Как протестите влияят на работата на българските банки, защо банковите кредити не стигат до предприемачите, да очакваме ли вдигане на лихвите - попитахме Левон Хампарцумян, шеф на УниКредит Булбанк, която стана Банка на годината 2012.
- Г-н Хампарцумян, пречат ли протестите на работата на банките - пряко или косвено?
- Протестите директно и краткосрочно не влияят на работата на банките. От друга страна, те са индикатор, че са необходими сериозни промени и реформи в държавата. Бизнесът, в т.ч. и банките, предпочитат да имат спокойна и предсказуема среда, а средата беше станала непредсказуема още при предишното правителство на Бойко Борисов, въпреки че нямаше протести. Спомняте си - ще има определен данък, няма да го има, ще има регулации във ВЕИ сектора... Примерите не са един и два. Това не правеше средата за бизнес особено комфортна. Сегашните протести в краткосрочен план не са толкова притеснителни като влияние върху финансовата система, но в дългосрочен план те биха могли да доведат до промени в средата, които да я направят по-добра за бизнеса. Ако политиците не се съобразят и не разберат, че това всъщност е смисълът на протеста, трудно ще намерим решение. Ще дам пример с високата температура, когато човек е болен - не е приятно, но това е начинът, по който организмът се бори с болестта и в крайна сметка успява да я надвие.
- Докъде сме стигнали с преборването на болестта на лошата икономическа среда?
- Не мога да направя достоверен анализ докъде сме стигнали и какво се очертава. Протестите са индикатор за проблеми, но самите протести не са инструмент за тяхното решаване. Проблемите се решават с политически средства - избори, партии, програми на тези партии, действия, които се предприемат по тези програми...
- От май 2012 г. до май т.г. банките са отпуснали на бизнеса 1,3 млрд. лв. Това знак ли е, че има съживяване на кредитирането, или сумата не е достатъчна за такава прогноза?
- В България експортноориентираните фирми имат много добри показатели, така че числото 1,3 млрд. не е учудващо. Но за тенденция не можем да говорим. В една политически несигурна среда естествено е както потреблението, така и инвестициите да са потиснати. Знаем, че у нас още преди сегашната политическа криза потокът от чужди инвестиции беше пресъхнал. Ако средата за правене на бизнес не е предсказуема и бизнесът не се чувства комфортно, може да започне обратният процес - изтичане на български капитали в чужбина, вложения на български пари в чужди икономики. Ако това се превърне в тенденция, вече е опасно. У нас по принцип няма много свободен капитал, защото ние сме млада пазарна икономика и притокът на инвестиции отвън е съществен за осигуряването на по-висок икономически растеж. С местен капитал икономиката ни може да расте с 1-2% годишно. През 2005-2008 г. благодарение на чуждестранните вложения растежът беше около 5 процента. Друг е въпросът в какво бяха насочени тези капитали и дали растежът беше устойчив.
- Какъв е ръстът на капиталите, които напускат страната, и има ли опасност да се увеличава?
- Не може да се говори още, че има такива индикации или тенденция, но ако икономическата среда не се подобри, тези капитали може да се увеличават и би било естествено това да се случи. Не бих правил големи обобщения на базата на един или два частни случая. Надявам се, че ще съумеем така да си подредим нещата, че да бъдем атрактивно място за предприемачите - както българските, така и чуждите. В България единственият начин да се създава ново богатство е да се насърчава предприемчивостта. Ние нямаме някакъв огромен природен ресурс - петрол, диаманти - който да храни всички и тогава задачата на правителството ще е само да го преразпределя. За нас единственият начин да расте икономиката е предприемачите да се чувстват добре, да произвеждат, хората да потребяват, да изнасяме колкото може повече...
- Да смятаме ли, че тези 1,3 млрд. кредити са дадени на малко на брой големи компании, които се развиват добре?
- Аз не бих обобщавал. Има много малки и средни фирми в България, които имат много добри пазарни позиции, някои дори са подобрили положението си по време на кризата. Една голяма част от тези, които се развиват въпреки кризата, са експортноориентирани. Когато се анализира такава ситуация в икономиката, обобщения трудно се правят. Със сигурност има много малки и средни търговски фирми, които заради свитото потребление не се чувстват добре. Но при по-висок и устойчив икономически растеж те автоматично ще подобрят състоянието си. Но трябва да се прояви и малко повече интелигентност - все пак сме в XXI век. Работникът на новия век не е този с кирката и лопатата, а човек, който може да се оправи с компютър, да прочете, макар и с помощта на речник, един текст на английски. Това са уменията на новата работническа класа, това е силата на развитите икономики. Трябва да изясним от тази гледна точка и проблема с безработицата - всъщност работа няма най-вече за по-ниско квалифицираните. За останалите има, ако не в България, те си намират в чужбина. Не ни трябва някаква имагинерна заетост за неквалифицирани хора, защото те просто не се търсят днес.
- В последния анализ на УниКредит Булбанк се отбелязва много висок ръст на износа - 18% над най-добрите нива отпреди кризата. Това не е ли добра новина за конкурентността на българската икономика?
- Както казах, има наши фирми, които се представят много добре на международния пазар. И тук не става въпрос само за IT сектора. Ще дам за пример една българска компания, която прави изкуствени стени за катерене и е световен лидер в това. На опашка се чака за нейните продукти. Предприемчиви хора са намерили начин да се преборят със света и това е пътят да бъдем успешни. Трябва да имаме много такива фирми и най-вече среда, която да ги насърчава.
- Безспорно е, че българската банкова система е стабилна. Но докога може тя да е добре, след като икономиката няма растеж?
- Да не забравяме, че банковата система сви разходите през последните няколко години. Системата се пренарежда заедно с бизнеса, банките са рефлексия на процесите в реалната икономика. Те не могат да бъдат по-добре от клиентите си. Един растеж в икономиката би довел и до по-добри резултати във финансовата система. Да не забравяме, че банкирането като индустрия претърпява съществени изменения заради кризата. Например регулациите и на световно, и на европейско ниво се увеличават, изискванията за капитала растат, маржовете на печалба са под натиск и това ще продължи. Трябва да се свиват разходи, да се оптимизират процеси, онлайн банкирането и въобще електронните канали за работа стават изключително важни... С една дума - банките в момента са една индустрия в трансформация, която се прави, за да отговорят на предизвикателствата на новите икономически реалности след кризата. Средата е типична за XXI век.
- Европа и светът засилват регулациите, но не мислите ли, че БНБ прави точно обратното - отпуска ги? Или дори след известно разхлабване на ограниченията сме готови да се справим с новите изисквания?
- Българските регулации бяха изключително консервативни след кризата през 1997 г., по-консервативни дори от новите международни регулации. Затова дори да не може да се каже, че сме 100% готови да посрещнем всички предизвикателства и нови изисквания, сме в ситуация "парен каша духа".
- Анализаторите, даже и тези на УниКредит Булбанк, предвиждат покачване на лихвите по кредитите, това не е ли нелогично?
- Няма защо да плашим хората, лихвите в момента дори имат тенденция към леко намаление. Два са процесите, които влияят върху това - единият е конвергенцията на българската икономика към по-развитите средноевропейски страни, другият - че в момента основната лихва е исторически изключително ниска. Очевидно в бъдеще тази лихва трябва да тръгне нагоре. Но това няма да е в следващия понеделник. Разбира се, фискалната стабилност и икономическата среда в България ще се подобряват. И това ще бъде едно добро противодействие на увеличаването на лихвените нива. И тук въпросът изобщо не е в абсолютната стойност на лихвите, които клиентите плащат, а дали тези лихви са достъпни и дали могат да се плащат.
Днес цената на кредита е под нивата от 2007-2008 г., т.е. преди кризата. Това обаче не води автоматично нито до по-голямо потребление, нито до повече инвестиции. В онези години имаше повече оптимизъм, растяща икономика, хората смятаха, че лихвите са достъпни и ги плащаха. Тогава Централната банка даже въведе специални мерки за ограничаване на кредитирането. Не цената определя търсенето на кредит, а и доста други условия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
