Образователната ни система стигна дъното. Очаквано или не, точно в момента, когато бе обявено начало на реформата в училище, страната ни отчете два печални рекорда. Рекорден брой на слабите оценки по математика в седми клас и рекорд на двойките на матурите. На практика това означава, че всеки трети седмокласник не е в състояние да разбере и осмисли условието на задачата, която му е поставена. И приблизително всеки десети абитуриент е стигнал до 12 клас неграмотен - особено като се има предвид силно занижената скала, по която точките се преобразуват в оценки по шестобалната система.
Проблемът е знаем ли каква промяна е нужна на образованието оттук нататък, така че да се отлепи поне на йота от тази статистика. И още по-важното - има ли кой да направи тази промяна. Ако се вгледаме не в двойките, а в четворките на зрелостниците, ще видим, че значителна част от тях все пак успяват да се класират за университета с минимума знания, който са усвоили. И при това - много често влизат точно в педагогическите специалности. Утре те ще бъдат хората, призвани да променят образователната система, на които ще се внушава, че имат мисия за това, и ще им се плаща в жълти стотинки. Те ще работят за толкова, колкото им плащат. Точно като своите предшественици.
Големият проблем на образователната реформа е в това, че тя ще бъде направена точно от хора, които си искат статуквото. Искат учебни часове, в които на учениците да бъдат възлагани "проекти", копирани от Гугъл, и възможност да дават частни уроци, за да заработват онези пари, които държавата си спестява от заплатите им. Учителски събор в "Арена Армеец" за повдигане на духа на преподавателите е едно. А съвсем друго е те да бъдат не просто лично мотивирани, но да имат и качествата да променят средата, в която децата носят цялото знание на света в мобилния си телефон, но не знаят какво да правят с него. Как да го осмислят, как да направят връзките между нещата и да го приложат на практика, когато оценките им ще ги пише не поредната изпитна комисия, а животът. Самите учители имат нужда от обучение в тази насока, защото много от тях действително не са в състояние да превключат на една по-различна скорост от тази, която училището до момента изисква. И се опасявам, че много от тях няма да се справят. Че за много училища реформата ще се изчерпи със смяната на абревиатурата наесен и с това, че вече ще бъдат до седми или до десети, а не до осми клас. Че мантрата "по-малко знания, повече упражнения" ще направи децата просто по-малко знаещи. Не по-разбиращи. Проблемът с кадрите в българското училище става още по-сериозен от това, че то не може да мотивира много качествени хора да влязат в класните стаи, ако могат да намерят по-добри заплати другаде. Единиците, които го правят, наистина съзнават, че имат мисия. Но са твърде малко, за да увлекат и другите. Още по-тъжен е фактът, че образователната ни система в момента не разпознава първите от вторите. И често пъти хората с мисия се оказват сред първите съкратени учители, защото работят нестандартно и по тази причина са неудобни. Защото пишат реални оценки там, където се иска успеваемост, и обикновено не са от най-послушните на педагогическите съвети. Дори и да си напишем най-хубавите стандарти и законът ни да е прекрасен /а той не е/, ако няма кой да изнесе посланието на реформата, тя ще остане на хартия. Или ще се случи наполовина - в някои училища, които имат по-ясна визия за бъдещето и хора, с които да я осъществят. За останалите отново ще остане тъжната статистика от ниски оценки - все едно в точки или двойки ще ги мерим.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
