- Напускането на бащиния дом означава скъсването с Бога
- Ако ние сме в числото на каещите се блудни синове, днес имаме повод за тържество и радост
Днес е Неделята на разкаялия се блуден син - втората под-готвителна Неделя за Великия пост. Светата Църква ни връчва своето второ оръжие за борба срещу дявола - ПОКАЯНИЕТО! Нека изтълкуваме притчата за блудния син - чудна притча, сладко Божие слово, евангелие в Евангелието!
"Един човек имаше двама сина"
(Лука 15:11) - се казва в началото й. Този човек, т.е. бащата - това е Бог, нашият Небесен Отец. Двамата сина изобразяват: по-старият - мнимите праведници, а по-младият - грешниците.
По-младият син поискал дяла, който му се падал от имота. Баща му - с голяма скръб и свито сърце - изпълнил настоятелното му желание и синът заминал в далечна страна, където прахосал наследството си, живеейки разпътно. Напускането на бащиния дом означава скъсването с Бога, отчуждаването от Църквата, а далечната страна, в която блудният син отишъл и живял разпътно - това е отдаването на греха и порока.
"А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна и той изпадна в нужда". (Лука 15:14). Ето, виждате какво става с всеки, който е скъсал с Бога и Църквата - той изпада в пълна мизерия и немотия и е изправен пред мъчителна духовна, често пъти и физическа смърт.
По-нататък евангелският разказ продължава: "И отиде, та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини" (Лука 15:15).
Този зъл господар, собственик на огромно свинско стадо, е дяволът
а свинете - това са пороците, които дяволът насажда в душите на ония, които му служат. Ала ето наградата за това служение! И той (блудният син - б.т.) бе петимен да напълни корема си с рожкове (жълъди - б.т.), що свините ядяха, но никой не му даваше"(Лука 15:16). Това е най-ниската точка в падението на блудния син. Само едно стъпало по-надолу е адът!
Но слава Тебе, Господи! Оттук започва покаянието на погиващия грешник и това покаяние ще го заведе отново в бащиния му дом.
"А като дойде в себе си, рече: Колко наемници (наемниците са готвещите се за Кръщение - б.м.) у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си" (Лука 15:17-19).
Тук е налице осъзнаване на греха, съпроводено от желание за изправление. Но колко много грешници, макар и да знаят, че вървят по лош път, не искат да се обърнат. Други път искат да се изправят, но не намират сили. Блудният син не е между тях, той тръгва за дома. "И стана, та отиде при баща си..." (Лука 15:20).
Ще го приеме ли баща му, когото той така тежко наскърби?
Ах, той всеки ден е жадувал сина си, всеки ден е излизал на пътя, взирал се е в далечината и трепетно е очаквал завръщането му!
"И когато беше още далеч, видя го баща му и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува...".(Лука 15:20). Това е връщането на падналия грешник при Бога. Това е покаянието. А сега вижте колко голяма, колко сладка е наградата на покаянието: "А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му; па докарайте и заколете угоеното теле; нека ядем и се веселим... И взеха да се веселят". (Лука 15:22-24).
Обличането на сина в най-хубавата премяна - това е връщането на благодатта на Светия Дух, която ни се дава в Тайнствата; даването на пръстен е възстановяването на синовното достойнство на падналия грешник, който от роб на дявола става син на Бога; голямата веселба пък е образ на радостта на Небето за всеки разкаял се грешник. (Лука 15:10). Преподобният Йоан Касиан учи, че съвършеното покаяние се състои в това, да не вършим повече греховете, за които сме се разкаяли и в които ни изобличава нашата съвест. Преподобният Теогност казва: "В бъдещия век ние няма да бъдем наказани заради това, че сме грешили - такова е нашето човешко естество: променливо и непостоянно! А
ще бъдем осъдени, ако, грешейки, не сме се каели
и не сме се обърнали от лошия път към Господа, въпреки че сме имали време за покаяние."
Братя и сестри,Всички ние сме блудни синове и дъщери пред Господа. Ако такъв велик праведник като апостол Павел е казал за себе си: "Не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша" (Римл. 7:19), колко повече това важи за нас!
Но има блудни синове и блудни синове. Някои блудни синове се осъзнават и се връщат в бащиния си дом, а на други им е добре при свинете, в далечната страна на греха и проклятието, и дори не помислят за завръщане. Някои блудни синове се каят и Бог ги приема, а други не се каят и остават роби на дявола.
Ако ние сме в числото на каещите се блудни синове, днес имаме повод за тържество и радост. Днес е нашият празник.
Днес е нашият духовен имен ден
Нашият Небесен Отец ни чака с отворени обятия и ни кани на тържество по случай нашето завръщане. Той, чрез устата на пророка, ни зове: "Обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание. Раздирайте сърцата си, а не дрехите си и се обърнете към Господа, вашия Бог; защото Той е благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив". (Иоил 2:12-13).
Амин.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
