Димитър Керелезов, един от най-добрите ни съвременни поети, е автор на много от текстовете за песните на повечето родни звезди. Историята на "Рок в минало време" за "Щурците" е изключително интересна. "Кирчо направи парче с чуден ритъм. За да зазвучи, то трябваше да бъде одобрено от комисията за естрада. Някой в нея обаче тогава се сетил, че на другаря Тодор Живков му викат "Чичо" - и стоп. Целият проблем идваше от стиха "Кой ли не обича чичовото рамо". Бунтът в музиката на Кирчо обаче така ме грабна, че седнах и за една нощ написах нови думи: "Помня млади бяхме, рок като запяхме, той пък бе нарочен, че е танц порочен!", разказва авторът. "Утре" на "Диана експрес" пък се ражда в Москва. На един 8 март Керелезов трябва да посети две много известни и уважавани дами -
майката и бабата на Филип Киркоров
Тръгнал той да търси по магазините букети и видял нещо невиждано - чакаща кротко опашка от хора, по-дълга от километър. В ужаса си се сетил, че Митко Щерев е в близкия хотел. Помолил го за някакъв букет, защото целият апартамент бил пълен с цветя. Докато Керелезов избирал китките, Щерев пък се сетил, че липсва текст за новата му мелодия. Двамата се разбрали и така се появил суперхитът "Утре".
"Няма пряка препратка към онзи московски 8 март, но има надежда, че един ден всичко ще се промени", спомня си Керелезов.
"Утре живей, утре бъди
с нови очи, с ново лице,
с нова мечта, с нова надежда,
с нова любов, с ново сърце!..."
Керелезов връща лентата и към пролетарските песни. "Нас, поетите, не са ни били и гонили, когато в концертните зали нахлуваше милиция и сваляше групи от сцената. Партията обаче често ни навличаше дебели, брезентови, без пръсти ръкавици, за да творим трудови песни. После се появи "Ален мак" и взеха да искат от нас политически текстове, разгромяващи империализма. Късметлия съм, че успях да преживея това време без нито една подобна песен. Злините най-често се изсипваха върху главите на най-добрите - Богомил Гудев и Милчо Спасов. Бдителният и казионен съюз на писателите всеки ден изливаше цялата помия от щаба си на "Ангел Кънчев" 5. А Богомил Гудев написа "Бяла тишина", "Двама", "Вече свърши хубавото време", "Детство мое", "Лудо-младо" , "Любили сме" и "Сън сънувах" - много хора до днес ги смятат за народни песни". Керелезов припомня и за динамиката в отношенията между самите артисти. Сатирикът Васил Станилов нарича във вестник "Стършел" творчеството на Богомил "Гудевщина", но по-късно, вече като шеф на Музикалния театър, разбира каква е истината и не само се извинява, но и назначава безработния Гудев за драматург на трупата. "Богомил има още един много интересен случай. Веднъж ми показа първа страница на "Работническо дело" - с две колони революционни стихове от африкански поети - в негов превод. Ставаше дума за "гласа на борческата пролетарска Африка" и официозът се бе прежалил да пусне строфите на Богомил. Като видя учудената ми физиономия, Гудев се засмя: "Всъщност това са глупости, които сам съчиних и им ги представих за пролетарска африканска поезия". Така отмъсти по прекрасен начин за всичко, което "Работническо дело" бе писало до този момент срещу него".
Играем само криво хоро
"Ние, българите, имаме право и криво хоро. Всички знаят правото - някога, по царско време, по всички мегдани в неделя хората са го тропали до насита. Но не само правото хоро, а изобщо правото бе закон в държавността тогава. Вече 70 години у нас по партийному и най-законно се играе само криво хоро. И то в няколко нюанса и комбинации - просъветско-патриотарско, ляво-дясно-депутатско, неблагоприятно-външнополитическо, изтърбушено-вътрешнополитическо и т.н. При мен, каквото е било на млади години, такова е и днес. Е, промени се нещичко. Някога всички бяхме шизофреници и ни беше добре: едно мислехме, друго говорехме, трето слушахме по ВВС и четвърто правехме. Сега вече можем да говорим каквото си мислим, но спряхме да действаме - не правим чудеса, каквито сме задължени да изпращаме в бъдещето на идните поколения. Но ние, старите, сме по-ранобудни от най-ранобудните - дори не можем да спим. И след като ни излъгаха със СДС, вместо да сме в офанзивата, най-отпред и безпощадно действащи, ние
притихнахме, замряхме
Изобщо вече съвсем ни няма. Не съществуваме. Чудя се даже как ме открихте", излива бунтовната си душа Керелезов.
Има ли неизпълнени песни по негови строфи? Спомня си само за една - "Княз Срацимир - братът". Кирил Маричков му я дал на касета все още само с мелодия - убийствена балада. И Керелезов "бродира" текст срещу княз Срацимир.
Времето безмилостно отмерва
последни светли дни -
сам пред своя край
стои
Търновград!...
Цялата земя сега разделя
един проблясващ меч
отрича се дори
брат от брат...
Брат от брат!....
...А ти заспиваш, Срацимир,
спокойно е сърцето твое във нощта -
далеч е пламъкът от теб,
далеч от твоя Бдин...
Крепостта е здрава,
крепостта нали те пази!...
"Кирил Маричков, Чочо Владовски, Вили Кавалджиев и още няколко големи рокаджии се опитаха да запишат това парче - все не се получаваше. Най накрая Иван Калчинов, редактор в радиото, каза да приготвим оркестров вариант, за да се оправдаят средствата за студио, което сме ангажирали пет пъти. Сигурно се пази в някоя фонотека - за съжаление със заглавието "Княз Срацимир - братът". Казвам за съжаление, защото още след комисията поетът Найден Вълчев ми обърна внимание, че вината за падането ни под турско не е у княз Срацимир, а у брат му Иван Шишман. Но чак когато върху този факт ми обърна внимание и историкът проф. Велизар Велков, разбрах какво става - Небето не приема лъжи, то позволява в живота само истината!"
"Много от днешните песни не оставят следа. И това е много голяма болка. Някога "Сребърните гривни" направиха "Пустото лудо и младо", а Димитър Петков-Дупев, председател на СБК, забрани песента да се излъчва по радиото и телевизията. Ето това е пустотата - тя продължава и в посткомунизма, който тече сега. Но сега много рядко някой властник би се нагърбил да забрани песен. Просто изкуството изобщо не ги интересува - малко са нулите от кяра. Актуалните текстове възпяват голото, но колкото и силно да е вградено то в психиката на човека - омръзва. Еднообразието, жълтият миризлив напън на някои медии, лесно постижимият кеф чрез интернет - всичко това води до лесна умствена умора и трудно запаметяване, които преминават бързо в стрес, страхови неврози и депресии. Дори при най-добре осигурените деца - американските - изследванията показват, че поне 35 процента от тях се нуждаят от лечение заради стреса. Необходимо ли е да прибавям алкохола, цигарите и наркотиците?", анализира с тъга известният поет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
