- Господин Георгиев, кой какво спечели и какво загуби на парламентарните избори?
- Не виждам голям победител на тези избори. Разбира се, някои партии постигнаха постигнаха част от целите си и имат основания да се изживяват като победители. ГЕРБ безспорно показаха, че не просто изборната им машина работи, ами в известен смисъл избраха правилна тактика в тази изборна борба. С други думи успяха да покажат, че са си научили урока от президентските избори. Безспорно могат да са доволни в БСП заради големия ръст на подкрепата и връщането й на политическата сцена като основен фактор. Търсейки други победители, нещо се затруднявам да ги открия.
- Не трябва ли Веселин Марешки да е доволен от влизането в парламента на ВОЛЯ ?
- Той много ще се засегне, ако го обявят за победител. Всички бяха неудовлетворени от тоталния изборен резултат и по всяка вероятност, най-много- българските граждани. Големият губещ- това сме всички ние.
- Корнелия Нинова каза, че въпреки загубата на тези избори, БСП е постигнала много голям успех, тъй като консолидацията вляво е факт. Кои са факторите, според Вас, които консолидират левицата?
- Няколко са и те са взаимно свързани до голяма степен. Консолидира ги ГЕРБ. Консолидира ги промяната в БСП, както и победата на президентския вот. Поне тези три фактора, взаимно свързани, консолидираха до голяма степен не просто твърдото ядро, но и широката периферия.
- Върна ли се познатия двуполюсен модел от годините след Десети ноември ?
- Да. Мен ако питате, обаче, в дълбоко влошен вариант. Преди беше сблъсък БСП-СДС, зареден с много конфронтация и вътрешна енергия, но поне модел, в който освен искри на ненавист, омраза и конфронтация, прехвърчаха и идеи. Сега нещо идеи много не прескачат. В най-добрия случай получихме двуполюсен модел в по-лоша версия отпреди. Не го прави по-добър и това, че конфронтацията не е на същото равнище.
- Какви са изгледите за сформиране на правителство с оглед петте партии, които влязоха в парламента ?
- Тук сме в ситуация, която сценариите са доста повече от обичайните. Има поне две линии на възможни решения за правителство с конвенционално мнозинство в парламента около ГЕРБ и около БСП. Почти всички влезли участници може под една или друга форма да участват и в двата варианта. Единствената невъзможна коалиция засега е между БСП и ГЕРБ. Няма да е хигиенично. Участниците около управление на ГЕРБ, традиционно заподозрените, са 2 + 1, да не кажа - всички. В някакъв смисъл и около БСП би могло. В нашия скромен демократически живот през последните години сме наблюдавали и коалиции, когато някой не присъства явно в тях. Имали сме много такива. Лошото е, че каквито и да са коалиции, са много трудни и рискови за БСП и ГЕРБ. За партията на Борисов ще е много рисково да има още един завършен предсрочно управленски мандат. Един-два пъти мина, но третият път вече е прекалено много. ГЕРБ няма право на провален мандат. Едва ли ще сработи механизмът на оставката по този безобиден начин, по който засега се отрази. БСП също няма право след цяла серия неуспешни мандати на нов провал. Плюс това, по различни причини и малките партии не са удобни за явен коалиционен партньор на когото и да е било.
- Хипотетично, възможно ли е патриотите да откажат подкрепата си на ГЕРБ и директно да се насочат към БСП?
- Всичко е възможно, но когато политиците вземат някакво решение, все пак не бива да ги подценяваме, те отчитат и рисковете за своето политическо оцеляване. Още повече, че каквато и управленска конфигурация да се получи в този парламент, тя има гарантирани няколко утежняващи обстоятелства. Първо, тя ще има силна парламентарна и яростна опозиция. Новият момент е и необичайната силна за последните години силна извънпарламентарна опозиция, тъй като прекалено много партии с опит, капацитет и публични личности, останаха зад вота.
Освен това имаме президент, който засега е единствената, във всеки случай най-легитимна институция, с потенциал и ресурс да бъде коректив на всяко управление.
Да не забравяме В същото време имаме тежка международна балансирана турболентна обстановка. Имаме и заложени от бившето правителство мини, които ще гърмят под краката на всеки, дори това да е самият ГЕРБ в управлението. Така че аз самият не виждам обичайният за такива ситуации нагон към управление. Към власт да, но към управление не виждам. И не му завиждам на този, който ще управлява. Което ме кара да мисля, че е възможен вариант за някакво по-неутрално решение от типа на програмно правителство. Такъв кабинет ще бъде с ограничен управленски мандат от година, година и половина, съгласуван с максимален консенсус от този парламент.
През това време могат да се направят пет-шест неща, които са консенсусни, едно от които е смяна на Изборния кодекс, който след референдума няма как да остане същия. Аз самият не съм привърженик на тази версия на мажоритарна система, която се предлага. Тя би била тотален крах при това състояние на политическата система и феодализация на страната и разрушаване на политическото представителство, което ще се види на други избори, когато ще се види, че само три партии има в парламента. Надявам се, че в парламента все пак ще проявят разсъдък.
- Може ли да се мисли за широки коалиции от европейски тип?
- Живот и здраве, за следващите избори ще може да се мисли дори за широки коалиции от европейски тип, но не и сега.
- Какво ще се случва с десните партии, ще продължат ли да се раздробяват все повече, или пък ще видим нещо, което ще ги обедини около една обща кауза?
- Дясното ферментира. Дясното в неолибералния смисъл в цял свят си отива. Либерализмът е в криза. Консерватизмът, който се ражда на българска почва, не ми е ясно какъв ще е. Засега той повече подхожда на електората на БСП. Става ферментация, от която засега виждаме, че се получава оцет, а не вино. И той все повече се вкиселява. Парламентът трябва да работи и да осигурява контрол върху всичко, което може да контролира, да генерира някакви закони, да промени Изборния кодекс. Не можем без парламент, но партиите, ако имат разум, всички трябва да се ъпдейтват, да се преформатират. Ако искат да оцелеят, трябва да осъзнаят новата ситуация в световен мащаб. Задължително е да възстановят диалога си с гражданите, а те да получат реална възможност да си върнат партиите, защото без партиите няма как да се върви. Но гражданското общество да преподчини партиите и по този начин да влезе в политическия живот.
Няма друг оптимистичен сценарий пред България- лявото трябва да стане нормално адекватно на условията ляво, да се появи нормална десница, да се появят нормални консерватори, националистите си ги имаме. Трябва да имаме нормална избирателна система, която да създаде работещ политически модел. Не от 300 партии, а от 7-8, за колкото има място в едно нормално политическо пространство, които периодически да си сверяват часовника с избирателя.
- В понеделник Слави Трифонов даде две седмици на новоизбраните депутати, за да започнат работа по въвеждането на мажоритарния вот в изборния кодекс. Как ще коментирате този ултиматум ?
- Това не е работа на шоумен, но Слави в случая е говорител на доста широки народни маси. Така че въпреки че не е политкоректно това, което казва, особено пък детайлите с тези две седмици, това безспорно трябва да се свърши. Мисля, че даже политическите централи го осъзнаха. Явно и на Слави му е писнало. То на много ни е писнало, но не сме в ситуация да поставяме ултиматуми.
- Преди време казахте в интервю, че правителствата се менят, но остават маса тревожни тенденции и проблеми. Кои са те сега?
- Те остават и се трупат кумулативно. Доказателство е това, което се случи в края на изборния ден. Забелязахте ли доволни хора? Бойко Борисов инстинктивно се зарадва за пет минути и толкова. И пресконференции нямаше, да чухте някъде народно веселие и фойерверки? То няма на какво да се радваш.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
