Специални сензори, монтирани в асансьорите, могат в реално време да измерват параметрите на току-що започнало земетресение. Иновацията е нова в науката и се предлага от международен екип, в който участват учени от БАН, Техническия университет в София, Софийския университет и техни колеги от Индия, Испания, Италия и Турция.
На територията на България са известни четири големи активни земетръсни огнища, способни да породят трусове от 7 и по-висока степен по Рихтер.
Най-високите сгради (над 16 етажа - небостъргачи, телевизионни кули и др.) слабо се влияят от земетресенията, защото са много нискочестотни. Едноетажните сгради също не са толкова уязвими, защото са високочестотни. Най-застрашени при земетресение се оказват средночестотните сгради (конструкции от 3 до 16 етажа), в които обаче живеят над 90% от жителите на планетата.
При силно люлеене те веднага влизат в резонанс с честотите на природното бедствие и има опасност от разрушения (главно поради строителни грешки)
Добрата новина е, че почти всички тези средночестотни сгради имат асансьори.
„В съществуващите асансьорни шахти, например на последния етаж, се монтират специални инерционни устройства. Те използват външни източници на енергия, например ток от електропреносната мрежа. Със специални сензори в реално време се измерват параметрите на току-що започнало земетресение.
Компютърът на асансьорното оборудване изчислява необходимия управляващ ефект“, обясни доц. Филип Филипов от Института по механика към БАН.
Стойността на това иновативно решение е приблизително същата като стойността на съществуващия асансьор в сградата“, уточни пред „Марица“ Филипов.
Той отдавна работи по системите за ранно предупреждение и твърди, че ако се следи радонът в минералните води и се забележи, че той скача в пъти над нормата - това е сигурен индикатор, че след дни предстои силно земетресение. Ето защо в момента системите за ранно предупреждение са един от ключовите въпроси пред науката.
Зимните месеци на Балканите са наситени с едни от най-смъртоносните и разрушителни земетресения. Нова хипотеза в науката предполага, че по това време се получава огромно струпване на студени въздушни маси, които рязко се спускат към разломите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
