Кашету Киенге е родена в ДР Конго през 1964 г. Пристига в Италия на 19-годишна възраст и завършва медицина и хирургия в Рим. Специализира офталмология в Модена. Занимава се с обществена дейност по въпросите на сътрудничеството и интеграцията между Италия и Африка. Отговаря за въпросите на имиграционната политика в лявата Демократическа партия за региона Емилия-Романя. Депутат от левицата в италианския парламент в групата на Демократическата партия, а през април 2013 г. е назначена за министър по въпросите на интеграцията в правителството на Енрико Лета. Включена е на 23-то място в списъка "100 водещи глобални мислители" на списание Foreign Policy. През май 2014 г. е избрана за евродепутат и член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП. Отговаря за изготвянето на позицията на Европейския парламент по общоевропейската цялостна политика по миграция.
- Г-жо Киенге, Европа търси начини да се справи с бежанската криза повече от година. Все още не можем да кажем, че има значими резултати. Става все по-трудно да се вземат решения на европейско ниво. Държавите членки се затварят в собствените си политики и всеки се спасява сам. Вие имате тежката задача да предложите общи решения за Европа. Това възможно ли е?
- Извънредната ситуация с имиграцията може да бъде ефективно "управлявана" само чрез съвместни действия, като единна Европа, както би реагирал един федерален щат с 500 хиляди жители. Европейският парламент вече даде импулс и аз работя в тази посока. Малко на брой са държавите членки, които забавят този пробив в Европа, който все пак е в ход. Управлението на това явление изисква да действаме заедно, единно, на ниво Европа, по отношение на посрещането на потока, с преразпределение и повторно настаняване на лицата, търсещи убежище между държавите членки, с преодоляване на съпротивата от страна на държавите членки. Трябва да засилим политиките за развитие на регион Европа - Африка, както и политиките за помирение. Извънредната среща на върха по въпросите за миграцията в Малта е уникална възможност за написване на нова страница в историята на отношенията между Европа и Африка. Време е да се действа, като се стремим към максимално възможно единството.
- Бежанската криза създава много проблеми, за които се оказа, че сме неподготвени - от сигурност до интеграция. Въпреки това ние рядко се замисляме за човешкото лице на кризата, за съдбата на хората, бягащи от война, за загубените домове и животи.
Може ли да се говори за "изгубени поколения", за младите хора и най-вече за децата, които губят не само родители и роднини, а и бъдещето си?
- Нашата цел трябва да бъде европейска имиграционна политика, с право на европейско убежище и пътят, по който това може да бъде постигнато, е този на солидарността. В трактатите е ясно записано: солидарността е в основата на процеса на европейска интеграция. Поради тази причина трябва да се вземе предвид, че Дъблинският регламент вече не е актуален: не е в съответствие с принципа на солидарност, който би трябвало да свързва държавите членки. По-голямата част от потока, който се опитва да преминават границите с лодки и салове към Европа, бягат от войни, насилие и преследване, малцина са тези, които бягат от бедността. По тази причина Върховният комисариат на ООН за бежанците ВКБООН достигна до заключението, че миграционната криза в Средиземноморския регион в действителност е бежанска криза. Броят на сирийците, които идват в Европа в търсене на международна закрила, продължава да расте. Въпреки това остава нисък, в сравнение със страните, намиращи се близо до Сирия. Тези хора са били принудени да напуснат земите си, предприели са огромен риск, преминавайки през Турция, за да се качат на лодките в Гърция, страна, която служи като транзитен пункт към други крайни дестинации, а именно към другите държави от Европейския съюз.
- Знаете ли, че броят на деца без родители, които са пристигнали в България през последните няколко месеца, е нараснал значително?
- Този риск съществува. Половината от сирийските бежанци са деца и въпреки усилията, полагани за тяхното образование в приемащите страни, възможността им за достъп до средно и висше образование се превръща в рядка възможност. Тези деца рискуват да се превърнат в едно изгубено поколение, ако не им бъде гарантирана възможността за достъп до образование. Време е да действаме. Не сме изправени пред криза на един европейски бежанец, а пред най-тежката хуманитарна катастрофа от края на Втората световна война насам.
- Не само в България, но и в други държави членки слушаме за случаи на непълнолетни имигранти, които не се регистрират, стават жертви на трафик или просто изчезват. Какво трябва да се направи?
- Европа и международната общност трябва да направят повече, за да съумеят да се справят с причините, които тласкат най-уязвимите групи да рискуват живота си в изключително опасни пътувания, както и с конфликтите, нарушаването на човешките права и бедността. Европейският съюз и неговите държави членки трябва да защитят и подкрепят хората и особено децата, които бягат към Европа, както и тези, които вече са в Европа. Криза от такъв мащаб пред вратите на нашия дом се нуждае от европейска солидарност на всички нива: в страните на произход, преминаване и дестинация. Това със сигурност не означава да бъдат издигани стени, да бъде отричана личната отговорност и да се обръща гръб, за да се постави край на миграционния поток.
- Европейското законодателство достатъчно и адекватно ли е да осигури сигурността и благополучието на непридружени непълнолетни?
- Правата на малолетните и непълнолетните са неделима част от правата на човека, които ЕС и държавите членки са задължени да спазват, не само по силата на европейското право, но и в резултат на сключените международни договори и конвенции. Принципът на висшия интерес на малолетните и непълнолетните не трябва да бъде само и единствено правна дефиниция, но и първичен критерий, който да бъде взет под внимание при разработването на нашите политиките. Но нека погледнем какви са фактите в действителност: почти всички народи по света са подписали Конвенцията на ООН за правата на детето. Конвенцията признава за всички малолетни и непълнолетни широк кръг от права, включително правото на защита, здравеопазване, образование, семейно единство, защита от експлоатация, участие.
Но кои са всъщност действително признатите права за чуждестранните малолетни и непълнолетни, които не са придружени от възрастен? Знаем, за съжаление, че все още има много държави членки на ЕС, които чрез практика или административни разпоредби системно нарушават правата на децата бежанци.
В инициативния доклад ще изискаме правата и достойнството на децата бежанци и мигранти да бъдат изцяло спазвани, да бъдат предвидени подходящи инвестиции, за да се гарантира специализирана помощ за всички деца в движение, и да бъдат гарантирани подкрепа и защита за всички деца, които са придружени от възрастни роднини или са били разделени от тях. Нито едно дете не трябва никога да бъде задържано или инкриминирано заради статута си на бежанец или мигрант. Това за нас е задължителен принцип.
- Мерките за събиране на семейства (изпращане на децата при техни родители или роднини) дават ли реални резултати? България няма много опит с интеграцията на непридружени непълнолетни имигранти. Откъде трябва да започнем?
- Искам да ви дам пример. В моята страна, в Италия, в приемните структури все повече се набира специализиран персонал, който работи в рамките на игрови и развлекателни структури, създадени в самите лагери. Цели екипи помагат на деца и подрастващи да обмислят това, което са преживели, да се справят с травмите, които са претърпели, както и да получат точна правна информация относно правата си. Мисля, че предоставянето на психологическа помощ е от съществено значение. Преди няколко месеца посетих ларгото край бреговете на Лампедуза, на борда на един плавателен съд, извършващ дейности по търсене и спасяване. Това бе една от многото мисии, които изпълних като докладчик по инициативния доклад относно ситуацията в Средиземноморието и необходимостта от цялостен подход към миграцията. Озовахме се в центъра на спасителна операция, която за щастие завърши успешно, сблъскахме се с компетентността и хуманността на военния персонал, който оказа помощ на бежанците, осъзнах колко е важно наличието на пряка и непосредствена психологическа подкрепа, особено за децата, независимо дали са придружени или не. Този аспект ще бъде включен в инициативния доклад, където ще заложа също така и препоръки, за да се гарантира, че малолетните и непълнолетните ще получават подходяща помощ, медицинска и психологическа, още в процеса на търсене и спасяване.
- Най-големият проблем е с изолацията на непридружени бежанци. Някои от тях не искат да учат български и да останат в нашата страна. Има някои случаи, в които родители и учители не искат да има непридружени малолетни бежанци в часовете в училище. Вие сте били министър на интеграцията в Италия, какво бихте направили в подобна ситуация?
Какво е вашето послание за българите?
- Никоя държава членка не може да бъде в състояние сама да открие това явление, което по своята същност е сложно, разраства се и непрекъсвано се развива. България, както и Италия, е в челните редици на спасителните процедури, на процедурите по приемане и интеграция, и не може да бъде изоставена. Говорим за бъдещето на стотици хиляди деца, които имат право да изживеят детството си. Знам, че България използва високо специализиран персонал в оказването на помощ на децата. Важно е конкретни примери за помощ, грижи и подкрепа да излязат отвъд вашите граници и да достигнат до други държави от Европейския съюз.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
