МиГ-29 или F-16? Този хамлетовски въпрос тревожи българските Военновъздушни сили от 2000 г. насам. За 14 години бяха проведени купища кръгли маси и изписани десетки стратегии. Мастити оръжейни лобисти "Локхийд Мартин", "Боинг", "СААБ", ЕАДС и РСК МиГ направиха пътека до София, но пет поредни правителства се спъваха в този крайъгълен камък на военната реформа.
За това време десетки военни пилоти се пенсионираха, без да доживеят модернизацията на ВВС, а пък и руските, и американските изтребители от четвърто поколение поовехтяха. Междувременно българските самолети все още не са модернизирани по натовските стандарти и не могат да участват в съвместни операции със силите на Северноатлантическия пакт.
Тъжното е, че ако е има област, в която българските постижения са неоспорими, това е именно авиацията. Вярно, не сме хвърляли първи бомби от въздуха - направили са го италианците срещу турците в Либия през 1911 г. Но първата жена, извършила боен полет, е Райна Касабова над Одрин през 1912 г. Първият нощен полет, първото кацане със загасен двигател (в Париж през 1912 г.), първата бомбардировка на граждански обект (Цариград, пак по време на Балканската война), първият трансконтинентален полет - всичко това е извършено от Симеон Петров. Първият държавен глава, рискувал да се качи на самолет през 1910 г. в Брюксел, е цар Фердинанд. Първият отвлечен пътнически самолет е пак български номер - през 1948 г. Пак български патент, за съжаление, е и инцидент със свален граждански самолет през 1955 г. А името на инженер Асен Йорданов ще остане записано със златни букви в историята на световното самолетостроене. Каквото впрочем имаме и у нас - от 1917 г. до 1955 г., напук на договорите в Париж от 1919 г. и 1947 г.
Българските ВВС, възродени в края на 30-те години, са вече съвсем сериозна бойна сила, дала отпор на съюзническата авиация в годините на Втората световна война. А по времето на студената такава нашата бойна авиация е получила и експлоатирала общо 224 изтребители МиГ-21, 90 МиГ-23, 4 МиГ-25, 22 МиГ-29, 23 Су-22, 31 Су-25 и още 44 хеликоптера Ми-24 плюс 18 броя Ми-8s.
На фона на славното минало страната ни днес разполага с шепа боеспособни машини.
Напоследък дилемата "МиГ-29 или F-16" отново набра скорост по две причини - отделените 700 млн. лв. в бюджета на военното министерство и най-вече кризата в Украйна. Не минава и ден без дежурната двойка изтребители на летище "Граф Игнатиево" да не бъде вдигната по тревога. Причината за внезапните аларми на Оперативния център на НАТО за въздушен суверенитет, които вдигат във въздуха нашите самолети, са приближаващите към нашата граница откъм Черно море руски Ил-20, за които се предполага, че са натъпкани с техника за радиоелектронно разузнаване.
Още в края на февруари военният ни министър Найденов се срещна в Брюксел с американския секретар по отбраната Чък Хейгъл и намекна, че България се е ориентирала към покупката на нови изтребители, а не върху модернизацията на наличните руските машини. Без съмнение вариантът да се сдобием с чисто нова ескадрила е по-удачен, но и доста по-скъп. При избора на западен /вероятно американски/ доставчик ще се наложи да се проведе пълно обучение на пилоти и обслужващ персонал, изграждане на нови ремонтни работилници за машините и комуникационната техника.
По-евтиният вариант стотици пъти бе предлаган от Москва: МиГ-овете да бъдат модернизирани по натовски стандарт от водещи руски фирми. След като Крим беше прибран в рамките на Руската федерация и НАТО скъса всички връзки с Кремъл, очевидно е небивалица скоро да говорим за военно сътрудничество с руснаците. Въпреки уверенията на родните министри, че Москва ще продължи да се грижи за нашите самолети без проблеми, нарастващите санкции, захладняването и нервните полети наблизо говорят обратното. Изглежда, България ще бъде принудена бързо да се обърне на Запад, най-вече към Америка, за следващите авиационни поръчки, и да забрави за десетилетната дружба с руския военнопромишлен комплекс.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
