Миналата седмица бяха открити нарушения в съхранението на ембриони в болница "Св. София" в столицата. Чести ли са тези случаи, защо куца донорството у нас и какво ще се направи, за да имаме повече трансплантации, разказва д-р Марияна Симеонова, която е директор на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ)
-----------
- Д-р Симеонова, често ли има нередности в асистираната репродукция у нас?
- Не смятам, че има много нередности, проверките са по-чести, а изискванията стандартизирани. Имаме и съвместни срещи с центровете ин витро веднъж на два месеца. Ако има някъде нередности, проверката в "Св. София" показа, че те се разкриват.
- Нарушенията в "Св. София" документални ли бяха или по-сериозни?
- Установихме основно документални нарушения. Хората могат да бъдат спокойни.
- Ембрионите, които сте намерили, са били над 5 г., годни ли са за употреба?
- Не би трябвало да се използват по медицински критерии. Трябвало е да се докладват след изтичане на 5-годишния срок в ИАТ и да се унищожат. Но някъде в годините се е скъсала веригата, едва ли вината е на един човек. Aко има проблеми някъде, разчитаме и на гражданите да ни подават сигнали. Но нещата вървят в положителна посока - имаме дори предложения за промени за по-добро обслужване на хората.
- Какви?
- Да се увеличи срокът на валидност на микробиологичните изследвания на хората, които имат нужда от услугите на репродуктивнита медицина. Също така говорим за увеличаване на данните, които ще събираме от клиниките. Това дава предпоставка за по-голяма сигурност за пациентите и за формирането на по-добра статистика.
- Колко развито е донорството в областта на репродукцията?
- Има прекрасни жени, които даряват своите яйцеклетки, но не са достатъчно. Мисля, че все повече хора имат социална ангажираност, ако информираме повече, имаме добри шансове броят им да се увеличи. Досега само през юни 2013 г. в 32-те клиники по асистирана репродукция има 33 жени, които са дарили яйцеклетки и 145 мъже, които са дарили сперматозоиди. Броят на замразените ембриони през 2012 г. е бил 2153.
- Защо куца у нас донорството - не само в репродуктивната област, но и органното?
- Последните 10 г. има едно раздвижване благодарение на лекарите, които работят там. Но има и много проблеми. Различни са причините, които ни доведоха до тези лоши резултати. От една страна, това се дължи на проблемите в обществото и здравеопазването - доста намаля броят на лекарите, които работят в анестезиологията и хирургията. Но въпреки това има ентусиасти, които искат да продължат тази дейност. Има и организационни проблеми.
- Какви?
- Искаме да има поне двама координатори по донорство - един в реанимация и един в операционна. Така при клинични данни за мозъчна смърт в реанимация ще има кой да подаде сигнал и да се предприемат допълнителните изследвания. Не може един човек да бъде едновременно и в операционните, и в реанимация. Заради голямата натовареност на лекарите сега се пропускат някои случаи на мозъчна смърт. Увеличаването на броя на координаторите трябва да помогне това да не се случва. То ще стане през септември. Имам пълното разбиране за това от директорите на болници.
- Има ли недоверие от близките към лекарите?
- Когато един човек попадне в реанимация, близките разчитат на специалистите да го спасят и няма логика да не им вярват, че е настъпила мозъчна смърт. Има и специални алгоритми, по които се извършва тази диагностика, всичко се документира, правят го няколко различни лекари и няма как да се допусне грешка. Но имаме над 70% отказа за донорство от страна на близките. Никого не може да обвиним, само може да си направим изводите и да работим.
- Защо има толкова откази, хората не знаят какво е донорство или нямат доверие в системата?
- И двете неща. Много хора имат желание да бъдат информирани, но сега не са. Те не правят разлика между кома и мозъчна смнърт. Ние трябва да им обясним, че мозъчната смърт е смърт на мозъка, той регулира всички органи, без него те не могат да съществуват. В реанимация ние можем да отложим с няколко часа тази смърт. Хората имат право при леглото на близкия си да разберат каква е тази диагноза, защо бие сърцето му, а той е мъртъв, да видят изследванията, да получат мнение от друг специалист от друга болница и ние ще го осигурим. Но сега колегите са свръхнатоварени в операционните и намалява времето за разговори с близките, а трябва доверие.
- Мислите ли в тази връзка да се назначи специален човек за тези разговори, дори психолог?
- Това е много добра практика, но не може да задължим болницата да назначи психолог. Ако има, то той трябва да е специално обучен. Колегите, които сега работят като координатори по донорство, са се превърнали в психолози.
- Какви са другите мерки, които ще предприемете, за да подобрите донорството?
- Другото, за което имам подпкрепа от МЗ, е да ангажираме повече болници в откриването на донорски ситуации. В големите реанимации има голямо натоварване, освен това пациентите идват усложнени, тоест може да са настъпили процеси, които не позволяват да има донорска ситуация. Сега имаме 26 донорски бази, но не искам да пренебрегваме още до 50 болници, които са с реанимация второ ниво. Това значи, че те могат да поддържат пациент на апаратна вентилация. Искаме да обучим в тях човек, който да разпознава мозъчната смърт и да даде сигнал на колегите от по-големите болници.
- Колко трансплантационни центрове трябва да има?
- Мисля, че сегашните 6 са достатъчни. Ако трансплантолозите смятат, че има нужда от още - добре, но това зависи от тях и от обективната оценка.
- В "Пирогов" извършват ли се трансплантации, имат лиценз?
- Не, но те имат потенциала за това. В момента върви програма за трансплантиране на бъбреци при деца. Тя се осъществява съвместно с нас и френски специалисти. Планът е тази година да има една трансплантация. Но ще се уточни дали ще се направи в България или във Франция. Трябва да се създадат и добри условия в самата клиника. МЗ ще помогне това да се случи.
- В "Лозенец" има ли чернодробни трансплантации на деца?
- От началото на моя мандат не е имало такава трансплантация, въпреки че имат разрешение за дейност. Не смятам, че има проблеми децата да бъдат трансплантирани в друга страна, получавайки финансиране от МЗ и Комисията за лечение в чужбина.
- Откликна ли Църквата на поканата ви за подкрепа на донорството?
- Очакваме среща с патриарха. Но има духовни лица, които вече участват в срещи и информиране на хората за трансплантациите - например в Сливен. Доколкото знам, няма вероизповедание, което да отрича донорството.
- На сайта на Църквата има становище, че те подкрепят донорството като най-висш хуманен акт на даряване, но ако е съзнателно. Нашият закон не изисква обявяване на положителната воля на човек, ще въведете ли форма, под която човек да изкаже одобрението си приживе?
- Да, има идея за промяна в тази посока. По закон при нас в агенцията се поддържа регистър на хора, които не желаят да бъдат донори след смъртта си. Предложението ми е да се даде законова възможност и на хората, които искат да дарят органи, да го декларират. Бих искала - например чрез личния лекар или по друг начин да се даде информация и да се съхранява в официален регистър в нашата агенция. Там може да се съхранява и лице за контакт, което знае каква е волята на човека. Междувременно създадохме сайта www.bgdonor.com, на който има много информация за донорството. Обмисляме на него да поставим форма на донорска карта, която няма юридическа стойност. Всеки обаче може да я принтира и да каже каква е волята му, както и да посочи свой близък, който знае мнението му. Все още обаче разговаряме с пациентите и пациентските организации, защото това са сериозни стъпки и трябва да предвидим последиците за донорството.
- Колко хора чакат за трансплантации и какво е здравословното им състояние?
- Над 1000 са. Най-многобройни са тези, които чакат за бъбречна трансплантация. Има хора, които са на хемодиализа и чакат толкова дълго, че вече са в степен, когато губят крайници. Много хора не успяват да дочакат трансплантация на бъбреци, сърце, черен дроб.
- Знаем ли колко българи изпадат в мозъчна смърт на година?
- Не, защото не се прави регулярен скрининг. Със слагането на координатор в реанимация това ще стане възможно.
- Има ли придвижване на членството ни в "Евротрансплант"?
- През юни се срещнах с проф. Валтер Клепетко в Австрия по повод на един случай. Той ми даде формуляр за двустранно споразумение с тяхната страна. Ако го сключим, ставаме асоцииран член на "Евротрансплант", в момента в МЗ разглеждат клаузите. Така ще имаме възможност да разменяме екипи от специалисти и ще станем част от органната банка на "Евротрансплант". Тогава, ако имаме орган, за който нямаме пациент, ще спасим човек от друга страна. Но на същия принцип, ако имаме спешен пациент и нямаме донор, ще можем да получим орган за него.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
