София. В последните дни на сайта на образователното министерство се появи водопад от стратегии. С които очевидно училището ни е подковано стратегически за прословутата "2020", която явно вече се явява и в сънищата на бюрократите. Една от стратегиите е свързана с въвеждането на информационните технологии в родното училище и на места доста напомня бг фентъзи. Не защото нещата, които са предвидени в нея, са лоши или невъзможни да се случат. А защото в училище, което все още не е съумяло да реши въпроса с учебните си програми и в което учебниците всяка година се пощят за нови и нови бисери, да въвеждаш е-обучение звучи... не точно амбициозно. А като онова, което нашите баби са изразявали с поговорката "на гол тумбак чифте пищови".
Ситуацията напомня малко тази с изграждането на развития социализъм - още не сме въвели "електронното" обучение и в стратегията вече се говори за "мобилно" такова. Уроци и домашни ще могат да се получават във всеки смартфон - можеш да учиш, докато си пушиш "козчето" и ти тече купонът. А тъй като училището е "мобилно", може изобщо да не стъпваш там, защото явно си в класната стая по всяко време, когато си с включен телефон. А ако мама и тате много се опъват да ти купят по-скъпа и модерна джаджа, можеш да се аргументираш, че по този начин инвестират в образованието ти. Или че на този вехт модел не можеш да свалиш най-новата версия на урока си по география - с никакви търсачки не можеш да откриеш реакторите на АЕЦ "Белене" (за която в един от учебниците доскоро пишеше, че се строи в момента).
А сега сериозно - въвеждането на е-обучението в училище е наистина нещо много хубаво и наложително. Но само когато знаеш на какво всъщност обучаваш. Към момента държавата има тежката отговорност да прегледа всички учебни програми, при това не питайки на дребно учителите тема по тема "Искате ли това да остане в учебника". Да ги разгледа в един по-стратегически мащаб - какво и как получава детето чрез тях. На какво искаме да го научим и какви умения са му нужни - а това е нещо доста различно от XX век, откогато не е променян законът за училищното образование. По-точно променян е, но козметично, а името му по силата на традицията все още си е "Закон за народната просвета". Трябва цяла нова философия за училището, ако не искаме да си възпитаме неграмотници със смартфони, което е твърде възможно. И най-голямата глупост може да бъде качена на суперумен носител - това обаче няма да я направи по-умна.
Неотдавна в едно ромско училище ми разказаха, че най-любимият предмет след пеенето е информационни технологии. Всички си сваляли "по малко чалга" на училищния компютър. Когато министерството е замисляло всички ученици да се явяват на изпит по дигитални умения след средно образование, едва ли е имало предвид точно тези познания. Да не се окажем на финала на цялото нововъведение с едно прекрасно електронно тото, в което учениците се скъсват да кликват върху отговорите на въпросите, докато улучат верния. Защото у нас имаме слабост към стратегиите и тяхното гениално проваляне, когато нещата опрат до практиката. Съвсем отделен е въпросът, че подобна стратегия предпоставя притежанието на смартфони и таблети от цялата подрастваща генерация, което далеч не е така. Дано не пишем "Хвърчащата класна стая" само за жълтите павета. А вместо това да се погрижим за достатъчно съвременни компютри и интернет в училищата, където основен поминък е например низането на тютюн. Тук дори няма да отварям дума за дървените катедри, на които учителите ще трябва да проверяват електронните домашни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
