Фандъкова: Политиците трябва да чуят улицата

Няма да спра нито един мирен протест, казва Йорданка Фандъкова

Фандъкова: Политиците трябва да чуят улицата | StandartNews.com

Как се управлява град, който повече от месец е арена на протести? Има ли риск мирните шествия да ескалират? Какви проблеми се появиха пред столична община, след като ГЕРБ вече не е на власт? Потърсихме отговорите от столичния кмет Йорданка Фандъкова.

- Госпожо Фандъкова, притеснявате ли се, че протестите, които продължават вече повече от месец, може да ескалират?

- Това е предизвикателството на демократичната държава - хората изразяват конституционното си право на протест. Работата на общината и на полицията е да не допуснем ескалация на протестите и да гарантираме спокойното им протичане. До този момент смятам, че се справяме. Няколко пъти имах срещи с вътрешния министър Цветлин Йовчев, непрекъснато сме в контакт и с директора на СДВР. На тези срещи обсъждаме ситуацията и задачите, които имаме да изпълняваме. Аз поисках от министър Йовчев да не се допуска блокиране на кръстовища от малки групи хора в рамките на работния ден. Самите протестиращи също си дават сметка, че хората, срещу които протестират, не ползват градския транспорт. И блокирайки движението те всъщност пречат на обикновените граждани, които отиват или се прибират от работа. В такива случаи полицията се намесва, за да освободи движението. Смятам, че до този момент успяваме да намерим баланса - от една страна, даваме възможност хората да изразяват мирно своята гражданска позиция и в същото време да продължава работата на града. Освен това разглеждаме и исканията за друг вид прояви в центъра на града и заедно с полицията се опитваме да ги разпределяме така, че да не си пречат взаимно, да няма съприкосновение особено за групи, които изразяват различни виждания. Става дума за контрапротеста пред НДК. Има и културни прояви в града.

- Появиха се палаткови лагери. Иска ли се разрешение от общината за това? Ако палатките се разраснат в мащаби, които затруднят движението, как ще действате?

- Винаги водим диалог с организаторите на различните протести, когато те са известни и подават уведомления в общината. Търсим баланс и постигаме споразумение. Има два палаткови лагера от двете страни на паметника на Цар Освободител и те са съгласувани с общината. Те са с точно установен брой палатки, така че да не се пречи на движението в района. Ако броят им започне да расте, ще се намесим. Ние изпълняваме закона такъв, какъвто е приет от Народното събрание - режимът на протестите и подобни граждански прояви е уведомителен.
Когато общината получи уведомление, тя има правото да пренасочи протеста като време и място, ако има основания за това. Когато става въпрос за спонтанно събиране на хора и няма организатори, ние трябва съвместно с органите на полицията да осигурим реда и мирното протичане. Аз съм издала няколко заповеди още в самото начало към директора на СДВР за недопускане нарушаване на обществения ред. По предложение на прокуратурата издадох и нова заповед, с която поисках да се осигурява коридор на всички автомобили със специален режим на движение, каквито са линейките.

- Как ще коментирате обвиненията, че не забранявате протестите, защото те са насочени към политическите опоненти на ГЕРБ?

- Не приемам подобни обвинения. Зимните протести бяха срещу правителството на ГЕРБ, но не съм ги забранявала. Също и протестите на еколозите на Орлов мост. Няма да забраня нито един мирен демократичен протест. Работата да политиците е не да забраняват и заглушават протестите, а по-скоро да се вслушват в тях.

- Като член на ГЕРБ как ще коментирате липсата им в парламента?

- Диалог винаги трябва да има, защото в демократичните държави само така може да се решават проблемите. Но по-важно е да има диалог и чуваемост между политиците и гражданите. Това не се случва все още. В голямата си част протестиращите се чувстват непредставени в парламента и имат усещането, че никой не защитава техните интереси. Според мен не може да продължава повече да се неглижира тази ситуация. Не трябва и да се противопоставя София на провинцията, защото в столицата живеят една четвърт от българите.

- Означава ли това, че за вас нови избори са единственият изход от кризата?

- Изборите са най-добрият начин за легитимиране на институциите. Няма нищо страшно в това, когато е изчерпан кредитът на доверие, да се пристъпи към подготовка и провеждане на нови избори. Според мен трябва да се чуе гласът на хората и да се внесат корекции в изборния кодекс, така че да имат по-добра представителност в парламента. Разбира се, гражданите също имат ангажимент да са активни на избори.

- След като ГЕРБ падна от власт, това отрази ли се на София?

- Голяма част от проектите, които успяхме да защитим през последните години, изискват партньорство с няколко министерства. От самото начало на новото правителство провеждам срещи с негови членове. Важно е да си вършим работата. За съжаление въпреки уверението на министъра на земеделието все още не е готова новата наредба за приютите за бездомните кучета. А тя ще развърже ръцете на общините да строят евтини приюти от отворен тип. Не зная каква е причината за забавянето, сигурно на по-ниските нива има проблеми. С министъра на културата също имах няколко срещи. Поисках да обърне специално внимание на археологическите разкопки на Ларгото. Там се забави проектът за консервиране и социализация на разкритата археология. До този момент в него общината е инвестирала над 6 млн. лв. Заради забавянето вече има проблеми с охраната и стопанисването на разкопките. Не мога да не спомена притеснението си от изказванията на представители на правителството, че ще загубим парите за проекта за завода за отпадъци заради обжалването, което тече. Ние сме в хипотеза на една нормална процедура, в която участниците имат право да обжалват и очакваме решение на ВАС. По тези големи проекти аз очаквам да работим заедно с министрите и да търсим начин проектите да станат, а не да се провалят.

- Разкритикувахте и депутатите заради липсата на диалог с общините по промени във важни закони. С какво ви притесниха новите текстове в Закона за устройство на териториите, приети на първо четене?

- Промените в ЗУТ са поредният случай, в който това Народно събрание променя закон, без да пита засегнатите пряко от него - в случая общините. С новите текстове има грубо погазване на принципите на децентрализация, за която толкова говори Европа. Прави се опит за съсредоточаване на правомощия в едно мегаминистерство - това на инвестиционното планиране, което вече ще има ангажименти по процедурите по изпълнението на големите проекти на общините. За София това са метрото, заводът за отпадъци, големите колектори за изграждане на канализацията, както и всички проекти за над 10 млн. лв. с евросредства. Тази прибързана промяна има опасност да доведе до административен хаос, до увеличаване на бюрокрацията и да забавяне на много проекти.

- Какви точно функции държавата ще изземе от общините?

- Новото министерство ще издава разрешителни за проекти от първа и втора категория - нещо, което винаги до този момент се е правило от общините, от екипите на главните архитекти на общините. Явно новото министерство ще трябва да наеме нови експерти, които да вършат тази работа. Има още много въпросителни. И това е заради липсата на диалог. А общините имат достатъчно опит, за да участват в дискусии, да предвидят и да предпазят от поемането на излишни рискове. Все пак става дума за милиони евро безвъзмездни пари.

- Размина ли се другото ви опасение по узаконяването на незаконните жилища? Водите ли разговори в парламента между първото и второто четене на текстовете?

- Водим разговори през медиите. Аз обаче съм притеснена от този начин на работа. Засега това намерение е стопирано. Радвам се, че в самата група на БСП има хора, които изказаха своето опасение от негативните ефекти от това узаконяване. Към момента няма движение и по друга прибързана промяна - компенсациите за родителите, чиито деца са останали без детска градина. Една разумна иначе идея, която се бърза да се приеме, без да се отчетат обективните условия и без да се дискутира с общините. За нас при този недостиг на места в детските градини, най-важно е да строим. А подобно решение би довело до спиране на строителните програми на общините. В момента в София строим 11 детски градини, част от тях ще бъдат готови до края на годината, други до средата на 2014 г. Те ще отворят места за над 1200 деца. Разбира се, родителите, чиито деца остават извън градините имат нужда от подкрепа, но трябва да има и ангажимент на държавата.

- Какво се случва с нормативните промени, които да направят по-прозрачни и по-справедливи сметките за парно на столичани?

- Имах среща с министъра на икономиката и след нея се възобнови дейността на
работната група по промените. Те засягат намаляването на дела на сградната инсталация, премахването на прогнозните сметки и лихвите и др. Опасявам се, че времето лети много бързо и може да не се случи за предстоящия отоплителен сезон. Защото се изисква и време за внедряване на тези мерки. ДКЕВР също няма да може до края на юли да одобри общите условия за работа на "Топлофикация", с които да се въведе до 20% по-евтина тарифа за консумация до 250 киловатчаса.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай