Рес­тав­ри­рат пи­ше­ща­та ма­ши­на на Ди­ми­тър Ди­мов

• Откриха я на тавана на бургаската Агенция по храните, влиза в музей
• Богата бургазлийка вероятно е била прототип на фройлайн Петрашева от "Поручик Бенц"

След 80 го­ди­ни в та­ван­с­кия пра­хо­ляк на бур­гас­ка­та Аген­ция по хра­ни­те, ста­ра пи­ше­ща ма­ши­на раз­каз­ва ис­то­ри­я­та на един от най-та­лан­т­ли­ви­те бъл­гар­с­ки пи­са­те­ли - Ди­ми­тър Ди­мов, тво­рец от ев­ро­пейс­ка ве­ли­чи­на, ко­го­то соц­к­ри­ти­ка­та пре­кър­ш­ва, ка­рай­ки го да пре­на­пи­ше "Тю­тюн". Вся­ка нощ ве­те­ри­нар­ни­ят ле­кар, кой­то в пе­ри­о­да 1938-39 бил ко­ман­ди­ро­ван ка­то мик­ро­би­о­лог в мор­с­кия град, тра­кал на ма­ши­на­та в мал­ка­та си ста­ич­ка на тре­тия етаж в аген­ци­я­та, за да до­вър­ши своя пър­ви ро­ман - "По­ру­чик Бенц". По-къс­но ма­ши­на­та е пре­мес­те­на в под­зе­ми­я­та на ве­дом­с­т­во­то, я след то­ва зах­вър­ле­на на та­ва­на. Пре­ди дни, след 80 го­ди­ни заб­ра­ва, на нея при ре­монт слу­чай­но по­па­да но­во­то ръ­ко­вод­с­т­во на аген­ци­я­та. Та­ка ре­лик­ва­та се оказ­ва в при­ро­до­на­уч­ния му­зей при рес­тав­ра­то­ра Свет­лан Ки­ри­лов.

Спо­ме­ни за Ди­ми­тър Ди­мов, оце­ле­ли през го­ди­ни­те сред слу­жи­те­ли­те на аген­ци­я­та, се раз­каз­ват и до днес. "Още в пър­ви­те дни, ко­га­то за­поч­нах ра­бо­та, то­ва бе­ше ед­на от те­ми­те - че сме пос­ле­до­ва­те­ли на про­фе­сор Ди­ми­тър Ди­мов. До­ка­то е бил наш ко­ле­га е бил стра­нен, не е оби­чал да кон­так­ту­ва мно­го с хо­ра", раз­ка­за за бТВ ве­те­ри­на­рят д-р Та­ня Бо­ри­со­ва. Тя се гри­жи с лю­бов за пи­ше­ща­та ма­ши­на, до­ка­то се пен­си­о­ни­ра. "По­из­чис­тих я мал­ко, за­що­то бе­ше дос­та праш­на. Мо­га да ка­жа, че съм я па­зи­ла, и съм я пок­ри­ва­ла, за­що­то съм мис­ле­ла, че все пак е не­що важ­но и цен­но. За­то­ва сме я съх­ра­ни­ли", спо­де­ля още д-р Бо­ри­со­ва.

Ди­мов нап­ра­вил опит да се ус­та­но­ви в удоб­на квар­ти­ра в Бур­гас. Но та­ка тра­кал по це­ли но­щи на ма­ши­на­та си, че вди­гал ог­ро­мен шум и пре­чел съ­се­ди­те си да спят. За­то­ва бил при­ну­ден да се вър­не от­но­во в не­уг­лед­на­та си ста­ич­ка във ве­те­ри­нар­на­та служ­ба. А тя е при­ю­тя­ва­ла не един тво­рец. В Kъ­ща­та с тер­мо­ме­тъ­ра, как­то е би­ла из­вес­т­на Аген­ци­я­та по хра­ни­те, е жи­вя­ло и се­мейс­т­во­то на Рай­на Ка­ба­и­ван­с­ка.

След ка­то бъ­де рес­тав­ри­ра­на, пи­ше­ща­та ма­ши­на на Ди­ми­тър Ди­мов ще бъ­де вклю­че­на в ли­те­ра­ту­рен мар­ш­рут. "За тол­ко­ва ста­ра ма­ши­на е в мно­го доб­ро със­то­я­ние", спо­де­ля рес­тав­ра­то­рът. Той очак­вал след тол­ко­ва го­ди­ни на та­ва­на ма­ши­на­та да е в мно­го ло­шо със­то­я­ние, най-мал­ко­то кле­я­са­ла. Ока­за­ло се оба­че че всич­ки­те й ме­ха­низ­ми ра­бо­тят. Спо­ред Ки­ри­лов най-ве­ро­ят­но то­ва е би­ла слу­жеб­на­та пи­ше­ща ма­ши­на на ве­те­ри­нар­на­та служ­ба. Ня­ма дан­ни по оно­ва вре­ме ве­дом­с­т­во­то да е има­ло дру­га.

Се­га ма­ши­на­та ще се по­чис­ти и сма­же, ще се ту­ши­ра из­би­ла­та на ня­кол­ко мес­та ръж­да. След то­ва ще се вър­не об­рат­но в ин­с­пек­ци­я­та и ще се под­ре­ди за­ед­но с дру­ги­те ек­с­по­на­ти в сбир­ка, ко­я­то ще пред­с­тав­ля­ва две вит­ри­ни с ма­те­ри­а­ли от пе­ри­о­да, в кой­то Ди­ми­тър Ди­мов е ра­бо­тил и жи­вял в Бур­гас, пи­шей­ки пър­вия си ро­ман "По­ру­чик Бенц" на точ­но та­зи ма­ши­на.

Коя фа­тал­на же­на е про­то­тип на пре­лес­т­на­та Еле­на Пет­ра­ше­ва от "По­ру­чик Бенц" е въп­рос, кой­то и днес за­ни­ма­ва ли­те­ра­ту­ро­ве­ди­те. Дъ­ще­ря на бъл­га­рин и фран­цу­зой­ка, фрой­лайн Пет­ра­ше­ва съ­че­та­ва ори­ен­тал­с­ка и ев­ро­пейс­ка фа­тал­ност, в нея се преп­ли­тат и два­та свя­та. Жи­во­тът й е под­чи­нен на един­с­т­ве­но­то же­ла­ние да из­пи­та сил­ни емо­ции и пре­жи­вя­ва­ния, без да се въл­ну­ва от емо­ци­о­нал­ни­те ра­ни, ко­и­то на­на­ся. В мре­жи­те й па­да нем­с­ки­ят по­ру­чик Бенц, кой­то зас­ле­пен от Еле­на ста­ва не­ин съ­у­час­т­ник във всич­ко.

Мно­зи­на смя­тат, че про­то­ти­път на Еле­на е бур­газ­лий­ка. "Тя е би­ла от хай­лай­фа. За­поз­на­ли се в Бур­гас и са пра­ви­ли съв­мес­т­ни пъ­ту­ва­ния към Со­фия, тъй ка­то Ди­мов дос­та чес­то е бил в ко­ман­ди­ров­ки. Ре­ших­ме да тър­сим ин­фор­ма­ция и на­ис­ти­на да сгло­бим то­зи пъ­зел", раз­каз­ва за бТВ Яна Кър­шийс­ка, ди­рек­тор на Ре­ги­о­нал­на биб­ли­о­те­ка "П. К. Яво­ров"- Бур­гас.

Ди­ми­тър Ди­мов е ро­ден 25 юни 1909 г. в Ло­веч, но пре­кар­ва дет­с­т­во­то си в ба­щи­на­та къ­ща в Дуп­ни­ца. Ди­ми­тър гу­би ба­ща си То­тю Ди­мов - офи­цер, кой­то за­ги­ва в Меж­ду­съ­юз­ни­чес­ка­та вой­на, ко­га­то е са­мо на 3 го­дин­ки. Лю­бов­та си към ли­те­ра­ту­ра­та нас­ле­дя­ва от май­ка­та си Ве­са Ха­ри­за­но­ва, ко­я­то се опит­ва да пре­вър­не си­на си в по­ет или ху­дож­ник. По ней­на ли­ния Ди­ми­тър Ди­мов има род­с­т­ве­на връз­ка с бе­ле­жи­тия бъл­гар­с­ки ре­во­лю­ци­о­нер Яне Сан­дан­с­ки. Дъл­го вре­ме пи­са­те­лят съ­би­ра све­де­ния за не­го, за да опи­ше жи­во­та му в кни­га, но та­ка и не ус­пя­ва да из­пъл­ни на­ме­ре­ни­е­то си.

След смърт­та на То­тю Ди­мов, май­ка му се омъж­ва пов­тор­но, от­но­во за офи­цер - Ру­си Ге­нев, и ня­кол­ко го­ди­ни по-къс­но се­мейс­т­во­то се пре­мес­т­ва в Со­фия, къ­де­то вто­ри­ят му ба­ща за­поч­ва ра­бо­та ка­то тю­тю­нев ек­с­перт. Та­ка мал­ко­то мом­че чес­то наб­лю­да­ва от­б­ли­зо ра­бот­ни­ци­те и ус­ло­ви­я­та, при ко­и­то те се тру­дят в тю­тю­не­ви­те це­хо­ве и скла­до­ве. Впе­чат­ле­ния, ко­и­то по-къс­но ще се пре­не­сат в сю­же­та на най-из­вес­т­на­та твор­ба на Ди­мов "Тю­тюн".

Ка­то уче­ник Ди­ми­тър Ди­мов про­я­вя­ва ин­те­рес към раз­лич­ни сфе­ри на на­у­ка­та - от фи­зи­ка и хи­мия, до пси­хо­ло­гия и фи­ло­со­фия. "За да се офор­ми един пи­са­тел, той тряб­ва да се за­ни­ма­ва и с фи­ло­со­фия. Мо­я­та фи­ло­соф­с­ка еру­ди­ция е да­леч по-го­ля­ма от ли­те­ра­тур­на­та. За мен пол­за­та от че­те­не на фи­ло­соф­с­ки кни­ги е мно­го го­ля­ма, за­що­то си изяс­ня­вам съ­щес­т­ве­ни­те връз­ки меж­ду яв­ле­ни­я­та в све­та и при­до­би­вам ця­лос­тен пог­лед към ди­а­лек­ти­ка­та на про­це­си­те.", спо­де­ля по-къс­но Ди­ми­тър Ди­мов.

След гим­на­зи­ал­но­то си об­ра­зо­ва­ние той се на­соч­ва към Ве­те­ри­нар­но­ме­ди­цин­с­кия фа­кул­тет на СУ, но след края на пър­вия се­мес­тър по нас­то­я­ва­не на вто­рия си ба­ща се прех­вър­ля в Юри­ди­чес­кия фа­кул­тет. Опи­тът му да след­ва пра­во е не­ус­пе­шен и той от­но­во се връ­ща към ве­те­ри­нар­на­та ме­ди­ци­на, ка­то през 1934 го­ди­на се дип­ло­ми­ра. Ра­бо­ти в Со­фия, Бур­гас, Кне­жа и дру­ги гра­до­ве в стра­на­та. През 1943 г. за­ми­на­ва на спе­ци­а­ли­за­ция в Ис­па­ния в Мад­рид­с­кия ин­с­ти­тут "Ра­мон-и-Ка­хал".

Три же­ни се до­кос­ват до сър­це­то на ин­т­ро­вер­т­ния и вглъ­бен Ди­ми­тър Ди­мов, кой­то труд­но об­щу­ва с хо­ра­та и чес­то е на­ри­чан особ­няк. Пър­ва­та е Не­ли Дос­пев­с­ка, за ко­я­то се же­ни вед­на­га след връ­ща­не­то си от Ис­па­ния и от ко­я­то има дъ­ще­ря - Си­би­ла. Ско­ро оба­че се раз­веж­дат и Ди­ми­тър се влюб­ва в Ле­на Лев­че­ва - ак­т­ри­са, ко­я­то по-къс­но се явя­ва на прос­луш­ва­не за ро­ля­та на Ири­на във фил­ма "Тю­тюн". Бра­кът им е кра­тък. Тре­та­та лю­бов на пи­са­те­ля е мла­да­та да­ма Ли­ля­на Бу­ше­ва, от ко­я­то е и вто­ра­та му дъ­ще­ря - Те­о­до­ра.

Най-ха­рес­ван и най-одум­ван в го­ди­ни­те на со­ци­а­лиз­ма е тре­ти­ят ро­ман на Ди­мов - "Тю­тюн". Пан­та­лей За­рев го съ­сип­ва с ду­ми, за­що­то не от­го­ва­рял на со­ци­а­лис­ти­чес­кия ре­а­ли­зъм. Но въп­ре­ки то­ва твор­ба­та е из­да­де­на. Свет­ка­вич­но по­лу­ча­ва ова­ци­и­те на чи­та­те­ли­те.

Ди­мов до­ри по­лу­ча­ва поз­д­ра­ви­тел­но пис­мо от ми­нис­тър - пред­се­да­те­ля Въл­ко Чер­вен­ков, ко­е­то оба­че та­ка и не при­до­би­ва пуб­лич­на из­вес­т­ност. В края на яну­а­ри 1952 г. не­ща­та се об­ръ­щат. "Тю­тюн" е сред но­ми­ни­ра­ни­те твор­би за Ди­мит­ров­с­ка наг­ра­да и Съ­ю­за на бъл­гар­с­ки­те пи­са­те­ли се съ­би­ра на за­се­да­ние. Ня­кол­ко дни чле­но­ве­те му спо­рят са­мо за "Тю­тюн" и да­ли ро­ма­нът от­го­ва­ря на пар­тий­ни­те дог­ми. Над­де­ля­ва мне­ни­е­то, че "Тю­тюн" не спаз­ва прин­ци­пи­те на со­ци­а­лис­ти­чес­кия ре­а­ли­зъм. На 16 март във вес­т­ник "Ра­бот­ни­чес­ко де­ло" из­ли­за ре­дак­ци­он­на ста­тия, по­ръ­ча­на от Въл­ко Чер­вен­ков, под заг­ла­ви­е­то "За ро­ма­на "Тю­тюн" и не­го­ви­те зло­по­луч­ни кри­ти­ци". На фо­на на при­вид­но по­ло­жи­тел­на­та оцен­ка ста­ти­я­та пре­по­ръч­ва на ав­то­ра да пре­ра­бо­ти ро­ма­на. Та­ка през 1954 г. из­ли­за вто­ра­та ре­дак­ция на "Тю­тюн". Ро­ма­нът е уве­ли­чен с 260 стра­ни­ци, по­я­вя­ва се Ли­ла - с пра­вил­но пар­тий­но мис­ле­не, кон­т­ра­пункт на Ири­на, яс­но виж­да се "во­де­ща­та ро­ля на пар­ти­я­та в про­ле­тар­с­ки­те бор­би"... Но с то­ва Ди­мов сла­га край на ро­ма­ни­те си. Ед­ва през 1990 г. "Тю­тюн" из­ли­за в ав­тен­тич­ния си вид.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com