- Официални лица в западната ни съседка го изкараха "фашист"
- Отказа му да оглави независима македонска държава в Скопие
Патронът на новоот-крития миналата седмица културен клуб на българите в Битоля отново стана ябълка на раздора с Република Северна Македония. Техни официални представители, сред които и президентът Стево Пендаровски, открито нарекоха Иван Михайлов "фашист". А той е фашист толкова, колкото и украинския президент Зеленски е нацист.
"Това, което не ми дава да спя е, че не осигурих на Македония българщината." Това са думи на една от най-възхваляваните, но и най-мразена на Балканите личност, казани в едно от последните му интервюта през 1990 г. Личност, която с делата и думите си стряска даже 30 години след смъртта си съня на скопските политици. И думите му “няма разлика между България и Македония” все още са препъникамък за междусъседските ни отношения.
Прозренията му за провежданата коминтерновска линия
за обезбългаряване на Македония за жалост се оказаха истина, така както се оказа прав и за безродната комунистическа политика по отношение на националния въпрос, осъществявана от Сталин и съидейниците му. Заглавието на статията му "Като съм българин, не съм ли македонец" е олицетворение на целия живот на както се подписва "член в ЦК на ВМРО от 1924 г. до днес" Иван Михайлов.
Иван Михайлов Гаврило, наричан неправилно "Ванче", а не както са назовавали още от дете "Ванчо" е роден на 26 август 1896 г. в махала Ново село на град Щип. Правя уточнението "махала" защото често се споменава че Ново село е щипско село, а в действителност това е квартал на града издигнат от другата страна на река Брегалница, в който са живеели най-будните жители на Щип. Тук са били учители Гоце Делчев и Даме Груев, там е роден и Тодор Александров. Бащата на Иван, Михаил Гаврилов е търговец и с брат си са дейци на ВМОРО, а другият му чичо Спиридон е офицер от българската армия. С началото на Междусъюзническата война, Иван се завръща в Щип и вследствие разделянето и окупацията на Македония от гърци и сърби завършва средното си образование в сръбска гимназия. Заради отличния си успех, му е предложено от сръбския министър на просветата да продължи висшето си образование в европейски университет по свой избор като стипендиант на югославското кралство, но Михайлов категорично отказва. По време на Първата световна война поради заболяване първоначално е чиновник в Щипската община, а от 1918 г. до края на войната е войник. След Солунското примирие се уволнява и се записва за студент по право в Софийския университет. По същото време е поканен от Тодор Александров за личен секретар в Задграничното представителство на ВМРО, което по това време използва канцеларията на демобилизираната 11-та македонска дивизия, намираща се на улица "Гурко" в София за своя база.
Активната си дейност обаче разгръща
след убийството на ръководителя на организацията Тодор Александров
на 31 август 1924 г. В последвалите Горноджумайски събития са наказани първо преките извършители на убийството Динчо Вретенаров и Щерю Влахов, а впоследствие и подстрекателите Алеко Василев и Георги Атанасов. Основните заговорници Петър Чаулев и Александър Протогеров са пощадени, но не задълго. Първият е застрелян в Италия на следващата година, а през 1928 г. ВМРО издава смъртна присъда и на Протогеров. На тайно съвещание, проведено в средата на септември 1924 г., Иван Михайлов е назначен за секретар на ЦК на организацията, отговарящ за Петричкия район, а със специално окръжно нарежда на всички звена да отговарят и съгласуват действията си със ЦК. Така на практика цялата власт се съсредоточава в Михайлов, като това е потвърдено и от проведения през 1925 г. 6-ти конгрес на ВМРО. В този период се оформят две крила в организацията: "михайловисти" - разбирайки че след войните никоя европейска държава не би позволила присъединяване на Македония към България - това крило се бори автономия, а по-късно и за независимост, и другото крило "протогеровисти" , противопоставящо се на първите. Успоредно с това под режисурата на Коминтерна и Георги Димитров се създава ВМРО (обединена), която си поставя за цел създаване на федерална държава включваща български, сръбски и гръцки елементи в състава си. За Михайлов от първостепенна важност на този етап е противопоставянето на болшевишкото влияние в освободителното движение, защото както ще се и окаже по-късно то е финансирано и изпълнява целите на съветски, сръбски и гръцки интереси. Ванчо засилва четническия апарат, намалявайки числеността на четите максимум до 15 човека. Ориентира се към чисто терористични методи на борба като нападения на полицейски участъци и военни обекти, минирането на мостове, взривяването на жандармерийски станции и складове, атентати по жп линии, както и наказването на отговорните властимащи лица за провежданата посредством тях антибългарска асимилационна държавна политика. Най-известните актове са убийството през 1927 г. на генерал Ковачевич, един от ръководителите на "Сдружението против българските бандити" (военизирано антибългарско формирование), след което сърбите убиват бащата и брата на Иван Михайлов, убийството на Велемир Прелич - сръбски политически и военен деец, изтезавал подсъдимите студенти от Скопския процес 1927 г., застрелян от Мара Бунева в Скопие на следващата година, убийството на Тодор Паница в "Бургтеатер" във Виена през 1925 г., извършено от
Мелпомена (Менча) Кърничева, бъдеща съпруга на Михайлов
Починала през 1964 г, Ванчо пише за нея:" Тя беше кротка, скромна и човечна; умна, волева и юначна; възвишена по дух и по сърце. Ако любовта значи жертва - тя цял живот жертвуваше за Македония."
В Македония се изпращат т.нар. "революционни тройки", които имат за цел да наказват гръцки и сръбски официални лица, които тормозят населението, а също така и да отмъщават на българи-ренегати. На 19 май 1934 г. е извършен военен преврат от Кимон Георгиев, финансиран, както се оказва впоследствие от югославското правителство. Една от първите мерки на новия кабинет е да забрани ВМРО и да започне гонения на нейните членове. Няколко месеца Михайлов се укрива из страната, докато в средата на септември се добира до Турция, където получава статут и живее няколко години. Междувременно той е създал добри контакти със хърватското движение "Усташа" и неговия лидер Анте Павелич обединени от общия си враг сръбското управление. Предишната година Михайлов, Павелич и Хасан бей Прищина (албански и косовски политик, борещ се за независимо Косово) изработват общ проект за съвместна дейност на ВМРО, Усташа и Косовския комитет срещу сръбската асимилация. На 9 октомври 1934 г. в Марсилия е
убит югославски крал Александър Караджорджевич
от Владо Черноземски - един от най-опитните екзекутори на ВМРО. Макар публично да отрича да е знаел че се планира атентат, е документирано че още през 1930 г. Михайлов е водил разговори с Павелич за премахването на югославския крал. В края на годината Михайлов е осъден задочно на смърт от български съд.
До края на Втората световна война живее в Загреб. През 1944 г. Третият райх му предлага да оглави независима македонска държава в Скопие, за което в интервю той казва: "Отидох в Скопие и там на място отказах предложението, като добавих пред тях следното: "Не желая да поемам пред своя народ отговорност за твърде вероятни кръвопролития, които може да се явят при дебнещия комунизъм." После живее в Рим до смъртта си на 5 септември 1990 г. По време на този период от живота си той се занимава основно с литературно-просветна дейност, като провежда огромна всеобхватна анкета сред македонската емиграция по цял свят, за да състави четири тома със спомени.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
