* Два пъти в годината обителта почита патрона си св. великомъченик Теодор Стратилат
* Братята си имат ферма, манастирският магазин е като пещерата на Аладин
В огърлицата от манастири на Софийската Мала света гора има един действащ манастир, който не е особено популярен. А там някога назад във времето клепалото събирало за обща молитва над 500 монаха. Любителите на религиозен туризъм ще бъдат приятно изненадани при посещението в Балшенския манастир "Св. Теодор Стратилат", ако вече не са били там и не идват отново, за да се потопят в благодатта на това свято място. На 8 февруари, когато Църквата почита светеца войн Теодор Стратилат, манастирът има храмов празник, който и тази година ще бъде отбелязан с празнична архиерейска света Литургия. Светията се почита и на 8 юни.
Манастирът "Св. Теодор Стратилат" се намира в близост до софийското село Балша, в района на Нови Искър. До него води нов асфалтов път след отклонение от шосето от Доброславци към Балша. Отсечката е около километър и половина. Самият манастир е разположен върху открита височина в южните склонове на Западна Стара планина. Оттам се разкрива широка панорамна гледка към Софийското поле, а природата около манастира е привлекателна и много красива.За историята на манастира се съди основно по местни предания и легенди. Не е известно кога точно е възникнал, но има предание, че бил основан по време на царуването на цар Самуил (997 -1014 г.) и бил построен от неговия зет Сеслав и дъщерята му Варвара. Има легенда, че селото е съществувало още в праисторическите времена, когато Софийската котловина била езеро, чиито води стигали до полите на Стара планина и Витоша.
По това време три сестри се омъжили в различни селища, които били кръстени на техните имена - Балша, Яна и Бояна.
Но друга легенда разказва, че селото носи името на местен болярин, който бил основен спомоществовател на църквата в селото "Св. Петка", датирана около ХIV век (сега в руини) и намиращия се над него манастир “Св. Теодор Стратилат”.
Има и едно предание, че манастирът е основан през ХII век.Самото място е било известно на местните хора като „Манастиро” и там наистина има следи от стари зидове. Около църквата личат основите на разрушени сгради - жилища, магерница, селскостопански и други постройки. Наблизо минавал римски път, водещ към северните части на империята. Има предположение, че манастирът е построен върху мястото на изчезнало средновековно селище, за което говорят намерените останки, но системни археологически проучвания не са направени.
Местните разказват, че в най-добрите си времена монасите в манастира били 500. Известно е че в края на XIX в. манастирът вече е бил руина, но в последствие е възстановен от монахини. Пазят се спомени, че около 20 монахини живеели в двуетажна жилищна сграда, където е била монтирана и камбаната. Не е известно точно кога е съборена тази жилищна сграда. Последната монахиня в светата обител е била от Костинброд, като починала е била погребана в манастира, но по-късно гробът е преместен заедно с други тленни останки в костинбродското гробище. Предполага се, че жилищната сграда е паднала след нейната смърт.През 70-те години на ХХ век по настояване на Левкийския епископ Партений, тогава викарий на Софийския митрополит, е обновена манастирската църква от отец Емануил Кожухаров.
Истинското обновление на манастира започва след 1989 г., когато църковното настоятелство с председател протойерей Кирил Танчов взема решение да възстанови и възроди напълно светата обител. През 1996 г. е избрано ново църковно настоятелство с председател отец Георги Стоянов, енорийски свещеник от столичния храм „Свети Дух” в „Надежда”. Благодарение на неговата настоятелност, упоритост, енергичност и инициативност манастирът възкръсва за нов живот. Той има активни помощници в лицето на Тинка Кръстева, която още през 1977 година първа забелязала разрушения манастир, юриста Николина Василева, архитект Петър Петров, основната дарителка Величка Керчева, някои фирми.
Имената на дарителите са на ктиторския надпис в храма. За шест години изцяло с дарения е реставрирана напълно старата църква, направен е нов иконостас и е построена нова жилищна сграда. Поръчана е нова камбана и е поставена на новопостроената камбанария.На 8 юни 2003 г. за летния храмов празник, когато Православната църква чества пренасянето на светите мощи на св. Теодор Стратилат в неговия роден град, Негово светейшество Българският патриарх Максим в съслужение с други митрополити и свещеници извършва освещение на църквата и новата жилищна сграда. На 8 февруари 2016 г. за храмовия празник има архиерейска св. Литургия, оглавена от Негово Преосвещенство Браницки епископ Григорий (сега Врачански митрополит), а след нея става и освещаването и откриването на новопостроения път към светата обител.
В момента манастирът е действащ и в обителта ежедневно звучи молитва.
Негов и. д. игумен е иконом Христо Попов от столичния храм "Св. Параскева". През последните няколко години манастирът има и своите постоянни поселници. Това са йеромонасите Тимотей и Леонтий, а от скоро към тях се присъедини и по-младият йеромонах Силуан, който преди това беше брат на Църногорския манастир, а като и. д. игумен на Жаблянския манастир "Св. Йоан Кръстител" положи сериозни усилия за неговото обновление.Още по времето, когато за Балшенския манастир се грижи отец Георги, край манастира е създадена ферма. Сега стопанството е значително разширено и под ръководството на монасите там се отглеждат овце, кози и крави.
Млякото се преработва и млечните продукти се продават в манастирската продавница
А това магазинче прилича на пещерата на Аладин, така богато е заредено с много и разнообразни манастирски стоки с високо качество. Освен хранителни продукти, напитки, сладка, подправки, тук може да се купят и различни сувенири с църковна тематика. Пазарувайки от манастирското магазинче, посетителят ще направи принос и ще даде своята лента за благоукрасяването и грижата за светата обител.
Последните планове на монасите са да се направят два еднакви малки параклиса в манастирския двор.
В района на манастира има множество оброчища. Има традиция местните да се събират край оброците на празниците на светиите, на които са посветени. Най-популярен е оброкът на светите братя Кирил и Методий, сподели отец Тимотей. Оброци има и край самия манастирски храм. Посветени са на Пресвета Богородица и на св. Теодор Стратилат. Според местно предание от село Балша произхожда и св. Пимен Зографски, за когото се твърди, че първо в Софийското, а после и по другите краища, където живеели българи, е възстановил и построил около 300 църкви и 15 манастира и е изписал повечето от тях. Твърди се, че по онова време той е възстановил и Балшанския манастир. Затова идеята е да се осъществи отдавнашно намерение да има параклис, посветен на Божията майка, а другият да е посветен на св. Пимен Зографски.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
