София. Надали някой си спомня вече за скандала около фонд "Научни изследвания", въпреки че оттогава мина едва година. А и да помни, вероятно споменът му ще прилича по нещо на стария виц "Абе, имаше нещо там за едни пари, ама някой ли беше взел или от него бяха взели"...
Проекти, чиито имена (поне на някои от тях) звучаха като лоша студентска курсова работа, вече получиха първите си траншове и най-вероятно няма да ги върнат, както и да завършат проверките във фонда. В същото време проучвания, чиито резултати могат да донесат не само практическа полза, а и престиж за науката ни, все още не могат да получат пари, обещани им през 2009 година, заради бюрократични неуредици. Такова е например лекарството, което подпомага лъчелечението при раково болни. За него създателите разказаха пред "Стандарт" че от две години са преустановили работа по проекта, защото не са видели и стотинка по него. В същото време американски институт и японски професор на добра воля извършили някои от изпитанията, но спрели, когато се стигнало до най-скъпата фаза - тестовете върху хора. За тях страната ни трябва да плати доста голяма сума, ако иска да запазим правата си върху това изследване. Но чиновниците все още се чудят дали да дадат един милион на същия този екип, въпреки че парите са честно спечелени с проект още преди 5 години.
Това е само един от парадоксите в родната наука, при които чиновници са способни да направят поразии за милиони, само защото са се сдобили с малко власт. Същите тези бюрократи подариха субсидии на виртуални изложби за българските владетели и на задълбочени проучвания върху "дискурса на бельото", докато в същото време сложиха в графата "непотребни" изследвания, които имаха потенциал да дръпнат науката ни напред. Защо да им пука, че сред тях има проекти, които наистина могат да доведат до международен пробив? Защо да не протакат - нещо, което чиновникът го може най-добре - финансирането на проекти, към които интерес има от световни университети? За чиновника най-важното е отчетът да е написан изрядно и да са попълнени всички графи. Да няма преразход на средствата, все едно за какво са похарчени те. Неотдавна бившият шеф на научния фонд Емил Хорозов каза, че всъщност дори не са предвидени механизми, които да проследят дали изпълнението на проекта е довело до реални научни постижения. Иначе казано - дискурсът на бельото и медикаментът, подпомагащ лечението на рак, тежат еднакво в очите на чиновника. Нещо повече - бельото може би дори тежи повече, защото резултатите от него са по-лесни за оценяване. Поне според бюрократа.
И вината за това всъщност не е изцяло на чиновническата армия, която наистина е легион. Защото държавата няма механизъм, по който да подпомага "тежки" проекти с реална научна стойност, в които работят учени от световна величина. Усвояването на пари е затъмнило правенето на наука, а властта на чиновника е затъмнила способността на държавата да гледа напред и да вижда нещата, които могат да я издърпат от блатото. Говорим, че парите, дадени за наука, са инвестиция, а не разход. По начина, по който те биват отпускани обаче, тези средства най-често не са инвестиция. А именно пълнене на каца без дъно. Ако и новата оперативна програма "Наука и образование" харчи средства по същия начин, нито науката, нито образованието ни ще стигнат нивото, което очакваме от тях. Средствата по нея просто ще потънат - и дори да дадем най-добрите отчети за тяхното усвояване, отново ще бъдем на светлинни години от онези държави, които знаят как се харчи за наука.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
