Льовен - София. От 1 януари 2014 г. Брюксел маха още една бариера пред българите. След Нова година ще можем да работим без проблем във всички страни от Европейския съюз (ЕС). Вратите си за нашенците отварят и 8-те държави от ЕС, избрали да не ни допускат до последно до трудовия си пазар - Австрия, Белгия, Германия, Франция, Люксембург, Великобритания, Холандия и Малта. Затова 2 месеца преди и тази бариeра да падне, "Стандарт" се разходи до четири от тези страни. Със страх или с любопитство ни чакат в Белгия, Люксембург, Франция и Холандия - вижте само в поредицата ни "Работа без граници".
Роже Бланпен е роден на 5 ноември 1932 г. в белгийския град Хераадсберхен в Източна Фландрия. Той е професор по трудово право с международно признание и е известен по цял свят със своята социална ангажираност. Сред големите му заслуги са промяната на законодателството от 1991 г., допускаща жени до белгийския трон. Професорът има голям принос в борбата срещу трафика на хора във футбола и забраната на тютюнопушенето в Белгия. Привлича вниманието на международната преса с изявлението, че според белгийското право папата можеше да бъде санкциониран заради съществуващата забрана жени да стават свещеници.
Бланпен е завършил политически науки в Ню Йорк, след което бил докторант по международно право, но в крайна сметка се е посветил на трудовото право. Бил е сенатор, а от 1992 г. е член на Белгийската кралска академия на науките. В момента е преподавател в Католическия университет в Льовен и чете лекции в холандски университети.
- Проф. Бланпен, какво е мнението ви по въпроса за цялостното отваряне на европейския трудов пазар за българи и румънци от началото на другата година?
- Държа да отбележа, че беше чудесна идея страните от Централна и Източна Европа да станат част от Европейския съюз (ЕС). Те бяха от другата част на стената, живееха в друг свят, докато днес бариерите вече ги няма. През 70-те години бях на конгрес в Полша. Разговарях с млади хора, които ми споделиха, че най-големият им проблем е, че не могат да напускат страната. Днес от свободата на движението могат да се възползват всички тези страни, сред които и България. Ние пък ще се възползваме от квалифицирани работници, от които имаме нужда. Така че с много ентусиазъм приветстваме факта, че българи и румънци ще могат да работят в целия ЕС.
Имаме нужда от IТ специалисти, инженери, строители
нуждаем се от работна ръка.
- Има все пак и негативна страна. Не смятате ли?
- Така е, за което вина има самата Европа и по-точно системата на трудовия пазар. В рамките на движението на услугите съществува европейският документ А1. С този документ гражданин на Полша, Германия или Испания може да информира администрацията в своята страна, че има намерение да работи в друга страна на ЕС като самонает (самоосигуряващ се). Така въпросното лице получава карта за самоосигуряващ се и идва да работи в Белгия например. Именно този документ обаче дава основание за злоупотреби и обяснява досегашната експлоатация на българите в ЕС.
Тези хора идват в чужбина без работа, защото декларират, че се самоосигуряват, а ако намерят работа, работодателят им не е длъжен и да им плаща определената за държавата минимална работна заплата. Ще ви дам пример, който за съжаление не е изолиран случай. Белгийска фирма уволнява служителите си, тъй като има намерение да ги замени със самонаети хора. Компанията прави филиал в Словакия и там ангажира самонаети българи и румънци и след което ги препраща в Белгия. Такава е схемата. Този документ А1 обаче е неопровержим и дори и да се констатира злоупотреба. Затова има хора, които
получават по 1 или 2 евро на час
Крайният резултат - убиваме работните места тук и експлоатираме хора от Източна Европа.
- Искате да кажете, че самата Европа създава предпоставки за експлоатация?
- За съжаление е така. А1 е европейски документ, който се издава от националните администрации. Има десетки хиляди мними самонаети. Такива хора работят най-вече в транспортните фирми, месопреработването, болниците.
- Ще изчезне ли тази експлоатация след 1 януари след отварянето на трудовия пазар в целия ЕС за българи и румънци?
- Не е задължително. Все пак занапред българите няма да имат нужда от разрешение за работа. Онези, които искат да се установят тук, ще могат да дойдат, ако имат средства, и да търсят работа. Те ще бъдат третирани като всички европейски граждани. Документът А1 обаче няма да спре да съществува. От него страдат и други европейски граждани - например холандци, които са ангажирани за почасова работа в Белгия. Този документ дава възможност за фалшиви самонаети лица и минира европейския трудов пазар.
- Очаквате ли българо-румънска вълна да залее европейския трудов пазар?
- Спомням си, когато Испания влезе в ЕС, трудовият пазар на останалите страни членки остана затворен по време на преходния период от 7 г. Имаше големи страхове, че милиони испанци ще напуснат страната си и ще дойдат да работят в старите страни членки. Не се случи. Същата бе историята с поляците. Тези, които искаха да опитат късмета си на Запад, се пробваха, но голяма част се завърнаха у дома. Има и друг момент - в Литва например се оплакаха, че 10% от най-квалифицираните граждани са емигрирали и сега Вилнюс трябва да внася специалисти.
- Как тогава си обяснявате истерията в някои европейски страни и демонизирането на българите и румънците?
- Във всички европейски страни се наблюдава подем на ксенофобията. Националистите печелят все повече привърженици във Франция и все по-често се чуват призиви към чужденците да се завръщат по родните си места. Миграцията започва да плаши. Скоро съобщиха по радиото за банди крадци, които пристигат за уикенда с нискобюджетните авиокомпании, за да крадат. След което в понеделник се завръщат с плячката си. Мога да ви кажа, че в квартала ми
вероятно съм единственият, който досега не е бил обиран
В крайна сметка този страх се засилва с всяко едно разширяване на ЕС. Това обаче е глобален проблем. 250 млн. души мигрират по света. С риск на живота си хиляди хора се опитват да прекосят Средиземно море, за да избягат от глада в Африка и да намерят спасение в Европа. Милиони напускат Сирия, бягайки от една безумна война, която повечето от нас не разбират. Живеем в един глобализиран свят, който е отворен към капитализма и по-малко отворен към работниците. Затова съществува и страх. В Западна Европа хората се опасяват от нова банкова криза и не знаят какво да правят с парите си. Никой не знае дали след 10 г. ще се изплащат пенсии, тъй като има намаляване на приходите ни заради международната конкуренция. Така че има страхове, от които миграцията е част.
- Все пак Западна Европа се нуждае от чуждестранна работна ръка..
- Така е, защото населението е застаряващо, а продължителността на живота се увеличава. Това пък е от полза на страните - членки от Южна Европа. В Гърция например 50% от младите са безработни. В Испания пък има случаи на
хора с 3 дипломи, които чистят тоалетните
Разбираемо е защо те искат да напуснат страните си и да търсят късмета си някъде другаде. Разбираме проблема, но все пак идващите при нас трябва да спазват правилата и миграцията да бъде коректна.
- Какво разбирате под коректна миграция?
- В Брюксел живеят представители на 190 нации, сред които голяма част работят за международните организации. Това не е проблем. Драмата се състои в това, че 50%, ако не и повече от децата на 7-годишна възраст не говорят нито френски, нито фламандски. Стоят вкъщи, говорят турски, арабски и какви ли не езици. Тръгват на училище, не могат да се справят, отпадат и остават без дипломи. Без образование не могат да си намерят работа. Така не могат да се интегрират и стават или крадци, или екстремисти. Другият момент е, че всеки идва в Белгия със своята религия и живее според нея. Ние обаче сме страна, в която има разделение между религия и държава. При нас мъжът и жената имат равни права и ние държим това да се спазва.
- Има ли механизми, с които държавите членки могат да се защитят от евентуална приливна вълна от работници от България и Румъния?
- Не. Трудовият пазар на ЕС се отваря за българи и румънци. Те могат да дойдат и да търсят работа, но все пак трябва да могат да си го позволят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
