Събота,

Скандалът Скопие - София! Кой е Ванче Михайлов?

От: Стоян Праматаров -
1746
Скандалът Скопие - София! Кой е Ванче Михайлов?
A
A
A
  • Официални лица в западната ни съседка го изкараха "фашист"
  • Отказа му да оглави независима македонска държава в Скопие

 

Патронът на новоот-крития миналата седмица културен клуб на българите в Битоля отново стана ябълка на раздора с Република Северна Македония. Техни официални представители, сред които и президентът Стево Пендаровски, открито нарекоха Иван Михайлов "фашист". А той е фашист толкова, колкото и украинския президент Зеленски е нацист.

"Това, което не ми дава да спя е, че не осигурих на Македония българщината." Това са думи на една от най-възхваляваните, но и най-мразена на Балканите личност, казани в едно от последните му интервюта през 1990 г. Личност, която с делата и думите си стряска даже 30 години след смъртта си съня на скопските политици. И думите му “няма разлика между България и Македония” все още са препъникамък за междусъседските ни отношения. 

Прозренията му за провежданата коминтерновска линия

за обезбългаряване на Македония за жалост се оказаха истина, така както се оказа прав и за безродната комунистическа политика по отношение на националния въпрос, осъществявана от Сталин и съидейниците му. Заглавието на статията му "Като съм българин, не съм ли македонец" е олицетворение на целия живот  на както се подписва "член в ЦК на ВМРО от 1924 г. до днес" Иван Михайлов.

Иван Михайлов Гаврило, наричан неправилно "Ванче", а не както са назовавали още от дете "Ванчо" е роден на 26 август 1896 г. в махала Ново село на град Щип. Правя уточнението "махала" защото често се споменава че Ново село е щипско село, а в действителност това е квартал на града издигнат от другата страна на река Брегалница, в който са живеели най-будните жители на Щип. Тук са били учители Гоце Делчев и Даме Груев, там е роден и Тодор Александров. Бащата на Иван, Михаил Гаврилов е търговец и с брат си са дейци на ВМОРО, а другият му чичо Спиридон е офицер от българската армия. С началото на Междусъюзническата война, Иван се завръща в Щип и вследствие разделянето и окупацията на Македония от гърци и сърби завършва средното си образование в сръбска гимназия. Заради отличния си успех, му е предложено от сръбския министър на просветата да продължи висшето си образование в европейски университет по свой избор като стипендиант на югославското кралство, но Михайлов категорично отказва. По време на Първата световна война поради заболяване първоначално е чиновник в Щипската община, а от 1918 г. до края на войната е войник. След Солунското примирие се уволнява и се записва за студент по право в Софийския университет. По същото време е поканен от Тодор Александров за личен секретар в Задграничното представителство на ВМРО, което по това време използва канцеларията на демобилизираната 11-та македонска дивизия, намираща се на улица "Гурко" в София за своя база.

Активната си дейност обаче разгръща

 след убийството на ръководителя на организацията Тодор Александров

на 31 август 1924 г. В последвалите Горноджумайски събития са наказани първо преките извършители на убийството Динчо Вретенаров и Щерю Влахов, а впоследствие и подстрекателите Алеко Василев и Георги Атанасов. Основните заговорници Петър Чаулев и Александър Протогеров са пощадени, но не задълго. Първият е застрелян в Италия на следващата година, а през 1928 г. ВМРО издава смъртна присъда и на Протогеров. На тайно съвещание, проведено в средата на септември 1924 г., Иван Михайлов е назначен за секретар на ЦК на организацията, отговарящ за Петричкия район, а със специално окръжно нарежда на всички звена да отговарят и съгласуват действията си със ЦК. Така на практика цялата власт се съсредоточава в Михайлов, като това е потвърдено и от проведения през 1925 г. 6-ти конгрес на ВМРО. В този период се оформят две крила в организацията: "михайловисти" - разбирайки че след войните никоя европейска държава не би позволила присъединяване на Македония към България - това крило се бори автономия, а по-късно и за независимост, и другото крило "протогеровисти" , противопоставящо се на първите. Успоредно с това под режисурата на Коминтерна и Георги Димитров се създава ВМРО (обединена), която си поставя за цел създаване на федерална държава включваща български, сръбски и гръцки елементи в състава си. За Михайлов от първостепенна важност на този етап е противопоставянето на болшевишкото влияние в освободителното движение, защото както ще се и окаже по-късно то е финансирано и изпълнява целите на съветски, сръбски и гръцки интереси. Ванчо засилва четническия апарат, намалявайки числеността на четите максимум до 15 човека. Ориентира се към чисто терористични методи на борба като нападения на полицейски участъци и военни обекти, минирането на мостове, взривяването на жандармерийски станции и складове, атентати по жп линии, както и наказването на отговорните властимащи лица за провежданата посредством тях антибългарска асимилационна държавна политика. Най-известните актове са убийството през 1927 г. на генерал Ковачевич, един от ръководителите на "Сдружението против българските бандити" (военизирано антибългарско формирование), след което сърбите убиват бащата и брата на Иван Михайлов, убийството на Велемир Прелич - сръбски политически и военен деец, изтезавал подсъдимите студенти от Скопския процес 1927 г., застрелян от Мара Бунева в Скопие на следващата година, убийството на Тодор Паница в "Бургтеатер" във Виена през 1925 г., извършено от 

Мелпомена (Менча) Кърничева, бъдеща съпруга на Михайлов

Починала през 1964 г, Ванчо пише за нея:" Тя беше кротка, скромна и човечна; умна, волева и юначна; възвишена по дух и по сърце. Ако любовта значи жертва - тя цял живот жертвуваше за Македония."

В Македония се изпращат т.нар. "революционни тройки", които имат за цел да наказват гръцки и сръбски официални лица, които тормозят населението, а също така и да отмъщават на българи-ренегати. На 19 май 1934 г. е извършен военен преврат от Кимон Георгиев, финансиран, както се оказва впоследствие от югославското правителство. Една от първите мерки на новия кабинет е да забрани ВМРО и да започне гонения на нейните членове. Няколко месеца Михайлов се укрива из страната, докато в средата на септември се добира до Турция, където получава статут и живее няколко години. Междувременно той е създал добри контакти със хърватското движение "Усташа" и неговия лидер Анте Павелич обединени от общия си враг сръбското управление. Предишната година Михайлов, Павелич и Хасан бей Прищина (албански и косовски политик, борещ се за независимо Косово) изработват общ проект за съвместна дейност на ВМРО, Усташа и Косовския комитет срещу сръбската асимилация. На 9 октомври 1934 г. в Марсилия е

убит югославски крал Александър Караджорджевич

от Владо Черноземски - един от най-опитните екзекутори на ВМРО. Макар публично да отрича да е знаел че се планира атентат, е документирано че още през 1930 г. Михайлов е водил  разговори с Павелич за премахването на югославския крал. В края на годината Михайлов е осъден задочно на смърт от български съд.

До края на Втората световна война живее в Загреб. През 1944 г. Третият райх му предлага да оглави независима македонска държава в Скопие, за което в интервю той казва: "Отидох в Скопие и там на място отказах предложението, като добавих пред тях следното: "Не желая да поемам пред своя народ отговорност за твърде вероятни кръвопролития, които може да се явят при дебнещия комунизъм." После живее в Рим до смъртта си на 5 септември 1990 г. По време на този период от живота си той се занимава основно с литературно-просветна дейност, като провежда огромна всеобхватна анкета сред македонската емиграция по цял свят, за да състави четири тома със спомени.


Всички новини от категория Общество.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички