- Маршрутът по екопътеката от "Златните мостове" до хижа "Еделвайс" е много приятен
- Музей на мечката и дендрариум на спирките по пътя за планината
София е една от малкото столици в Европа, която се слави с планинската си гордост - Витоша. От малък обичам да я посещавам - първо с родителите ми, после и с приятели. През зимата карам ски, а през лятото обхождам екопътеките. Там съм се запознал с хора, с които си общувам и и до ден днешен.
Последният ми маршрут беше до хижа "Еделвайс".
Тръгваме към обяд - малко неприсъщо, тъй като обикновено започваме пътешествието рано сутрин. Хващаме автобус номер 63, който води до местността "Златните мостове".
Много пъти съм пътувал по тази линия. Превозното средство е някак си по-различно от останалите автобуси на градския транспорт. Повечето хора, които се возят в него, са туристи.
На спирката заедно с нас се качват двама даунхилъри. Това е спорт, практикуван със специални колела, пригодени за спускане в планината. Заговарям ги, а те споделят, че тръпката е наистина уникална, но крие и опасности.
Минаваме покрай местността "Бялата вода"
До нея води пътека, която тръгва от "Княжево". Повечето хора, които тръгват оттам, спират на това място за първа почивка. Пътеката е наистина много приятна. Качвал съм я доста пъти. Името й идва от двете чешми тук. Наоколо има пейки за отдих на туристите.
Следваща спирка е "Тихия кът". Там има хотелски комплекс с голям ресторант, който не ви препоръчвам. Сервитьорите са, меко казано, неучтиви, а храната не е нищо особено. Ако сте решили да ядете на Витоша, по-добре е да отидете в някоя от хижите, за които ще разкажа.
Предстои ни да минем през "Музея на мечката". Пред него има голяма статуя, издялана от дърво, а вътре ще видите начина на живот на най-едрият едрият европейски хищник - кафявата мечка. Можете да се запознаете и с други видове. Музеят е обновен през 2015 година.
Местността "Дендрариума" е разположена на разклона за "Копитото" и е следваща спирка на автобуса. Думата е гръцка - "dendron" и означава дърво. Там растат различни дървета и храсти - местни и чужди видове. Създаден е през 1962 година. Има алея, стопанска сграда и изкуствени езерца.
Последна спирка - "Златните мостове"! Местността е още позната и като "Морените" и е най-посещаваната във Витоша. Тя е на 1390 метра надморска височина, до река Владайска. Граничи със Северен (Каменделски) и Северозападен (Селимишки) дялове на Витоша. Отличава се с големите каменни блокове - морени, по коритото на реката. Те са покрити с лишеи, а като ги огрее слънцето, стават златисти. От там идва името на местността. Друго поверие гласи, че около камъните в реката е имало златонесен пясък, който е откриван преди време.
Автомобилен път заобикаля "Златните мостове" и е удобен за туристите. Той минава покрай хижите "Момина скала", "Тинтява", п.д. "Родина" и (с отклонение от 300 м) и покрай п.д. "Средец".
Път минава и през "Планинарска песен", "Боерица" и "Кумата". Има отклонение за почивните домове на МНО и на МЗГ. В близост до временната постройка на ПСС има отклонение вдясно към: п. д. "Трендафила" (2 км), п. д. "Рудничар" и х. "Острица" (3 км).
Ние избираме екопътеката към хижа "Еделвайс"
До там са около 3 километра.
Минаваме покрай няколко мостчета, край павираната пътека има красиви дървета.
Интересно нещо, което забелязваме е дървена кутия с надпис "аптечка". Отваряме я и намираме няколко блистера лекарства и бинтове. Истинските планинари знаят, че е добре да бъдат оставяни медикаменти, които да се ползват при нужда от пострадали туристи.
На запад от пътеката се намира и хижата на "БНР". Там има ресторант и като място за спане.
Наблизо е хижа "Червената шапчица"
Тя също е действаща. По мои лични наблюдения храната там е много вкусна и е по джоба на всеки пътешественик в планината.
Продължаваме да се изкачваме. На 1487 метра е хижата "Панчо Томов" в местността "Фонфон". Името е на човека, който я е построил. Факт, който не всички знаят, е, че всяка година там се събират хора, които имат проблеми със слуха. Старото име на хижата е "Луничка". През 2017 година тя отбелязва 90-тия си рожден ден.
На няколко крачки от нея се намира хижа "Фонфон". Сградата е изгоряла през 1968 година и след това не е възстановена.
Това е така, тъй като между туристите и хората, които са стопанисвали хижата, съществува поверие, че не е хубаво да се строи върху място, където е вилнял пожар. Причините за изгарянето на сградата не са ясни и до ден днешен.
Продължаваме да изкачваме пътеката и излизаме на местостта "Яворова поляна", кръстена на големия поет. На зелената поляна има кръгли маси с пейки. Ключово място е, защото е та кръстопът - на дясно е хижа "Еделвайс", а на ляво е местността "Офелиите".
Върху голям каменен блок е издялан ликът на поета Пейо Крачолов Яворов
През 1925 година училият в Софийската художествена академия арменски скулптор Григор Петрович Агаронян го създава, защото е харесвал много поета. По-късно скулптурата е повредена, а през 1975 е създадена от същия автор върху друг каменен блок.
Близо е и местността Трендафила. Там също има паметник - на Георги Раковски, също е дело на Агаронян. Идеята му е на мястото да създаде монументи на видни български личности.
И ето, най-накрая - стигаме до там, за където сме се запътили - хижа "Еделвайс".
В хижата сме, огладнели от пътя. Поръчваме си по една супа и влизаме в гостилницата. Там е пълно с хора. Уютно е, защото камината е запалена. Няма свободни маси, налага се да изчакаме. Сред посетителите има и чужденци. Обстановката е типично хижарска.
Харесва ми вкусната храна и атмосферата. От други познати туристи знам, че в хижа "Еделвайс" може и да се преспива. Според тях стаите са прилични, като всичко е чисто и приятно.
Препоръчвам на всеки запален планинар да изпробва този маршрут!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
