Георги Низамов е като арт войник - ако запее, можете да помислите, че Аксел Роуз е на една ръка разстояние. Реши ли да влезе в образ, няма равен на сцената. Ако ви се причуе Сид от "Ледена епоха", значи имитира Любо Дилов-син. Низамов може да влезе под кожата на когото си поиска. Той е този, който помага на участниците в "Като две капки вода" да се справят с актьорските задачи - как се движи, как артикулира и жестикулира звездата, която те трябва да изиграят.
Низамов е роден в Ямбол, завършва вариететна режисура в НАТФИЗ, а преди това актьорска школа в Пловдив. Женен е, има две дъщери - Лилия и Маргарита. Дирижира най-голямото вариете на Балканите с участието на звездите на "Тропикана" и "Варадеро" - Алфредо Торес, Долорес и много български артисти. Той е автор на мега хита "Дарт Вейдър на Йода думаше". Записва и албум с група "Pub Crawl".
- Господин Низамов, как влязохте в занаята?
- Нямах избор. Още от градината беше така: Кой ще изиграе нещо? Айде, Гошко! И във втори клас ме записаха в детска куклена студия. В първото си представление играх магарето Мокси в пиесата "Чимиджими Чамиджоми". След това ме взеха в драматичния театър на града за ролята на сина на хан Крум. И всяка година се случваше така, че имаха по детска роля за мен. Тъкмо девет направих. Втората ми беше в "Дремиградски страшила", с нея бяхме на турне. Когато играхме в София, в Сатиричния, ми се падна гримьорната на Григор Вачков, табелата още стоеше на вратата.
Някъде тогава реших, че ще стана актьор
- Даваха ли ви извинителни бележки за училище, когато ходехте на турне?
- О, да, даже си извадих една, че мога да ходя с дълга коса. Бях на 16-17 години и исках да приличам на Джон Бон Джови, но в математическата гимназия ни държаха строго. Викат ми: "Да се подстрижеш!". Казвам: "Не мога!" "Защо?". "Защото играя в театъра с коса!", отвръщам. Класният ми рече: "Донеси ми бележка". И ми дадоха официален документ, че мога да ходя с дълга коса. Тогава исках да бъда и певец. Направихме група в училище. Явихме се пред директорката, другарката Събева, и казахме, че ни трябват инструменти. Тя отпусна пари от бюджета на гимназията и ние отидохме в Сливен, защото там имаше музикален магазин. Купихме китари и барабани. Беше гъзария тогава. Нарекохме се "Метъл триумф". Правихме концерти, имахме авторски парчета.
- Не ви приемат от първия път във ВИТИЗ - какво правихте в тази година пауза?
- Работех в театъра в Ямбол. После учих три години в арт школата в Пловдив. Пак опитах в НАТФИЗ и ме приеха режисура, при професор Пламен Марков. От всяка пиеса правех комедия, превръщах я в смешка и той ми каза, че е по-добре да се прехвърля вариететна режисура. Правих "Побъркани от любов" на Сам Шепард и
хората се напикаха от смях
Същото и със Стриндберг - не могат да си поемат дъх. Имах задача да подготвя "Моцарт и Салиери" от Пушкин и тя стана като комедия, мина всички граници. Салиери се появяваше с една аудиокасета, точеше лентата и търсеше къде е скрита магията на Амадеус. После прави вуду магия на Моцарт, кисне хляб в леген, реже си вените, а в това време върви Реквиема на Моцарт. Много идиотско беше. Пламен ми каза: "Ще се родиш във "вариететна", плачат за теб направо". И отидох при професор Виктор Марков, който ме познаваше от роли, които съм играл при тях.
- А музиката?
- Паралелно с ученето в Пловдив, през 1992 г. направихме с един приятел група Pub crawl - лаф на английските безделници за добре прекарана вечер. От питие на питие, от кръчма на кръчма, направихме албум от 11 парчета - на английски, мелодичен рок. Бяхме на 2 място по продажби след Росица Кирилова. Потръгнаха нещата, но барабаниста го взеха в казармата, беквокалистките емигрираха. Имаше момент, когато играех във Варненския театър и след представление ходех да пея в джаз клуб "Подиум", а като свършех там, отивах в рок клуб "Приливът" и до сутринта. В първи курс ме взе в шоуто си Астор, в неговия ресторант. Бях и водещ на "Хит минус едно". От 2004-а до 2009-а пеех плътно в "Библиотеката". В пеенето се чувствам повече в свои води.
- Няма ли да направите спектакъл?
- Сега подготвям, Краси Колев от "Господари на ефира" пише сценария. С него се познаваме още от студентските години. Това ще бъде музикален спектакъл с трагикомичен привкус. Партньор на сцената ще ми бъде бившият пианист на група "Сигнал" Христо Ламбрев. Премиерата ще е в "Студио 5" през април.
- За трети път сте в "Капките", кое е по-различно?
- Като рейтинг сме в безбожно силен сезон.
Задръстена ми е пощата
от молби за покани - да гледат на живо предаването. Водещите са чудовища - Зуека и Рачков са рядко срещана екранна двойка. Толкова стиковани и правилно мислещи, усещащи се един друг. Тази година имам директива да съм по-строг, да не правя смешки, защото позицията ми е сериозна. Понякога нещата изглеждат смешни, но това не означава, че не са сериозни.
- Как се роди "Дарт Вейдър на Йода думаше"?
- Пра-пра дядото на песента е "Ой, тигре, тигре". Годината е 1997 г. С моя приятел и колега Тони Тонев имахме комедийно шоу, с което обикаляхме всички морски курорти. В случая бяхме по линията Влас-Слънчев бряг-Несебър. Това бяха миниатюри, по 20 минути участие, играехме по 11 пъти на вечер. Бръмчахме като луди из комплексите. Бързо се преобличахме, превъртах касетите на един уокмен - до секунди всичко беше изчислено. От колата излизаш, хвърляш касетата на диджея и скачаш на сцената. Имахме едно чалга буфо, което играехме, докато оркестър "Кристал" си почива. В този скеч бях стрелочник от Сточна гара, а колегата труженичка пак оттам. И докато Тони Дачева си отдъхва, барабанистът Драго пееше две-три парчета. Едното беше "Тигре, тигре". Изпълняваше го обаче с едно такова извиване, много особено. Попитах Тони какво е това пеене. И тя отвърна: "Има три вида. Естрадно като теб. Народно като мен. И селско, като кака Славка Калчева". И после цяла нощ така си говорехме с Тони, с този напев. На следващия ден имахме участие в заведението на Киро, където
дойде и покойния Иво Карамански
Познавахме се и той като ни видя, каза: "Всичките ви участия падат, давам ви троен хонорар, ще стоите с мен". Искаше да се надпяваме. Той тъкмо беше издал албум с Грета Ганчева. След неговото изпълнение, излязох аз и изкарах "Who the fuck is Alice" с това нашенско "селско" пеене. Чужденците просто полудяха и се счупиха да ръкопляскат.
И си казах, че трябва да имам подобен скеч. През 2007, когато работех в "Библиотеката", една сутрин станах и просто го излях на листа. Малко след това пяхме на сватбата на Болата, край Каварна, с Устата. Изкарахме целия репертоар, а купонът не свършва. Тогава ги поздравих с "Дарт Вейдър на Йода думаше". И отнякъде изскочи Любо Дилов-син и каза: "Жестоко! Искаш ли още 15 куплета да напишем?". А то и без това е 8 минути парчето. После направих и втора част, с видео клип, озаглавена "Междузвездни сълзи".
-Какво ще кажете за живота тук и сега: напоследък има все тъжни новини - убийства, насилие...
- Много съм притеснен за бъдещето ни като родител на две деца. Но се опирам на чувството си за хумор, иначе ще полудея. Това, че законите не се прилагат - тези двойни стандарти - страшно е! Нямаме гражданско съзнание. Кучетата лаят, керванът си върви. До три дни всичко се забравя. Къса му е паметта на българина. Бързо прощава грандиозни предателства, измами. Призовавам политиците всяка сутрин, когато влязат в парламента или Министерски съвет, всички групово да рецитират стихотворението "България" на Георги Джагаров.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
