Столичани още си спомнят ужаса, стоварил се над столицата преди 11 години.
Ето какво се случи на 8 юли 2014 г., припомня Метео Балканс.
Около обед, над крайните западни райони от страна се формира изключително силна буря, подкрепена и от силен срез на вятъра със стойности около 15-25м/сек. Това, в комбинация с доста богат на влага граничен слой (около 15-18 g/kg специфична влажност), създава благоприятни условия за развитие на силни гръмотевични бури.
Максималният радарен коефициент на отразяване (Zmax) на клетката е 50-65 dBZ между 6 и 10 km.
Само за около 20-30 минути бурята бързо се усилва и прераства в суперклетка. В периода между 11:30 UTC и 12:10 UTC (13:30 и 14:10 българско време) се развиват нови клетки на около 10 километра от първата и се образува клъстер.
Суперклетката до София спомага и за пробиването на задържащият слой.
Тогава близо до Монтана се формира и втора суперклетка с отклонение наляво. Бурята до София е с дясно отклонение от водещия поток и се насочва към София.
По-високите температури в града допълнително усилват бурята. И двете бури нанасят материални щети в София и Монтана.
Съобщава се за изкоренени дървета, повредени стълбове, прекъснато електрозахранване, а в София - хиляди коли са повредени от градушката.
По данни на метеорологичните станции, наблюдаваният размер на градушката над земята в София е била над 5-7 см.
Наблюдават се и високи стойности на VIL, надвишаващи 65 mm и продължаващи 1 час и 40 минути (13:04 UTC – 14:44 UTC - 15:04 - 16:44 българско време).
Високите стойности на VIL показват, че бурята е имала висока отразяваща способност, разпределена в голяма дълбочина на атмосферата, и че е добър индикатор за потенциала на лошото време.
Бурята в Монтана е първият документиран случай на антициклонално въртящо се ядро на суперклетка, развила се над България.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com