Петък,

Реституцията роди богаташи, но не и предприемачи

От: Валери Роев -
199
Реституцията роди богаташи, но не и предприемачи
A
A
A
  • Нивите първо запустяха, после ги изкупиха арендаторите
  • Георги Марков: Връщането на имотите преобрази градовете само за няколко месеца

 

Възстановяване на справедливостта и тласък на частното предприемачество, обезлюдяване на селата и пустеещи ниви, внезапно приказно забогатяване на градски "реститути", презастрояване на квартали и безкрайни съдебни разправии“.

Точно 30 години след приемането на т. нар. „Закон за реституцията“, обнародван на 21 февруари 1992 г., не може да се даде еднозначена оценка за ефекта от връщането на насилствено отнетите след 9 септември имоти на техните собственици и наследниците им.

Реституцията в България беше проведена така, както беше възможна. Тя беше ограничена и нейният ефект по отношение на производствени обекти беше много нисък. Тя обаче даде възможност много хора да получат това, което им е било заграбено и според уменията си да го използват. Държавата беше освободена от абсолютно абсурдното притежание на онова, което беше иззела от хората“, коментира пред „Стандарт“ тогавшаният министър-председател Филип Димитров.

Първо бяха нивите

Реституцията у нас бе извършена по силата на няколко нормативни акта. Малко преди споменатия Закон за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти от февруари 1992 г. са приети три други закона.

Първият от тях е обнародван близо година по-рано – на 1 март 1991 г. и касае собствеността и ползването на земеделските земи. Вкараните в кооперации (ТКЗС-та)  след 1944 г. ниви се връщат на техните собственици и наследниците им. Това обаче не е точно реституция, тъй като кооперирането не е точно национализация. „Очевидно възстановяването на земеделската земя не е освобождаване на държавта от тази собственост, защото тя не е одържавявана. Смисълът обаче е същият“, коментира Филип Димитров.

Eфектът от промяната се забеляза веднага

В края на 1991 г. са приети и други два закона, уреждащи правото на собственици да си възстановят отчуждени им имоти по време на социализма, за които са получили символични обезщетения. Един от тях е т.нар. „Закон Марков“, кръстен бившия депутат и конституционен съдия Георги Марков и касае връщането на магазините в приземните етажи на градовете.

Те бяха отнети от собствениците през 1975 г. с постановление на Министерски съвет номер 60. Аз бях автор на законопроекта заедно с покойния ми колега Васил Гоцев. През декември 1991 ние приехме закона, с който върнахме 25 000 магазина на гражданите, които им бяха принудително отнети на безценица с цитираното министерско постановление“, спомни си Георги Марков пред „Стандарт“.

Законът беше много ефективен. Още през април 1992 г. на българи от чужбина или чужденци, които бяха идвали преди, им направи много силно впечатление, че всички централни части на градовете бяха буквално преобразени. Защото магазините на „Булгарплод“, "Хранителни стоки", "Обществено хранене", "Риба и рибни продукти", „Наркооп“ и т.н. бяха минали в частни ръце и веднага техният облик беше променен. Според закона, гражданите в 6-месечен срок, ако искат да си върнат принудително отнетият им магазин, трябваше да върнат сумата, която са им платили. И те го направиха. Затова аз мога да кажа, че това беше най-ефектната реституция на магазинните помещения в целия соцлагер. Сега, ако тръгнете по „Витошка“ или по която и да е улица в голям град, всички тези ресторанти, кафенета, магазини, които ги виждате, бяха държавна собственост и минаха в частни ръце. Ние направихме този закон без никакви политически облаги за СДС, защото много от собствениците бяха починали, имаше техни наследници. Много социалисти също си взеха магазинните помещения“, коментира Марков.

Отчуждаване или национализация

С отделен закон, изготвен от Георги Марков и Александър Джеров, се връщат на гражданите имоти, отчуждени по Закона за териториално и селищно устройство и Закона за планово изграждане на населени места. „Правиха се следните номера – отчуждават ти къщата уж за благоустройствени нужди, пращат те от центъра на София в панелка в покрайнините на града, къщата уж трябва да се премахне, за да се разчисти теренът и да се строи нещо, а всъщност тя си остава и държавата започва да я ползва. Затова със Сашо Джеров приехме една такава разпоредба в един специален закон, че собствениците, чиито имоти са отчуждени по тези закони, но не са премахнати, могат да върнат, ако е изгодно за тях, панелките и да си вземат имотите“, обясни Марков. Част от хората са се възползвали от тази възможност. Имаше и такива, на които като обезщетение са дали например два апартамента и те са предпочели да си ги задържат и да не си връщат отнетия имот.

Създаде се кастата на реститутите

В тези случаи обаче се касае за отчуждаване, а не за национализиране. Връщането именно на насилствено национализираните имоти се урежда със закона от 1992 г., касаещ „едрата градска собственост“. Той всъщност създава и класата на т.нар. реститути. Това са наследници на собственици на апетитни имоти, обикновено в центровете на големите градове. Те успяват да продадат въпросните имоти или ги дават изгодно под наем. Така те си осигуриха стравнително охолен живот, без да се налага да се занимават с предприемачество или трудова дейност.

Това също е справедлив закон. Всичко това беше с оглед на новата Конституция, която провъзгласи неприкосността на частната собственост, обясни Георги Марков.

Има обаче и немалко случаи с много наследници на един имот. Това води до дълги съдебни спорове и процедури. Нерядко въпросните имоти в центровете на градовете представляват и паметници на културата, които са оставени да се рушат заради безстопанственост и спорове между наследници. Пораждат се и апетити за събаряне на такива културни паметници, за да може да се издигнат по-високи сгради на тяхното място, тъй като локацията им обикновено е в централната градска част и е доста примамлива от инвестиционна гледна точка.

По селата също се породиха проблеми

Възстановяването на собствеността на земеделските земи също създава трудности за тяхното използване. И при тях често наследниците на земята са многобройни. Много от тях са се преместили да живеят в градовете и нямат нагласа да се занимават със земеделие. Затова и много ниви остават необработвани. Това изтъква в своя публикация и германският професор Клаус Рот от мюнхенския университет "Лудвиг Максимилиан", който още от 90-те години заедно с учени от БАН изследва селските райони у нас. Според него „реституцията на земи е една от трагичните грешки на българския преход“.

Първоначално сред останалите да живеят на село ентусиазмът от реституцията на земята беше голям. Хората получиха и добитък, но нямаше какво да го правят, освен да го заколят. Без селскостопанска техника селяните бяха принудени да извадят старото рало изпод сайванта и да обработват земята по примитивен начин. Така малките ферми, които традиционно преобладават в България, още при прохождането си получиха много тежък удар. От него се възползва бившата селска номенклатура на БКП в лицето на председателите на ТКЗС и АПК, на местните партийни секретари и на хората с властови позиции в селските райони. Те се превърнаха в едри арендатори и богаташи, които плащат на собствениците мизерни ренти или им изкупуват земите по цени далеч под пазарната стойност в Европа“, пише порф. Рот.

Мнението му не се споделя от бившия премеиер Филип Димитров - според него не връщането на земята е основната причина за проблемите в селското стопанство.

В крайна сметка реституцията на поземлената собственост беше нещо, което се очакваше в България, изискваше се от огромна част от нацията и, разбира се, беше свързана с множество фантазии, които не се реализираха“, коментира той. Фантазиите са свързани с това, че много хора си мислиха, че като им се реституира земята, те изведнъж ще започнат да произвеждат и оперират с нея по начина, по който техните дядовци са правили това през 30-те години. Очевидно това не може да стане по същия начин, смята Димитров. Според него обаче в много случаи реституцията все пак възстановява някаква справедливост.

 

 

20 души наддават за най-скъпия имот

  • Цената стигна 7000 евро на квадрат
  • Апартаментът е обект на делба между собственици

На рекордна цена от близо 7000 евро на квадратен метър беше продаден миналата седмица апартамент, част от стара сгрда до Докторската градина в центъра на София.

Оказа се, че имотът е делбен между няколко собственици, а за него са наддавали над 20 души на проведен от частен съдебен изпълнител на търг. Много от старите сгради в центъра на столицата имат сложен статут – голям брой наследници, които няма как да разделят имота. Затова понякога решението е продажба и подялба на парите. В случая сумата, която се дели, е внушителна 2 849 536 лева, платени за апартамент от 214 квадратни метра. Той се намира на втория етаж на сграда на ъгъла на улиците „Шипка“ и „Сан Стефано“ точно до Докторската градина.

Търг

Началната цена, от която започна наддаването, беше в размер на 890 480 лв, разкри частният съдебен изпълнител, който организира търга – Мариян Петков. „Още при отваряне на писмените наддавателни предложения беше достигната цена с една трета над началната, колкото е тавана за наддаване според Гражданско-процесуалния кодекс.

След това последва устно наддавана и след нови деветнадесет наддавателни предложения, всяко в размер на една десета от началната цена (89 хил. лева), имотът бе спечелен за сумата от 2 849 536 лв.

Тази цена означава точно 6808 Евро на квадратен метър без допълнителните разноски за купувача.

Районът е изключително атрактивен

Районът на Докторската градина е един от най-скъпите в София. Предлаганите имоти за продажба там са малко на брой, а чато от офертите са за над 3500 евро на квадратен метър, показа проверка на "Стандарт" в агенции за недвижими имоти.

Според съдебния изпълнител Мариян Петков гражданите и фирмите имат голямо доверие в процедурата за продажба на имот на публичен търг и участват с интерес и все по-често, при правилно определена начална цена, се стига до сериозни наддавания, което е и основната цел на публичната продажба по ГПК - да се постигне максимална цена в интерес на страните по делото.

 

Зетят на Петър Младенов бутнал хърватското посолство

Нова 6-етажна сграда се планира да бъде построена на мястото на бившето хърватско посолство на ул. „Велико Търново“ в центъра на столицата, което беше разрушено преди дни.

Казусът предизвика скандал, а Столична община, кмета на район „Оборище“ и Министерството на културата за това кой е допуснал построената през 1935 г. сграда да бъде съборена.

Оказа се, че къщата е била лишена от статута си на паметник на културата през 1993 г. От това се е възползвала фирма инвестиор, за да прокара проект за строителство на 6-етажна жилищна сгрда в най-скъпия район на София (до Докторската градина). Неин собственик е Мартин Макариев. Това обаче не е режисьорът и съпруг на актрисата Луиза Григорова, а бизнесмен със същото имке, който е и зет на бившия държавен ръководител Петър Младенов, съобщи dnevnik.bg. Макараиев е придобил 77% от имота през 2009 г. от двама собственици, които са го получили чрез реституция. Те са родени през 1923 г. и 1932 г. в София, но към момента на сделката са били германски граждани. Впоследствие зетят на Петър Младенов купил и с останалата от имота, която била на Министерството на външните работи. Това наложило хърватското посолство да се изнесе от сградата, построена през 1935 г. в стил модернизъм, която преди дни беше разрушена.

 


Всички новини от категория Общество.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички