Ивайло Христов е роден през 1970 г. в Горна Оряховица. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" (1995). Започва научната си дейност като докторант в Института по литература към БАН. През 2001 г. става доктор по филология. През 2011 г. е избран от ВАК за редовен доцент по история на журналистиката и народопсихология в УНСС, а през 2014 г. му е присъдена научната степен доктор на науките.
Трябва да спрем да се вайкаме и хитруваме
Добродетелният човек е неудобен, защото не може да се управлява и манипулира, казва доц. Ивайло Христов
- Политиката у нас винаги е носила келепир
- Българинът е успявал, когато е разчитал на собствения си ум и труд
- Страхът роди чудовища като мутрите, мафиотите и олигарсите
- Доц. Христов, защо когато е на родна земя българинът не спазва правила и закони, а в чужбина става послушен и родолюбив?
- Социализмът ни направи инертни! Отучи българина да разчита на себе си и да носи лична отговорност, а не да слуша какви задачи ще спусне този или онзи пленум на БКП! Изразът "има кой да мисли вместо нас" трайно се настани и удобно се настани в психологията на българите. Българинът е успявал, когато е разчитал на собствения си ум и труд, а не да чака съвети от Калифорния какви чушки да сее! Всичко е до време (включително и различните съюзи - СССР, ЕС и пр), само простотията е до гроб. Не е продуктивно мислене, изградено по оста - Какво ще каже Брюксел! Ами ако утре ЕС (който се държи на Германия) се разпадне! Къде е казано, че глобалният свят е немислещ, а единствено консумиращ! Точно обратното - нужна е много по-голяма съзидателност, защото конкуренцията е жестока. Трудовата емиграция има не само отрицателни, но и положителни страни. Попадайки в друга социална среда, младите хора получават добра професионална квалификация, усвояват ноу-хау. Българинът работи усилно в западните държави. Нашето общество ще следва техния път. Ще ни притиска ЕС, ще ни притискат големите пазари. Няма да стане бързо, ще се върви стъпка по стъпка.
- Всички видяхме как гърците отстояват националните си интереси пред Европа. Защо и ние, българите, не го правим? Послушен народ ли сме?
- Свидетели сме на следния парадокс: България е една от най-бедните и корумпирани страни в Европа, а създадените демократични институции (многопартийна система, свободни избори, сменяемо правителство и пр.) не доведоха до просперитет на държавата и не подобриха благосъстоянието на повечето от българските граждани. Напротив, все повече нарастват апатията и инертността, синдромът, че у нас "всичко е батак" и развитието ща бъде на "точката на нулата". Това се дължи на няколко причини.
Първо - на отсъствие на материални и интелектуални фактори, които да задвижват националния дух. Акциите на съпротива срещу несправедливостите на прехода и егоизма на политическата ни класа са единични и епизодични. Второ - след 1944 г. у нас е изкоренена политическата инициативност. Тоест, налице е дистанциране и недопускане на българския народ до практическото управление на държавата. Натрапената на българина полувековна политическа стерилност определи и големите дози самозаблуда, с която бе посрещнат 10 ноември 1989 г. Отрезвяването дойде, когато стана ясно, че няма да има конкретен отговор на въпроса - кога и как ще се повиши жизненият стандарт на болшинството от населението. Така постепенно оптимизмът, залял улиците и площадите на страната в началото на 90-те години, отстъпи място на отчаянието. Хората се почувстваха измамени, ограбени, без надежди! И трето - търпението и сривът на българското национално самочувствие в голяма степен са насаждани от властимащите.
Всички правителства на прехода (без изключение) следваха външни указания и директиви за правене на социалните, политическите и културните реформи. И за да се провеждат по някакъв начин тези преобразувания, на българските управници им трябваше уплашен, послушен и търпелив народ. По тази причина абсурдно е беден народ като нашия да демонстрира високо самочувствие. Но абсолютна илюзия е, че страхът може да роди нещо позитивно и градивно. Страхът ражда чудовища - такива са днес мутрите, мафиотите и олигарсите, поставили под контрол публични блага, узурпирали власт, медиите и държавата.
Затова трябва да говорим, първо, за оздравяване на ценностната ни система днес и, второ, за прочистване на терена от социални и национални замърсители.
- Докога ще мразим по-успелите и богатите от нас?
- В българското съзнание е дълбоко вкоренена идеята, че всички сме равни. Неслучайно в България не е имало и няма да има силна консервативна партия. В същото време прекаляването с егалитарността затруднява личностното развитие на способните индивиди. По правило в България е сложно да си успял, а богатите по презумпция са поставяни под един знаменател. Може би защото те са ставали заможни с безчестие и измама.
- Задават се местни избори. Какъв е кметът в представите на българина? Всички сме чели "Нощ" на Елин Пелин.
- Кметовете са част от политическия елит на страната и носят всичките му позитиви и негативи. Реалността у нас е такава, че политиката, както блестящо го е казал Бай Ганьо, винаги е носила "келепир".
Нещата оттогава не са се променили много. С други думи - политиката у нас винаги е осигурявала възможности за почти неограничени привилегии и също така за предимства в бизнеса. За разлика от развитите страни, където до политиката стигат добре образовани и вече богати хора, доказали се в практиката. У нас това правят много често именно недоказалите се. И преди, и сега българите мразят управниците си и не вярват на това, което говорят. Политиката се възприема като система за облагодетелстване от властта. Или казано по-друг начини - властта е инструмент за лично облагодетелстване. Защо е така? Защото в България бавно и трудно се правят "големи пари" по честен начин. Малка е поглъщателната възможност на националния ни пазар. Огромна (буквално непреодолима) e чуждата икономическа конкуренция отвън.
- Кои са определящите черти в характера на българина?
- С няколко думи е трудно да се отговори. Пък и такива обобщения са рисковани. Но си струва да отбележим, че е налице силно изразено пренареждане на ценностната система по посока на комерсиализация на всички сфери: и духовни, и материални. Част от традиционните български черти като семейната традиция, чувството за дълг, пестеливостта, солидарността, родолюбието, саможертвата, отиват в миналото, заменени от стремежа към благополучие и развлечение. В самите тях няма нищо лошо.
Трагично е, когато все повече хора, за да ги достигнат, прекрачват прага на морала и труда на останалите. Това, което ги възпира, е не толкова съвестта, колкото страха. Идеалът на повечето българи днес е консуматорското благоденствие. Интересно, че в България при всяка промяна излиза пяната, проявяват се най-нелицеприятни черти (завистта, неблагодарността) от националния ни характер. А това означава, че в недрата на българската душевност дремят силно разрушителни процеси. И още - добродетелният човек е неудобен, а оттук и неприятен, защото не може да се управлява и манипулира.
- Защо винаги сме начело в класациите за най-нещастните народи? Наистина ли е толкова нещастен българинът или просто е свикнал да се оплаква?
- Безспорно е, че животът за обикновения човек става все по-труден. Безработица, непоносими битови сметки, беззаконие, чувство за безнаказаност. Вижте какво става по пътищата на страната! Същевременно трябва да се спре разрушителното противопоставяне в българското общество и да се постигне консолидация около няколко основни ценности като: правото на труд на българите в България, правото на достоен живот, култивиране на солидарността и чувството за дълг като добродетели; както и нетърпимост срещу олигархията, корупцията и неморалното управление. Условията за управление също трябва да бъдат радикално променени, а съблазните за неморално разбогатяване трябва да бъдат сведени до минимум.
Нетърпимост към подмяната на промяната! Процес, при който демокрация стана хаос, грабеж и нов слугинаж; парите белязаха стойностите за успеха и просперитет, а компютърната информация измести задълбоченото знание. Също така - да си вършим работата сами, а не чакаме някой отвън да ни помага и непрекъснато да са търсим оправдания за неуспехите си. Ако енергията, която изразходваме за "вайкане", се впрегне в положителни неща, резултатите биха били красноречиви!
- Кое в народопсихологията ни пречи да вървим напред?
- Няколко основни неща. Например поединичното оцеляване. При турското робство то ни е помагало, но сега пречи. Благодарение на него ние не можем да изградим работещо гражданско общество. Също така - крайният индивидуализъм. У нас по правило няма идея за общо благо и колективно чувство. Нуждаем се от изкореняване на нашата балканска хитрост, която не рядко преминава в двуличие. Днес страната ни е сбор от индивиди, от хитреци, които непрекъснато се надлъгват с държавните институции. Резултатът, както е известно, е печален.
- Наполовина празна ли е чашата за нашенеца?
- Зависи от гледната точка, от камбанарията, от която гледаш - за едни чашата е наполовина пълна, а за други наполовина празна. Но като цяло в живота чашата никога не е пълна догоре.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
