- Създава го княз Дондуков, настанява юнкерите в турската болница в София
- Наричат първия випуск "генералски", след 1944 г. шумкари сменят уволнените царски офицери
От древни времена един от основните стълбове на независимостта и суверенитета на една държава е наличието на собствена армия и респективно нейната подготовка и обучение за действие във военна обстановка. Преди 132 години на 26 ноември 1878 г. със заповед № 18 на Военното управление на България е открито и осветено Военното училище.
Веднага след Освобождението на България от турско робство една от първите инициативи на Временното руско управление е подготовката за създаването на институция, която да подготвя бъдещите военни кадри на новата държава. Императорският комисар княз Дондуков-Корсаков издава заповед № 14 от 1 септември 1878 г. за създаването на военно-учебна команда за подготовката на офицерски кадри за Българската земска войска.
За първи командир е назначен капитан Стрижевски
с помощници подпоручик Любавски и българинът на руска служба прапорщик Никола Бонев. Първоначално формированието е настанено в бившия турски конак в Пловдив, а по-късно е преместено в училище "Света Троица".
Първите произведени български офицери са Петър Тантилов, Рачо Петров, Стефан Александров и Христо Попов. След решенията на Берлинския конгрес, които разпокъсват новата държава, Пловдив остава в пределите на Източна Румелия със статут на автономна област в състава на Османската империя. Затова княз Дондуков нарежда учебната команда да се премести в столицата на княжеството - София, като първоначално юнкерите са настанени в дотогавашната турска болница, намираща се на мястото на сегашния Централен военен клуб. Така военно-учебната команда прераства в истинско военно училище.
Обучението било двегодишно
- в Първи младши клас се изучавала общовоенна и общообразователна подготовка, а във Втори старши клас били застъпени конкретните военни специалности - пехота, кавалерия, артилерия и пионерно (настоящите инженерни войски) дело.
Първият випуск е подготвен в съкратени срокове и на 10 май 1879 г. са произведени 163-ма офицери, с отличници Тодор Увалиев и Анастас Бендерев. Този първи випуск по-късно е наречен "генералски" защото от редиците му излизат бъдещите строители и генерали на младата ни армия - общо 36 генерали. През 1880 г. се преминава към тригодишно обучение, а на следващата година и към четиригодишно. На 30 август 1881 г. княз Александър Батенберг тържествено връчва първото знаме на училището. През 1886 г. то е разформировано във връзка с детронацията на княз Александър. През 1892 г. юнкерите получават своя сграда, проектирана от чешкия архитект Антонин Колар и разположена в тогавашния югоизточен край на столицата. В знак на несъгласие относно обявеното на 6-и септември Съединение на Княжество България с Източна Румелия руският император Александър Трети
отзовава всички руски офицери
останали на българска служба. Така в навечерието на Сръбско-българската война за началник на военното училище е назначен ротмистър Анастас Бендерев. До началото на войната училището е произвело 462 офицери - крайно недостатъчна бройка за окомплектоването на армията. Затова със заповед на Министерство на войната предсрочно са произведени 71 юнкери и веднага са разпределени по бойните поделения.
Сръбско-българската война е бойното кръщение на родния офицерски корпус и влиза в историята като "войната на капитаните", защото най-високото звание на български офицер по това време е било капитан.
В смутните времена след войната русофилски настроеното ръководство на училището взима участие в детронирането на княз Батенберг. Затова след контрапреврата, организиран от Стефан Стамболов, училището е разформировано, знамето му е отнето, част от офицерите са разжалвани и съдени, а много юнкери са изгонени. След избирането на Фердинанд за княз, той приема да стане патрон на учебното заведение. През 1889 г. към училището е открита и Школа за подготовка на запасни офицери, а на следващата година е проведен и първият щаб-офицерски курс.
С настъпването на новия век училището
преминава към кадетска форма на обучение
- продължителността на обучението става 7 години, 5 от които гимназиален клас и 2 години специален клас, като за кадети са приемани 12 годишни момчета. Тази форма просъществува до 1909 г., когато отново е въведена тригодишната форма на обучение. В навечерието на Балканската война цар Фердинанд разформирова учебното заведение и портупей-юнкерите и юнкерите от 33-ти и 34-ти випуски са изпратени като командири в бойните части на армията. След края на балканските войни наред с демобилизацията на войската, училището е възстановено с началник подполковник Иван Луков. При обявяване на мобилизацията по повод включването на България в Първата световна война училището преминава към военновременни условия на работа и обучение. Предвид нарасналата нужда от офицери за близо 600-хилядната българска армия подготовката преминава изключително наситено и випуските от 35-и до 40-и са произведени предсрочно. Школата за запасни офицери също преминава на военновременна нога и през 1918 г. е отделена от училището, като за периода 1915 - 1918 г. за нуждите на армията са подготвени 6030 подпоручици и 1400 офицерски кандидати.
През Първата световна война загиват 563 възпитаници
на военното училище. След подписване на Ньойския договор от него са уволнени над 300 юнкери, защото според клаузите му българската армия трябва да бъде намалена драстично. През 1920 г. са закрити Школата за запасни поручици и Военната академия. На 12 септември 1925 г. при производството на 44-ти випуск цар Борис Трети връчва тържествено второто знаме на висшето военно учебно заведение. От 1928 г. в него вече се подготвят и кадри зaа авиацията и флота. На Гергьовден 1937 г. царят връчва на училището третото бойно знаме, а на следващата година отново се открива и гимназиално тригодишно военно образование.
По време на Втората световна война част от юнкерите са предислоцирани, тъй като една от целите на англо-американските бомбардировки е било зданието на училището. По време на въздушните удари на 29 -30 март 1944 г. пожар обхваща част от материалната база, но юнкерите от 63 - 65-и випуски успяват да се справят с пламъците.
След преврата на 9 септември 1944 г. за военното училище настъпва нова епоха. Випускниците до 1945 г. се водят "царски офицери" със всички негативи, което това наименование носи в училище, където същата година за едногодишно обучение са
записани полуграмотни бивши ятаци
партизани и шумкари. От постъпилите в последния преди 9 септември 1944 г. в 68-и випуск 168 кадети 150 са уволнени. Заради масовото преследване и последвали чистки на царски офицери, армията започва да чувства дефицит откъм ръководни кадри. Затова след 1945 г. от училището започват да се отделят и профилират Военно- въздушното училище в Долна Митрополия, Артилерийското училище в Шумен, Военноморското във Варна и др., като в следващите години броят им достига 17. Премахнато е званието юнкер и е въведено ново -курсант.
Днес в сградата на военното училище се помещава Военната академия "Георги С. Раковски". Създадена е с указ на цар Фердинанд през 1912 г., но реално започва дейността си през 1915 г. заради Балканската и Междусъюзническата войни. Първият курс слушатели така и не успява да завършат обучението си заради започналата Първа световна война.
Следствие клаузите на Ньойския договор академията е закрита
но през 1922 г. възобновява съществуването си тайно под формата на Преподавателски курс. Оформени са два профила - генералщабен и интендантски. До 1944 г. завършват 16 випуска с общо 521 офицери.
Оградата на Академията - от цеви на пушки
Сградата на Военното училище е построена в периода 1888 - 1894 г. Отвън наподобява стара крепост, а гледана отгоре има формата на буквата "Е". Това е първата буква от името на съпругата на княз Фердинанд - Елеонора. Помещенията са просторни и с високи тавани. Паркът е проектиран от архитект Фридрих Грюнангер, като негово дело са сградите на Духовната семинария и Духовната академия, Синагогата, настоящата резиденция на турския посланик, Софийската минерална баня и др. Оградата на парка е направена от цеви на пушки "Крънка" и "Бердана" дарени ни след Освобождението от отиващата си руска армия. В парка има изграден параклис, в който са се черкували юнкерите, запазена е и беседката за почивки. Входът на парка е с караулка наподобяваща средновековна стражева кула, а вдясно от нея е езерото под формата на буквата "Ф" - на името на княз Фердинанд.
Антонин Колар прави и паметника на Васил Левски
Антонин Колар е чех по произход, но като мнозина свои сънародници завинаги свързва живота и съдбата си с новоосвободена България. Като младеж взима участие в полското въстание срещу Русия през 1863 г. По-късно работи като чертожник в Белград и Букурещ, докато накрая завършва строително инженерство в Париж и Виена. При обявяване на Руско-турската освободителна война се присъединява към руските войски в България. След Освобождението става първият главен архитект на новата столица. Автор е на първия градоустройствен план на София. Негово дело са паметникът на Васил Левски и станалите емблематични за столицата сгради на Централния военен клуб, Военната академия, Министерство на отбраната и др.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
