На едно от най-негостоприемните места на планетата българите имат свой духовен дом. Сред ледовете на Антарктида се издига православен параклис, създаден не по план, а по вътрешна необходимост. Историята му е разказ за вярата като опора, когато човек е далеч от света и близо до собствените си граници.
Ръководителят на Български антарктически институт проф. Христо Пимпирев разказа в интервю за БНТ за първия православен параклис в Антарктида, за силата на вярата сред учените и за духовната страна на живота на Ледения континент. „Човек не може без вяра“, казва проф. Пимпирев и признава, че именно в Антарктида учените най-силно са усетили тази потребност.
Параклисът се ражда почти случайно. Първоначално замислен като обикновено укритие за моторна шейна от шперплат, той постепенно започва да придобива друг смисъл. Появява се кръст, после и икони, а без големи намерения и предварителен план българските полярници създават първия православен параклис на Антарктида. „Живеехме в затворено общество, далеч от света, и имахме нужда от място, където човек да остане сам със себе си и да говори с Висшата сила“, споделя проф. Пимпирев.
Храмът носи името на свети Йоан Рилски – най-българския светец. Сравнението идва естествено. „Той е бил в Рилската пустиня, а ние в антарктическата“, казва проф. Пимпирев, като подчертава символиката на самотата, изпитанието и вътрешната сила. С годините и с нарастването на броя на експедициите параклисът става тесен и днес вече се помещава в по-голяма сграда. Иконите вътре са изографисани на място от иконописеца Ганка Павлова и са известни като „антарктическите икони“.
Според проф. Пимпирев срещата между науката и вярата не е конфликт, а източник на устойчивост. „Човек става по-силен да преодолява трудностите. Най-опасен е човекът, който не вярва в нищо – той не се страхува от нищо“, казва той. В разговора си припомня и исторически периоди, в които науката е отричала вярата и са разрушавани храмове, но подчертава, че символите оцеляват – както кръстът, устоял на кална лавина в Колумбия, така и малкият параклис, устояващ на антарктическите ветрове.
Днес параклисът е отворен за всички – място за молитва, тишина и събиране на мислите. Там българските полярници посрещат Коледа, Йордановден, Ивановден и други празници. На Бъдни вечер спазват постната трапеза, а Нова година често се празнува по няколко пъти – според различните часови пояси на международния екип. „Там сме едно голямо семейство“, разказва проф. Пимпирев. „Празнуваме, пеем, танцуваме. Понякога се обличам като Дядо Коледа – всеки трябва да каже стихотворение или да изпее песен, за да получи подарък.“
В разговора проф. Пимпирев представи и новата си книга, написана в съавторство с Иглика Трифонова. Изданието излиза три години след „Антарктическият стопаджия“ и разказва за историята на най-късно открития континент, за науката, природата и българското присъствие в Антарктида – разказ, в който ледът, знанието и вярата вървят ръка за ръка.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
