Просветният министър Николай Милошев е едно от най-познатите лица в новия кабинет - по време на земетресението в Перник той бе човекът, който от екрана успокояваше хората и изнасяше най-новите данни за сеизмичната активност. От две седмици обаче професорът от БАН се намира в епицентъра на образованието - място, където трусовете също могат да имат непредвидени последици. Първото, което направи след назначаването си, бе да успокои родителите, че предстоящите матури ще минат без сътресение. "Стандарт" го запита за какво мисли един сеизмолог при трус, как да обърнем посоката на емиграцията и защо падна нивото на висшето образование.
- Проф. Милошев, по време на земетресенията в Перник Вие бяхте човекът, който вдъхваше спокойствие на българите. За какво първо мислите при трус?
- И аз се страхувам като всички нормални хора. За разлика от другите обаче, в подобен момент нямам време да мисля. Първата ми мисъл е, че трябва час по-скоро да съм в института, за да се превърна в човека, който вдъхва спокойствие на всички останали. Разбира се, това не значи, че в първите минути не се сещам за най-близките си. Не значи, че не търся връзка с тях, за да съм сигурен, че са добре. Професионалните ми ангажименти налагат отношението ми да бъде малко по-различно от това на останалите.
- Как избрахте професията си?
- До известна степен случайно, до известна степен под влияние - в добрия смисъл на думата. Случайно, защото така или иначе ми се отдаваха математика и физика. Моят баща е в същия научен бранш, в който съм и аз. От него, още от дете, съм чувал много интересни и поучителни истории. Това е оформило и моя интерес към професията.
- Майка ви е била преподавателка по френски, на какво най-вече ви научи тя?
- За съжаление не усвоих толкова добре френския, но за сметка на това ме научи на морал. Възпита ме да бъда професионалист в действията си. Да бъда човек.
- Дъщеря ви следваше в чужбина, къде се реализира сега?
- За десет месеца изкара магистратура в Холандия. Вече е в България и работи тук - това беше нейното желание.
- Вие ли я мотивирахте да се върне?
- Никога не съм се старал да налагам своето мнение. Тя е достатъчно разумна, за да прецени сама за себе си. Подкрепям решението й, разбира се, но бих подкрепил и друго - смятам, че всеки човек трябва сам да определя бъдещето си. Тя има професия, съвсем различна от моята - завърши маркетинг и мениджмънт в Американския университет в България. Но той дава само бакалавърски степени. И, след като работи година и половина тук, реши, че трябва да изкара магистратура. Намери холандска програма в държавен университет в Амстердам, който предлагаше концентрирано десетмесечно обучение. Завърши, получи си дипломата и от септември е у нас.
- Чувала съм да твърдите, че има успял, но не и щастлив емигрант.
- Така е.
- Какво бихте казали на тези 10 на сто от абитуриентите, които всяка година избират чужбина?
- Децата са напълно прави за себе си. Това, което ние трябва да направим, е да им помогнем да не бъдат емигранти. Те нека да отидат да учат в чужбина, нека останат, нека поработят там. Няма лошо. Но да дойде моментът, в който да изберат пътя обратно. И да има защо да го изберат. Познавам доста колеги, които живеят навън. Моят първи братовчед е в Канада от доста години. Той започна от нулата, успя да изгради устойчива работа за себе си и семейството си. Наскоро се чувахме, за да ми честити позицията. Много добре знам с какво умиление се връща всяка година. Ако трябва да обобщя - там те са дърво без корен. Не им е лесно. Работил съм в чужбина. Прекрасно съм бил приеман от колегите в научните среди. Но винаги съм си давал сметка какво си там и какво си тук.
- Обявихте още първия ден, че искате да възвърнете достойнството на учителите. Как мислите, че може да стане това?
- Достойнството на съсловието бе започнало да позапада още навремето, още когато преподаваше майка ми. Но все пак го имаше. А в последните 23 години стана страшно. Трябва да обърнем тенденцията, така че учители да стават най-добрите, а не най-лошите ни студенти. По-ценно от човешкия потенциал на една нация няма. А той не се получава единствено с финансиране от Европейския съюз. Финансирането е необходимо, за да направим по-достоен живота на преподавателите, за да изградим образователна система, която да бъде устойчиво развиваща се, но в истинския смисъл на думата. И вървяща нагоре. А след 15-20 години да видим резултата. Защото резултатът от последните 23 години е плачевен. Ако не обърнем тенденцията, нататък ще става още по-страшно. И може би ще бъде необратимо.
- А сега обратимо ли е?
- Не зная, надявам се. Гледам децата около дъщеря ми - които са учили в сериозни висши учебни заведения, не остават без работа и без перспективи. Крайно време е нашите деца да го научат. За съжаление, през изминалите 20 години робувахме на клишето, наслагвано още от социалистическо време - "Учи, за да не работиш". Сега трябва да ги научим да учат, за да работят - но неща, които са им приятни. Да бъдат нормално заплатени, да имат обществен престиж. А преподавателите са толкова унизени в последните 20 години, че ако можем малко да променим техния материален статус и да се опитаме да започнем да променяме техния чисто морален обществен статус, то за тях ще се говори с уважение. Имам предвид всички по веригата - от предучилищна до висше образование и наука. И култура, и изкуство. Това е духовността на нацията. Това можем да възстановяваме стъпка по стъпка. Когато дойде нашето време да излезем от активна позиция в това общество (което не е чак толкова далече), ще можем да видим първи плодове, на които да се зарадваме. Помогнете ми в това отношение. Ще използвам моя обществен престиж, който съм създал за 10 години, за да опитаме да обърнем тази тенденция. Ако го направим, по-голям подарък за мен през тези 3 месеца няма да има.
- Вие сте физик по образование. В последните години обаче науката ви попадна "в ъгъла", дори СУ не може да набере достатъчно първокурсници за този факултет. Какви, според вас, са причините?
- Те са и външни, и вътрешни. Както винаги в противоречията между двама души всеки от тях има вина. Следването е трудно, а перспективата не е много ясна и затова може би децата се насочват към други специалности. Може би колегите във Физическия факултет на СУ и на други места не са се замислили върху това да предложат повече практически дейности. За пример мога да дам факултета по математика, който предлага и информатика. Тя по-рано отсъстваше. Или по химия и фармация. Така че и факултетът по физика трябва да намери по-практически неща, които да привлекат децата. И да ги накарат с интерес и желание да учат.
- В доклада "Дянков" за фонд "Научни изследвания" се констатира, че и вашият институт е спечелил с проект в нарушение - вярно, то не е ваше, а на фонда. Ще върнете ли парите?
- Дори не смятам, че има нарушение. Зная много добре за какъв проект става дума. Той е насочен към това в новия институт, в който се събраха геофизици, геодезисти, специалисти по противоземетръсно строителство, да оптимизираме нашите мрежи. Проектът в никакъв случай не е безсмислен. Но посъветвах ръководителя тези пари да не се харчат за момента, за да видим как ще вървят нещата. Ако всичко ще се анулира във фонда, да върнем парите, защото ние трябва да сме първите. Тръгнал съм от този институт, би трябвало да покажем как се правят нещата. Това, което горе-долу се договорихме с Изпълнителния съвет на фонда, е в максимално кратки срокове да направим правилника. Защото сега той е като сито, което позволява да се случи всичко това, на което бяхме свидетели. Повече не бива да се допуска. Трябва всички проекти, подадени в този конкурс, да бъдат преразгледани. Които отново попаднат в категорията на одобрените, ще продължат да ги изпълняват. За новите, които предния път не са одобрени, а сега се класират, министерството трябва да намери финансиране, за да стартират. А тези, които по-рано са били одобрени, а сега не влязат в класацията, учтиво да ги помолим да върнат парите.
- А ако не реагират на учтивата ви молба?
- Ще ги дадем на правораздавателните органи. Ще се опитаме културно и възпитано да направим това, което ни приляга като министерство на образованието. Ако не реагират по нормалния начин, какво мога да направя повече? От юридическа гледна точка дали те ще върнат парите, не мога да кажа. Това, което ми се иска обществото да види, е, че нещата се поставят на нормалните основи. Да, станалото е станало, грешката е направена, опитали сме се каквото можем в тези рамки да поправим. А другото е въпрос на съдебната система, която да изправи грешката.
- Много се говори за бисерите в учебниците. Скоро попадал ли сте на тях?
- Не. Едва миналия понеделник следобед бях на среща при президента, за да сондира моето мнение за евентуален министър. Дотогава, тъй като дъщеря ми отдавна порасна, не ми се е налагало да чета детски учебници. Чувал съм за бисери от медиите, но не бих казал, че съм компетентен в тази сфера. Сега не мога да отделя време за това, има страшно много задачи, които ще се опитам да изпълня. Ще се радвам, ако в края на този микромандат ми остане време да попрочета и бисерите.
- Успокоихте родители и учители, че няма да има сътресения с матурите. Ще пипате ли нещо по тях изобщо?
- Не ми се иска. Просто това, което вече е навлязло в публичното пространство като процедура, е добре да бъде усъвършенствано. За да могат децата да са спокойни и да дадат най-доброто от себе си на изпитите.
- Тази година се увеличават местата в професионалните гимназии...
- Това е много добре. Професионалните паралелки и въобще професионалното обучение трябва тепърва да търпят съществено развитие. И аз ще помоля колегите, паралелно с нещата, свързани с матури и изпити, да помислим малко повече как тази тенденция да се развие. Защото имаме нужда не само от висшисти. Знаете, навремето имаше много техникуми. После затихнаха. А трябва да има деца, които със завършване на средното си образование, да могат да започнат работа.
- Държавата обаче залага до 2020 година да произведем още повече висшисти.
- Наскоро ваши колеги ми казаха под формата на виц нещо, което много ме стресна. Иванчо пита баща си: "Татко, какво значи висше образование?" А бащата казва: "Абе, сине, това, дето навремето беше основно". Вярно е, че всички факти в последните една-две години сочат натам, но ще се опитаме да обърнем тенденцията. Това е бавен процес. Не виждам как можем да стане за ден-два или за година. Първо да създадем професионално образование. Децата, които го завършват, да имат самочувствието, че могат нещо. И че не е задължително непременно да следваш висше образование. В един момент то се превръща в нещо като мода. И се стига до, за съжаление, неприятните изявления "Аз уча висшО". А, доколкото знам, индустриалци и въобще хора, които създават работни места, се интересуват точно от обучен технически персонал. А вече до бройката на хората с висше образование - да се надяваме, че до 2020 година тенденцията ще бъде да има повече деца в държавата, за да има и повече висшисти.
- Остава ли ви свободно време? Как разпускате?
- Напоследък въобще не разполагам с излишни часове, защото от началото на януари поех позицията заместник-председател на Българската академия на науките. Точно когато горе-долу се аклиматизирах там, след два месеца, дойдох тук, в министерството. Не ме питайте за свободно време - няма го. Сигурно ще дойде и този момент, но засега - без него.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
