Петър Пунчев е роден във Велинград. Женен от четвърт век, има две дъщери - Андреа и Александра. От 1980 г. работи в БНР като редактор, водещ и e един от създателите на Нощния блок на "Хоризонт" (1984). През 1992 г. с трима съратници създава първото частно радио - "FM+". Близо 15 години e президент на групировката, в която влизат още Радио Фреш и Радио Ми-Ла Голд. Под негово ръководство "FM+" е обявявано на два пъти за номер едно на годината. То е единственото у нас, наградено от принц Чарлз със специалния му сертифкат за бизнес етика. През 2007 г. Пунчев напуска България и работи като експерт и мениджър - първо в Украйна, а по-късно и в Сърбия. Освен директор на сръбското "Радио 3", той е и съосновател и почетен безсрочен член на управителния съвет на сръбската радиоасоциация RAB Srbija. "Поводът е скорошното ми окончателно отпътуване от Сърбия. Излишно е да споменавам, че това признание ме кара да се чувствам горд като българин и професионалист", каза журналистът за "Стандарт".
- Петьо, защо във всеки твой "Нощен хоризонт" звучеше "Brothers in arms"? Това някакво послание ли беше?
- Нощният "Хоризонт" даде заявка за уникалност още преди да се роди. Той беше емоционална реакция на испанския филм "Сами след полунощ", който направи фурор у нас. Действието в него се развива в нощното студио на радио. Точно тогава ръководството на БНР реши, че би могло да разнообрази идеологически ограничената програма на "Хоризонт". И прехвърли топката на нас, младите, които се бяхме запалили от идеята да направим "радио за душата" именно в нощните часове, когато в ефира властваше досадата. Концепцията влезе в непосредствените задачи на комсомолската организация, която беше огромна. Разработихме идеята, направихме пробни записи, избрани бяха и първите автори и водещи. В началото на 1984 г. започнахме трима - Величко Конакчиев, Константин Тилев и аз. Бяхме напълно неизвестни и всеки избра как да се отличава от другите. Аз заложих на ретро музиката. "Brothers in Arms" се появи по-късно. Направих цял пакет собствени "джингли", базирани на уникалната музика на Марк Нопфлър. "Братя по оръжие" делеше предаването на две и намекваше за нещата, които свързват хората, които будуват тогава, когато цялото човечество спи.
- Как успявахте да залепите хората до радиото и те да ви слушат цяла нощ?
- Бяхме себе си. По това време прослушвах целия достъпен ефир. Харесах "Ночни програм" на Белградското радио и в първите си предавания се опитвах да имитирам неговото звучене. Беше неестествено, претенциозно. След някой и друг месец бях свален - безсрочно.
За тийнейджърски бунт в ефира. Бях си позволил да чета цели пасажи, които бяха зачертани от редакторката ми Буря Тоушек. Реших, че с кариерата ми е свършено, и отидох по собствено желание 2 пъти по 45 дни на бригада. Младите не знаят какво означава това. Запазваш работното си място и минаваш "в производството". Та аз се озовах в парнаджийска бригада и 90 дни навивах стъклена вата около тръбите на новостроящи се блокове. Заработих луди пари като пролетарий, проветрих си главата и се върнах възмъжал и узрял за решителна промяна. Ръководството междувременно обяви, че ме връща в ефир от новата 1985 г. Още след първото предаване всички усетиха разликата. Пръв ми го каза Величко - никога няма да забравя. Зарекох се, че няма да лъжа и шмекерувам в ефира, няма да играя роли. Спазих обещанието си. Вероятно и другите са стигнали до подобен извод, защото станахме, нескромно казано, любимите водещи на милиони слушатели. Бяхме искрени и далеч от идеологическите клишета - автентични като в живота.
- Как се прави истинска журналистика?
- Като си искрен. Като избягваш крайностите. А и аз не съм фен на слободията във всичките й форми. Обичам да анализирам, да споря, винаги имам мнение, но се поставям и в ролята на отсрещната страна. Искам да вникна в нейните аргументи. И тогава, и сега, и винаги - няма нещо, което да не може да бъде казано. Независимо от това колко тежка изглежда цензурата. Винаги съм се чувствал свободен. Не споделям тезата, че през 80-те не сме имали правото да гъкнем - както и тази, че през последните години у нас правителствата или собствениците на медии имат властта да заглушават свободното слово.
- Каква е ролята на Пеци Гюзелев за създаването на "FМ+"?
- Мястото на Пеци Гюзелев, светла му памет и да почива в мир, е специално и завинаги запазено. Не се познавахме добре преди 1992 г., когато радиото стартира. За мен той беше идол. Чрез Кирил Калев, който е от четиримата създатели на "FM+", се свързахме с Пеци и му предложих да води предаване. Той стана един от нас, предостави ни музикантския пулт на "Щурците" под формата на безсрочен лизинг - не можехме да му обещаем за колко време ще му го изплатим. И дори от името на новосъздадената ни фирма композира и записа огромен пакет "джингли" за Радио България (Предавания за чужбина). Той взе солиден хонорар, но по-голямата част от сумата остана във фирмата. И с тези 3000 долара започнахме. Това беше нашият капитал. Други пари нямахме.
- Какви качества трябва да има един журналист? Кога би уволнил свой служител - заради клюки, случайни пропуски или заради липсата на лоялност?
- Лоялността е абсолютно задължително качество - не само за всеки служител, но и за всеки човек. Клюките мразя, но до някакво безобидно ниво съм склонен да ги изтърпя. Заради случайни пропуски не бих уволнил, но заради мърлява безотговорност - да. Инак ми е трудно да формулирам какви качества трябва да има журналистът - хората са различни и всеки трябва да работи според природата си. Чувството за отговорност и високата степен на грамотност са абсолютно задължителни. Внимавах много да няма така характерната за последните години полуграмотност. Стриктното отношение към езика ми е останало от "Хоризонт", където някога много се държеше на абсолютната прецизност.
- Защо се отказа от медиите в България? Почувства ли се обиден, че те изкараха ченге - да не би това да е причината?
- Преди всичко беше въпрос на икономическа преценка. През 2007-2008-а усетих, че е време за излизане от този бизнес. Не знаех, че приближава световна икономическа криза, но знаех, че чашата е вече пълна. Поспорихме малко с някои от съдружниците, но аз останах твърд в намерението да продам дяловете си. Имах и сериозни семейни причини. От три години и половина семейството ми живееше в Украйна, а децата ми, тогава на около 6-7 и в тийнейджърската възраст, растяха без мен. Не исках това да продължава. Имах и много съблазнително предложение за работа в голяма европейска радиокорпорация в Украйна. Така че напускането ми нямаше общо с дейността на Комисията по досиетата.
- А с какво?
- Понеже отворихме темата, да поясня за пореден път: този закон за досиетата е глупав и обществено вреден. В него своеволно се смесват и приравняват доносите срещу политическите противници на режима, които аз винаги съм смятал за аморални, и дейността във външното, икономическото и културното разузнаване - дейности, които са нормални за всяка държава. Абсолютно неоснователно под общата шапка на ДС в този закон се поставя разузнавателното управление на армията, чиято дейност е била насочена предимно към евентуални военни заплахи и което никога не е имало за задача да работи с българите и техните настроения. Именно в школата на РУМНО изкарах 7 месеца, докато все още бях срочнослужещ. На седмия напуснах по собствено желание. Това ми коства забрани - 7 години не съм излизал извън страната. Нямах право да общувам с чужденци - дори и от СССР
Въпреки отличната си диплома и десетките публикации в най-четените тогава вестници, ходих без работа година време. Не се оплаквам, а и не бих: бях предупреден преди напускането, бях го калкулирал и си поех риска. Не се срамувам, а и няма от какво. Сега документите са обществено достъпни и всеки може да ги види. Много се гордея със зрелостта и смелостта, които проявих тогава. Въпреки предупрежденията на препатили, въпреки опитите на моя баща, Бог да го прости, който ми каза: "Ти си глупак и цял живот ще носиш куфарите на тези хора". Е, не носих куфарите им. Останах верен на себе си и постигнах много. Като свободен човек. Смятам обаче, че тези, които прокараха закона в актуалния му вид, за недалновидни, за имитатори на дейност и за слуги на чужди интереси. Хайде, на дясната опозиция това й беше работата. Но съвсем различно изглежда ролята на партията - наследница на БКП. Тя носи цялата отговорност за живота от 1944 до 1989 г. Нейни представители не само не проявиха зрялост, но предадоха стотици хиляди, а на някои от тях директно застрашиха живота. Не говоря за пишман разузнавачи като мен, а за хора, сключили договор с държавата си да й служат и допринесли наистина за нейната сигурност и просперитет. И унизени от нея - като знак на благодарност. Това не се забравя лесно. Затова сега, при челния сблъсък с тероризма, особено с този от средите на радикалния ислям, в който подобни служби играят ключова роля чрез агентите си, България е слаба и безпомощна. И ще бъде.
- Децата ти тръгват ли по твоя път?
- Голямата, Андреа, вече работи в телевизия. Горд съм, че ми забрани да й се меся, сама си намери работа. Така трябва да бъде. И на мен никой не ми е помагал. Баща ми така и не чу нито едно мое предаване навремето. А и да е слушал нещо, не ми е казал. За малката, тя е на 12, още не знам. Но тия дни намекна, че има вероятност и тя да се насочи към журналистиката. Честно казано, това не ме радва особено.
- Как ти изглежда България отстрани?
- Като страна, която е разяждана от противоречия и липса на единство и солидарност, но въпреки това бавно и мъчително се променя към по-добро. Имам изострено чувство към прогреса, често водя чужденци тук и маниакално следя напредъка и провалите.
Напредваме. Със скоростта на охлюва. А в съвременния свят това не е достатъчно. Няма кой да ни чака. Трябва ни бум - в културата, образованието, икономиката. Другото ще се оправи, ако тези неща ударно се подобрят.
- Защо така усилено учиш немски напоследък?
- Той е шестият ми език. Не мога да не разбирам нищо, след като прекарвам голяма част от времето си със семейството си в Германия.
- Какви са разликите и приликите между българските радиа и другите в чужбина, в които си работил?
- Българското частно радио се хвърли в ледената вода на този бизнес в самото начало на 90-те г. Тогава "FM+" получи своя лиценз номер 1. Това е далеч преди развити и уважавани страни като Австрия и Унгария например. Преди десетина години се оказах на маса със собственика на австрийското радио "88,6" и той прие с изненада и възхищение съветите, които му дадох. Не предполагаше, че някой от България може да бъде толкова напред в материала. Ако се сравняваме с Украйна и Сърбия, където съм работил по-дълго, трябва да кажа, че ние отново сме с години напред. Това, разбира се, не прави нещата по-лесни за нас. Тъкмо напротив. България вече е в най-ниската точка на 20-годишния цикъл в този бизнес. Докато тези страни имат още малко време, преди да разберат, че животът не е само цветя и рози. Инак езикът, на който говорим, е един и същ - този на радиото.
- Нужен ли е днес някой като Левитан, който да съобщава с гробовен глас новините - защото те май това заслужават?
- Модите са преходни. Баща ми веднъж смутолеви нещо от сорта: "Това, вашето сега, говорене по радиото ли е? Да чуеш едно време Левитан от Радио Москва как звучеше". За себе си той беше прав. Но ми се видя архаично и абсурдно да звуча като Левитан. Но всичко тече. Не бих се изненадал, ако един ден отново ни харесва глас в стилистиката на Левитан. Дано да сме живи да го чуем.
- Мислиш ли да работиш пак като журналист в България?
- "Никога не казвай никога". Понякога се виждам в непознато, загадъчно студио - водя предаване, умно и леко отнесено, далеч от мейнстрийма. Не знам дали е желание или по-скоро пародия, римейк. Засега все още кръстосвам Европа, света, търся нови идеи, възможности - след 33 години в радиото. Живи и здрави да сме, животът е най-добрият водач.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
