Етническото напрежение през последните дни се пренесе от улиците в парламента. С въпроси защо се нажежава обстановката и какъв е изходът от взривоопасната си ситуация, се обърнахме към известния наш специалист по етно-религиозните проблеми проф. Антонина Желязкова. Проф. Желязкова, свидетели сме на рязко изостряне на етническото и религиозното напрежение. Ексцесиите в Пловдив, бурните дебати в парламента относно употребата на майчин език по време на избори, провелият се въпреки забраната "Луковмарш", очакващият се днес митинг на радикални националисти около паметника на Левски в София... Защо се стигна до ту
- В България не сме уникални. Етническото и религиозното напрежение са във възход в Европа и на други места по света. Мултикултурализмът като постмодерна демократична и либерална ценност претърпя своето зараждане и възход през 60-90-те години и залязва, направо катастрофира, особено след 2001 г. В България, която наистина можеше да се похвали с едно разумно поведение на търпимост между етническите и религиозните общности в продължение на десетилетия, тази тенденция стана особено видима след 2005 г.
Независимо от това, не трябва да драматизираме случаите от последните дни. "Луковият марш" се състоя в някакъв редуциран вариант, но за първи път от 11 г. имаме адекватна и навременна реакция от общината и прокуратурата, за да е ясно, че подобни нео- и ретронацистки акции не са желани в центъра на София. Последните 3-4 г. този марш изглеждаше отблъскващо и плашещо със старите униформи на Вермахта, с барабаните, факлите и скандиранията по централните улици на София. Имаше консенсус и в осъждането на вандализма срещу джамията в Пловдив и отново бърза реакция на прокуратурата. Това все пак показва, че институциите се учат, за да бъдат адекватни на новите политически и геополитически реалности.
- Само грешките на политиците ли са причина за това положение, или има и обективни обстоятелства за нарастването на етно-религиозното напрежение?
- Нашите политици никога не са оригинални и не се научиха на нови предизборни игри. Вече 25 г. не проявяват въображение и нова визия, а наближат ли избори, спекулират с етнически и религиозни аргументи, защото са най-бързо и ефикасно въздействащи, за да мобилизират симпатизанти и избиратели. Политици използваха националистическия гняв на футболните агитки и фенове в Пловдив, за да ги тласнат към насилие и вандализъм. Съвършено необясним беше адресатът на злодейството, защото ако бяха искрени и самостоятелни в действията си, а не подведени и използвани, феновете биха насочили този гняв към законодателния орган, към парламента, защото там е изработен недомисления закон за реституция на исторически паметници на културата. А не срещу красивата Джумая джамия в Пловдив.
Като историк по архиви и хроники съм се занимавала със съдбата на сакралните религиозни обекти през вековете. Не само в България, навсякъде на Балканите, а и в Европа, религиозните храмове много често са резултат от надграждани цивилизационни пластове. Имам предвид, че върху ранно езическо светилище, се е изграждало по-късно обредно място, след това се е надграждал християнски храм, а след арабското или османското завладяване върху тях са се изграждали джамии. И надграждането се е правело по дълбоко осмислени духовни причини. Първият прочит е, че завоевателят рекултивира храма, за да демонстрира надмощието на своята религия над тази, на подчинения заварен тук народ. Но всъщност това е страх от Бога и дълбоката убеденост на хората, че свещеното място е свещено изобщо и завинаги, и за дошлите по-късно етноси и религии. Това превръща тези места безспорно в общонационални ценности за съответната страна и е редно те да бъдат държавна или общинска собственост като паметници на културата, а не собственост на някоя от деноминациите.
- Дълго време се биехме по гърдите, че България е остров на етническа и религиозна толерантност. Май сме се самозалъгвали?
- В България винаги са съществували разумни отношения между етносите и религиозните общности, както и общи пространства, които учените определят като зони на съвместимост и несъвместимост между християни, мюсюлмани, юдеи и нови деноминации. Грешките и проблемите идват от опитите тези общи пространства да бъдат превзети насилствено или чрез демагогия, манипулации и популизъм от политиците. Те всички се опитват да приватизират онова, което самоласкателно назоваха "български етнически модел", но което е съградено през вековете от хората, които населяват България. Политиците са субектът, който без да вложи елементарно усилие и политическа воля, за да развива тези общи пространства и зони на съвместимост, единствено ги използва партизански и ги разрушава.
- Най-лесното е да се сложи етикета "фашисти" на разнородните националистически формации. Те обаче са доста различни като поведение и идеология. Какъв е "портретът" на българският национализъм?
- Националистическите формации у нас са разнородни. Някои от тях са националисти просто за да участват във властта и да ползват всичките облаги от това. Има други, които са убедени в идеите си, макар те да са неприемливи за преобладаващата част от обществото, и именно те са потенциално опасни. Съществуват и трети вид, чиито убеждения се споделят от поне 10-15% от населението на България, които също се стремят да попаднат в управлението чрез избори или вероятни коалиции, за да реставрират някои носталгични ценности и загубени илюзии. Характерно за българските националисти и от трите хипотетични групи, които очертавам, е, че са запазили нещо важно от традиционния български морал, а именно - те не смеят и не могат да изпадат в расистки и ксенофобски крайности. Защото тогава обществото ги отхвърля.
Футболните агитки, които щурмуваха Джумая джамия в Пловдив, бързо разбраха, че са преминали етична граница, която обществото не прощава, и започнаха да се оправдават, че са нападнали "търговски обект", а не мюсюлмански храм. "Атака" например скоро след успешния си демарш в Парламента през 2005 г., забрави за истеричния антисемитизъм от предизборните митинги, защото разбра, че чрез него топи симпатизантите си много бързо.
- Какъв е изходът от създалата се ситуация? Или по-точно - какво трябва да се промени в поведението на политиците и в обществените нагласи, за да се избегне ескалацията на напрежението?
- Политиците трябва да престанат да говорят с езика на омразата от парламентарната трибуна, което правят всекидневно. Пример за това е спорът за правото да се агитира на майчин език. Като правозащитник подкрепям подобно желание. Въпросът е, че този аргумент бе използван демагогски от ДПС, защото повече от 20 г. те не използваха позициите си във властта, за да издадат нови учебници по майчин език за турските деца в българското училище или да спомогнат за развитието на турската култура в България. Провеждането на предизборна кампания на турски език не може да бъде реален приоритет на ДПС, защото децата нямат условия, за да усвояват езика. Младото поколение избиратели на ДПС по-скоро не биха разбирали агитацията на турски език, след като са лишени от добри учебници, програми и учители, а езиковият им запас е от 300 думи, натрупани в бита или от телевизиите.
Ако българските политици не демонстрират толерантност и джентълменски отношения в сградата на парламента, как могат да се надяват, че ще има подобни между хората, между етническите и религиозните общности в страната? Политическите елити трябва да се постараят да бъдат поне малко по-морални, защото не е възможно да крадеш на едро и безсрамно от държавата и гражданите, а да се надяваш, че ще пребориш битовата престъпност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
