Грижата за родителя и възрастните е саможертва

От най-ранна възраст нашият съвременник е заобиколен от развлечения, сърцето му загрубява и престава да чувства някои фини неща

Грижата за родителя и възрастните е саможертва | StandartNews.com
  • От най-ранна възраст нашият съвременник е заобиколен от развлечения, сърцето му загрубява и престава да чувства някои фини неща
  • Почитта към тях е основа на човешкото общество, казва Знеполският епископ Арсений

- Ваше Преосвещенство, почитанието към родителите като че ли трябва да бъде естествено за човека. Но, защо тогава изпълнението на Божията заповед за почитането на родителите, е свързана с огромно усилие, като че ли вече децата не почитат родителите си?

- Почитта към родителите е основа на човешкото общество. Това е не само Божия заповед, но и естествено чувство, което изначално е заложено в човека и върху което се крепи човешката цивилизация. В продължение на хилядолетия тази почит е била нещо естествено. Отделните примери на нарушаване на тази заповед са били възприемани от обществото, а и от самите нарушители, като нещо нередно и примерите за това са много - и в историята, и в художествената литература. Но светът стремително се променя. При това, ако по-рано промени от такъв мащаб - в областта на нравствеността, на самоопределението на човека, на взаимоотношенията между хората - са се извършвали за няколко десетилетия или даже столетия, днес те се побират в рамките на пет до осем или максимум десет години. И това, което по-рано е изглеждало невъзможно, сега става, ако не напълно естествено, то поне много лесно. Във всички времена между поколенията е съществувал някакъв водораздел: винаги младите не са слушали по-възрастните и възрастните са били крайно недоволни от това, мърморели са и са казвали, че всичко е пропаднало. Но днес наистина много хора, не само от по-възрастното, но и от средното поколение, не разбират младите и даже не могат да си представят как биха могли да им въздействат, как биха могли да намерят общ език с тях.

За щастие, все още не можем да кажем, че никой не почита по-възрастните. Мисля, че болшинството вярващи, църковни хора все пак се отнасят по-добре към своите родители, баби и дядовци, отколкото хората, които не познават Христос и за които словата на Свещеното Писание не означават нищо. Но наистина проблемът е много сериозен.

Има стара мъдрост, която гласи, че каквото хората възпитат у децата си, това и ще видят от тях в своята старост. Но днес виждаме много случаи, когато хора остават самотни и след като са посветили целия си живот на възпитанието на децата и внуците си. Хората, които са посветили живота си на семейството, отдали са всичките си сили, здраве и способности на възпитанието на своите деца, а след това и на внуците, все пак на стари години остават сами. Никой не е застрахован от това. То се случва, и даже много често, при живи деца и внуци. Почитта към родителите, ще привлече към нас Божието милосърдие и благост, и в пълнота ще се изпълни и обещанието на Бога, което ясно четем във втората й част - за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята.

- Хората просто са се отучили да обичат в широкия смисъл на тази дума, дали причината е в самото възпитанието в семейството?

- Днес главната мисъл, която се внушава отвсякъде е: "Вземи от живота всичко", "Ти заслужаваш това". А човек и без това е склонен към егоизъм. И тъй като живеем в свят, ориентиран към удоволствието, във всеки от нас егоизмът бурно разцъфтява. Какво представлява грижата за по-възрастните, за старите хора? Това е саможертва, т.е. време, сили и средства, които трябва да бъдат изразходвани за другите.

Днес подрастващото поколение от най-ранни години е обкръжено, първо, от огромно количество информация и, второ, от неща, които носят удоволствие. Знаете ли, когато човек яде много сладко, вкусът му се притъпява. Родители се стараят всячески да развличат детето, да му доставят колкото се може повече радост, да му угаждат. И тъй като нашият съвременник от детство е заобиколен от развлечения и удоволствия, нещо се случва със сърцето му. То престава да чувства някои фини неща, и загрубява в духовния смисъл на тази дума. По тази тема, е писал известният американски богослов, отец Серафим Роуз, който остро изобличава неправилното възпитание на децата. Като казва, че животът за такъв човек се превръща в постоянно търсене на развлечения, които са лишени от всякакво сериозно значение, така че посетителят от 19 век, гледайки на нашите популярни тв програми, реклами, филми, музика, интернет и почти всеки аспект на нашата съвременна култура, би помислил, че е попаднал в общество на безумци, изгубили всяко съприкосновение с ежедневната реалност. Това се отнася, разбира се, и за вярващите, църковните хора, защото не е тайна, че болшинството от тях не се ръководят в живота си от Евангелието. Да, ходят на Църква, понякога спазват постите, изповядвате се, причастяват се. Но често се отнасят към своята вяра като нещо архаично. Ние, вярващите хора, съвсем не сме свободни от тенденциите на съвременния свят. Трябва да си зададем въпроса, защо в нашата страна всичко е така зле? Отговора може би ще е: ".какво очаквате от нация от убийци?" Е Да, това са жестоки думи, но са и основателни! Защо!? Колко аборта се извършват в нашата страна годишно? Новините всекидневно ни заливат с лавина от убийства. Но докато нашето общество се бори с тези, които наричат нещата с истинските им имена, вместо да се бори със самите явления, нашето развитие, развитието на обществото ни ще върви от лошо към по-лошо. Възпитанието е най-голямата отговорност на родителите, защото те ще дават отговор пред Бога, как са възпитали децата си, и по какъв начин.

- Какво да направят родителите, когато и училището вече е неспособно да възпитавата?

- Какво могат да направят родителите, за да помогнат на децата да устоят против светските изкушения? Ежедневно ние трябва да сме готови да преодоляваме светското влияние със здраво християнско възпитание. Всичко, което детето научи в училище, трябва да се проверява и изправя вкъщи.

- Защо?

- Защото за съжаление вече учебниците съдържат манипулативни уроци за българската история, за българския народ и християнство. Не трябва да се мисли, че каквото му дава учителят, е полезно или просто неутрално. Даже и ако придобие полезни знания и умения, то те ще го научат и на много неправилни гледни точки и идеи. Оценката на детето за литературата, музиката, историята, изкуството, философията, науката и, разбира се за живота и религията, трябва първо да е в дома и Църквата, иначе детето ще получи неправилно образование.

Родителите трябва да следят, какво учат децата, и да коригират нещата у дома, придържайки се откровено на позиция и ясно да набляга на моралния аспект, съвършено отсъстващ в общественото образование. Родителите трябва да знаят каква музика слушат техните деца, какви филми гледат, какви игри играят в интернет, какви думи слушат и какви думи самите те говорят и на това да дават нравствена и християнска оценка.

Ударното острие на света по Православието е отправено преди всичко към децата. А когато в детето се оформи неправилна позиция, задачата за християнското му възпитание става двойно по-трудна. И въпреки всичко не трябва да се гледа на обкръжаващия ни свят като на тотално лош. Ние трябва да бъдем достатъчно разсъдителни, и да използваме за добро всичко, което е положително, за да продължим нататък.

- Как да почитаме родителите си, ако са били лоши родители? Случва се порасналите вече деца да не могат да простят на родителите си, защото смятат, че те са съсипали живота им.

- За съжаление, съвременните млади хора са "невъзпитани деца на невъзпитани родители". Ако техните родители не са ги възпитали правилно, как на свой ред, те самите биха могли да възпитат своите деца. Затова проблемът се задълбочава и аз не съм оптимист в това отношение.

Как да бъде преодоляна обидата към родителите е много сложен въпрос. Според мен неговият отговор лежи единствено в плоскостта на вярата. Никаква психология тук няма да помогне. Сега се разрушава не само традиционното семейство - разрушават се човешките взаимоотношения изобщо. И наистина има чудовищни случаи, за които дори не ми се иска да говоря, виждаме ги всеки ден по телевизията. Трудно е да се повярва, че родители могат да се отнасят така към децата си, и обратното - деца към родителите си. Трябва да имаме решимост каквото и да стане да изпълним Божията заповед. Трябва да има разбиране: да допуснем, че майка ми не е права, но тя все пак си остава моя майка. И ако човек се старае да изпълни заповедта за почит към родителите, той трябва да изпълнява дълга си - да се моли за тях, да им оказва знаци на почтителност, да им помага. Може би дори си струва човек да изключи своите емоции, не изисквайки от себе си невъзможното. Да извършва дела на любов, когато тази любов я няма. Кой знае, може би това отношение ще доведе до там, че някой от тези лоши родители ще се разкае и ще разбере, че не е бил прав по отношение на своето дете.

- Можете ли да дадете някакъв съвет на родителите, които чувстват, че са станали чужди на порасналите си деца?

- Да търпят. Да се молят. Да подкрепят децата си, поне външно, в това, с което те се занимават. И да чакат кога този тежък период ще отмине, защото често се случва с възрастта, когато преживеят трудности, хората да се променят, да започнат по-добре да разбират своите родители и да се сближат с тях. Не винаги се случва така, но шанс има.

- Владико, какво ще кажете за общуването в мрежата, който е характерен за нашата съвременност и често приема патологични форми?

- Общуването в Интернет днес е станало най-разпространената форма на общуване на хората един с друг - особено на младежите. Много хора прекарват в Мрежата не часове, а денонощия, на практика живеят в нея. Само по себе си отсъствието на живо лично общение е лошо. Без значение с кого - с майка, баща, с любимия човек или с приятелите. Виртуалното общуване днес до голяма степен е заменило непосредственото. Но човек не е създаден за това и то води до дълбоки личностни деформации. Вероятно за повечето хора тези деформации са забележими. Засега. Но скоро ще престанат да бъдат забележими. И тогава ще се сбъдне казаното от един от древните светии: ще настане време, когато хората ще обезумеят и когато видят човек, който не прилича на тях, ще му кажат: "Ти си безумен, защото не си като нас". Човекът, който "виси" в Интернет, вместо да чете книги, мисли по друг начин. Той не умее да натрупва, запаметява, обобщава и анализира информация. Разбира се, с течение на времето цялото културно наследство на човечеството ще бъде прехвърлено от хартиени на електронни носители, това е ясно.

От друга страна Църквата и свещениците присъстват в Интернет, в социалните мрежи - това е донякъде необходимо, защото дава възможност и на тези хора, който изцяло са потънали в Интернет, до там, че са се превърнали в биологическа приставка към таблетите, все пак да научат нещо за Бога, за Църквата. Тези, които все още си задават вечните въпроси, могат да се заинтересуват от Христос и Неговото Евангелие, от живота на Църквата, от въпросите за спасението. Информация за всичко това също може да се намери в Мрежата. Това е добре. Ето защо, разбирайки цялата нееднозначност на новите средства за комуникация, ние ги използваме но с мярка.

- Не мислите ли, че има много хора, които винаги от нещо са недоволни. Как може да се поправи това отношение към живота?

- Не можем да променим другите хора. Ние трябва да се занимаваме със собствената си душа, със своята собствена съвест. Не ни е заповядано да се грижим за изправянето на когото и да било, освен, разбира се, на собствените ни деца, възпитанието на които е възложено на родителите от самия Бог.

А що се отнася до чувството на недоволствоЕ Да, днес то е много разпространено. Обикновено колкото по-добре живеем, толкова по-недоволни сме. Колкото и парадоксално да звучи, за да бъдем доволни, трябва много да преживеем, да видим, да научим, в това число и да почувстваме болка - своя и чужда. Тогава човек започва да цени това, което има, което му дава Бог. Недоволството е неблагодарност. Кой от нас е достоен на следващия ден да се събуди жив и здрав? Този, който чувства живота като ежедневен, ежечасен Божи дар, вижда всичко по напълно различен начин, отколкото вечно недоволният, мърморещият, хленчещият човек, на когото всичко му е малко, всичко е лошо, всички са не такива, каквито трябваЕ Това е много тежко състояние на душата, с което човек трябва да се бори. Но борбата трябва да се води със своята повреденост като цяло, с греховността, която ни е присъща. Трябва да променяме живота си в цялост, тогава ще се измени и нашето отношение към онова, което ни заобикаля. Промяната става с Христос, със живот в Христос, чрез дейната жива вяра и общение в Църквата.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай