Любен Дилов-син: Страхуваме се да мечтаем

Любен Дилов-син: Страхуваме се да мечтаем | StandartNews.com

Не се опитвай да хванеш падащ кактус - това е най-ценният урок в живота ми, признава известният писател и журналист

Любен Дилов-син ще оценява мераклиите за слава в "България търси талант" по bTV. Да му мислят всички онези, които си въобразяват, че сцената е лесна плячка за покоряване.

- Господин Дилов, наскоро имахте рожден ден - как празнувахте? Какви подаръци получихте?

- Отдавна не празнувам рождените си дни. Нямам никаква заслуга за това, че съм се родил. Празнувам именните - защото името е това, което сам правиш или съсипваш. А аз, по волята на майка ми, съм принуден да отговарям за две имена: Любен Дилов. Така че на рождения си ден обикновено си задавам въпроса: достоен ли съм да се нарека "едно от по-добрите произведения на баща ми?".

Подарих си водолазно пътуване

до Южен Египет - резервата Елба, на границата със Судан. Беше вълшебно да видите истински вълнуващи акули, не като трежърхънтърките из софийските барове...

- Кой е най-големият ви житейски урок до тук?

- Не се опитвай да хванеш падащ кактус. Много ценен урок.

- В журито сте на петия сезон на „България търси талант" по bTV. Има ли с какво човек изобщо да ви изненада?

- Нищо по-интересно от човешките способности не съм срещал на земята и под водата. Сигурен съм, че има. Както казваше един познат - толкова плодородна земя, толкова човешки талант и така дълбоко закопан в нея!

- Кой е най-талантливият човек, който сте виждали и защо?

- Трудно е да бъда категоричен. Имам опит най-вече в изобразителното изкуство, писането - литературно и журналистика, телевизията и - разбира се, в музиката - докато продуцирахме заедно със Слави Трифонов от името на БМК. Във всички тези сфери има изумителни български таланти и се нуждаем от обществено, подчертавам - обществено, не толкова държавно - усилие, за да ги популяризираме по света.

- Как могат да се задържат талантливите хора в България?

- С признание - на първо място. И с възможности да се развиват. Ще ви дам прост пример: трябва ни национална програма и съвсем малко средства за професионални преводи на българска литература на основните чужди езици. Трябва Министерството на образованието да разкрие две-три катедри по българска филология в няколко големи чужди университета. Ей такива, дребни неща. В киното вече има сериозно раздвижване, което не трябва да изоставяме. Айде да спрем до тук, че разговорът ще стане политически.

- Вие сте един от създателите на култови тв предавания, какво ще кажете за развлекателния ефир тук и сега?

- Ще перефразирам Енгелс - и шоуто (не само машината) е етап от развитието на общественото съзнание. Очевидно все още сме на етапа "Биг брадър". Парадоксално е, защото голямото освобождаване на ефира започна с оригинални, български формати.

После ни удари глобализацията. Нормален процес

Мисля, че не е далеч времето, когато ще потърсим отново оригиналния продукт.

- Кое става за гледане и кое да се забрани със закон?

- Искрено вярвам, че единствените закони, които трябва да регламентират шоубизнеса, са за гравитацията и за търсенето и предлагането. Всяка намеса на държавата в тази сфера води до изкривявания. Хората разбират от позитивно и деструктивно шоу. Вижте какво се случва с „Фермата". Може да не е толкова сензационно-атрактивно, но има респектиращ брой постоянни зрители. "България търси талант" пък е абсолютния рекордьор по зрителски интерес. Т.е. не е задължително да показваме истеричен гей в праймтайма, за да имаме аудитория.

- Какъв тип предаване бихте направили?

- Мисля, че в България все още няма истинско късно, вечерно шоу от типа "хард ток". Т.е. място и време, където падат наистина всички граници. Направих преди време плах опит с "Дремещата в мен свиня", но часовият пояс - в неделя сутрин, никак не е подходящ за твърдо говорене.

- Има ли резон в протеста на библиотекарите, музейните работници и галеристи?

-Да. Категорично. В последните три правителства има постъпателно отстъпление от програми и позиции, които бяха завоювани още през 2003 - 2007-а година. Не става дума само за бюджет. Става дума за отношение. Знаете ли, че в България има стотици места, където единствената възможност да си купиш книга е в някоя бензиностанция?! Има хиляди места, където читалището е единственият културен център на километри околовръст...

- Защо се случи Париж 13.11?

- Неизбежно беше. Европа, Америка и Русия никога не са спирали практически колониалната си политика. Неизбежно беше войните, които поддържаха в тлеещо или разпалено състояние, да се пренесат и в Европа. И това ще е така, докато имаме основно петролно-ориентирана икономика.

- А сега накъде? След като сами си го причинихме, как можем да излезем от този хаос?

- С търпение, и най-вече с разбиране, че

не можеш да си щастлив сред нещастни

богат сред бедни, здрав сред болни. Трябва да почнем да живеем в света. Покрай гмуркането много често пътувам в страни от третия свят и - повярвайте - Европа и Америка не са света. Изобщо не са.

- Кое е най-адекватното поведение за България по отношение на бежанците?

- Мисля, че до момента криво-ляво се справяме. Трябва обаче ремонт на закона за публично-частното партньорство. Има много неправителствени и частни организации, които биха искали да помагат, но нашите закони не им разрешават. Имам приятели в Италия с много опит в правенето на регистрационни центрове, които са готови веднага да инвестират сериозни средства. Последното напрежение между Русия и Турция може да усили бежанската вълна. Трябва да сме готови за това. Както и да отстояваме простия принцип: ако търсите помощ от нас, ще живеете по нашите правила.

- И за Ислямска Държава?

- За всички без изключение. ИДИЛ или ДАЕШ е временно явление. Не може да просъществува, защото заплашва самия смисъл на останалите ислямски държави, където е утвърден процесът на разделяне на държавата от църквата. Но тероризмът няма да спре.

- Светът отдавна не е място за живеене - или не е така?

- Светът е възможно най-доброто място за живеене. Ако не вярвате - пробвайте на Венера. Има удивителни залези, но все пак няма атмосфера...

-Коя е най-голямата ви лична политическа грешка?

- Политиката е равновесие между противоположни интереси. Всеки път, когато съм го забравял, съм грешал. Ако някой иска да се занимава с политика, трябва да познава избирателите си поименно. Докато това не се случи в България,

ще тъпчем на едно място

- Защо нашият преход продължава толкова болезнено дълго за разлика от други страни от Източна Европа?

- Защото се страхуваме да мечтаем. Човек наистина е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Това беше лого, което написах за Каналето през 1995-а, после Жоро Торнев го направи запазен израз за Пловдив - европейски град на културата. Всичко правехме почти - почти приватизация, почти лустрация, почти отворихме досиетата, почти премахнахме тоталитаризма...Не се осмелихме да последваме мечтите си.

- Какво има липсва най-много на българите, като нация?

- Вера Мутафчиева казваше, че ни липсват "гладни гробища": онези колективни изпитания, които каляват нацията, както се калява стоманата. Не знам. Мисля, че

в момента се нуждаем повече от добра психотерапия

отколкото от добра политика. Да си повярваме, че можем, че сме способни на смели и себеотрицателни актове в името на общото. Знаете ли, Америка - с всичките й кусури - е прекрасна държава, защото се е самоизмислила. Толкова различни хора са се събрали и така яростно и страстно са се убеждавали един друг в мечтите си, че накрая са повярвали, че могат да ги сбъднат.

- Животът казват е във Фейсбук - това лошо ли е или добро?

- Животът навсякъде е еднакъв - докато се ухилиш и се озъбиш. Но Фейсбук и изобщо социалните мрежи са нещо добро. Всичко, което свързва хората е добро. Лошото ги разделя.

- Какъв е лекът срещу омразата? Любовта ли ще спаси света?

- При любовта е важно хремавият да е отдолу. Всичко останало е въпрос на техника. Борбата с омразата също има технически измерения. И най-доброто средсво е да се живее в едно и също време и пространство с онези, които смяташ, че мразиш. Ето: древните прабългарски патриоти не познавали циганите и затова всички неблагополучия в своя живот обяснявали с тъмните природни сили.

- Кое е най-хубавото ви гмуркане, най-паметното?

- Тази година в Бирма. На излизане от един вълшебен риф,

към нас се присъедини 12-метрова китова акула

и си игра близо 15 минути с водолазите. Ако Пламен, гаджето на Хилда Казасян, най-после ми прати видеото, ще мога да ви покажа един много умен, прилично дебел мъж в разцвета на своите сили по червени гащи, който е неописуемо щастлив.

- Предвид апела на правителства от ЕС да се пътува по-малко, това ще ви спре ли от следващата дестинация за дайвинг?

- Абсурд. Не вярвам на апелите на ЕС, както не вярвам и на надписите по гарите - пише "жени", а вътре си е клозет...

- Готвите ли пак книга?

- Да, но няма да говоря за нея сега.

- Какви супер сили бихте искал да имате, ако бяхте герой от комикс?

- Искам да мога да пиша думи в дъха, който хората издишват. Като балончетата в комикс. Ще е детска планета, казвам ви!

-Кои са ви хобитата - имате ли мании: да колекционирате вещи или друго?

-Нищо не колекционирам, макар да имам над 5000 книги и не знам колко картини, предимно наивисти. Искам всичко мое да мога да нося със себе си. Истинският мъж трябва да може да напусне живота си за 30 секунди. Без съжаление.

-Какво може да ви извади от кожата ви и какво да ви върне обратно?

-Не знам. Опитен препаратор, може би?

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай