ЕС трябва да отстоява лидерската си позиция и в международен план
Илияна Йотова е евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП от юни 2007 г. Председател на делегацията на българските социалисти в ЕП. В този мандат е избрана за заместник-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП, а в началото на годината и за член на Бюрото на Европейския форум по миграция.
- Г-жо Йотова, с какво е по-различен сегашният състав на Европарламента в сравнение с този от 2009 година? По-лесно или по-трудно се работи в коалиция с десните партии в лицето на ЕНП?
- Различно е. ЕП излезе от модела, когато трите основни политически групи - десни, леви и център, предопределяха характера на дискусиите и решенията. Много по-пъстро е политическото пространство, много по-ожесточен е дебатът дори в парламентарната ни група. Днес през 2015 година, Европа не е онази мечта, за която дълго работихме и която изпълнихме през 2007 година. Липсват и смели политически решения, които да решават кризата, а не да я задълбочават. Имаме нужда от промени, от очовечаване, от действия, които сближават, а не отдалечават европейските граждани. Времената са много трудни, вижте наоколо, навсякъде войни и конфликти. Все още няма достатъчно адекватни решения за безработицата, за икономическото развитие и финансовата стабилност. ЕС трябва да отстоява лидерската си позиция и в международен план.
Нека да сме категорично ясни в едно - няма коалиция между десните партии и социалистите. Напротив, имаме своите алтернативи например и за плана "Юнкер", и за сигурността в Европа, и за миграционните политики.
- Вие организирахте няколко международни дебата за бежанската криза в ЕС и в частност за България, има ли чуваемост у нас за тези проблеми?
- Зависи кой и къде. Ако попитате хората от пограничните райони с Турция, чуват и още как! Но в обществото липсва дискусия, най-лесното е да кажеш "ами да си вървят там, откъдето са дошли". Добре е, че се пораздвижиха духовете напоследък, особено след извънредната среща в Брюксел, на която участва и министър-председателят. Организирах срещи на моите колеги от Европарламента, от Европол и Службата за убежища в Елхово, в Харманли, в Свиленград. Разговаряхме подробно за ситуацията с бежанците с представители на вицепрезидента Маргарита Попова, на изпълнителната и местната власт. Жалко е, че директорът на Агенцията за бежанците не дойде, можеше да чуе полезни неща. За мен е много важно да се подпомогнат общините, в които има бежански центрове, защото те решават всекидневно много проблеми - от настаняването, до прехраната и медицинската помощ. А за съжаление напоследък и много въпроси, свързани със сигурността както на емигрантите, така и на българските граждани. Например кметът на Харманли, който се справя много добре, трябва да има подкрепата ни и то не само като потупване по рамото.
- Има ли решение за София и Брюксел?
- Все още съм оптимист. Оказахме се неподготвени преди три години да приемем стотиците хиляди емигранти след Арабската пролет и конфликтите в Близкия изток. Няма голям напредък оттогава досега. Спасителните операции в Средиземноморието струват много, но не са достатъчни. Европа реагира като "пожарна команда", но закърпването на една пробойна отваря нова, още по-голяма. Няма решения за разбиването на каналджийските мрежи, за борбата с трафика на хора. Приемателните и бежанските центрове са препълнени в държавите от външната граница на ЕС, включително и в България. А после накъде?! В нелегалната и сивата икономика, в програмите за безработни? И това са само част от въпросите без отговори.
- Безпрецедентно дълга бе дискусията по всички тези въпроси на последната сесия в Страсбург. Комисарят по миграция Аврамополус нарече дебата "исторически". Какви са конкретните решения?
- Три много важни новини има от този дебат. За първи път Комисията и Парламентът приеха, че трябва да има квотно преразпределение и презаселване на бежанците. На 15 май, не без натиска на евродепутатите, ЕК ще внесе за обсъждане новата стратегия за миграцията, която трябва да промени Дъблинското споразумение и за първи път комисарят Аврамополус подчерта, че освен Средиземноморието, вниманието трябва да бъде насочено и към българо-турската граница, където проблемите не са по-малко. Ще има сериозна дискусия в Комисията по вътрешна сигурност, като зам.-председател ще поканя и български експерти, за да се чуе още веднъж и нашата гледна точка.
- Факт е, че страната ни е сред "най-горещите точки" на миграционен натиск - намерихте ли съюзници в ЕП за идеята ви да заработи общоевропейска гранична полиция и да бъдат увеличени правомощията на Фронтекс?
- Бях една от първите в ЕП, когато заговорих за промяна в т.нар. Дъблинско споразумение, за необходимостта от справедливо разпределение и презаселване на бежанците във всички държави членки. Мнозина ме съветваха да се откажа, та споразумението бе току-що прието. Намерих съюзници сред колегите от другите страни от външната граница на ЕС - Италия, Малта, Гърция, Испания. Макар и в различни мащаби, всички ние имаме едни и същи проблеми. Ресурсите за прием на бягащите от конфликтите хора са на изчерпване. Малко известен факт е, че България е на първо място в Европа по брой удовлетворени молби за получаване на убежище. Трябват квоти, трябва промяна в текста за повторно връщане на бежанци, трябва помощ за охрана на границите под шапката на Фронтекс. Костваше ни много усилия, но си заслужава. Сега вече за квотно разпределение говорят не само "потърпевшите", но и Франция, Германия, а вече е записано и в официалната резолюция на ЕП.
- Защо след като още през 2011 година страната ни трябваше да влезе в Шенгенското пространство, този процес още се бави?
- Не искам да се връщам толкова назад, достатъчно сме говорили за грешките на няколко български правителства. Допуснахме за България и Румъния Шенген да бъде политическо решение на държавите членки, а не изпълнението на техническите критерии, както за всички останали. Това е резултатът, когато нямаш смелостта да провеждаш суверенна, а не YES политика. ЕП одобри членството на двете страни с огромно мнозинство още през 2011 година. На ход е решението на останалите двадесет и шест. Добре е, че и председателят на ПЕС Сергей Станишев и всички власти в България подеха кампанията за Шенген. Дано да не си останем само на ниво декларации. Трябва да се работи, това не е просто кауза "Шенген", а е кауза "България". Ако ние сме част от това пространство, страната ни ще бъде още по-сигурна граница на ЕС, ще има повече доверие от чуждите инвеститори и окончателно ще завърши нашето членство в ЕС. Първа стъпка трябва да бъде премахването на мониторинга за напредък на България и Румъния в борбата с престъпността и реформата в правосъдието. Всички български евродепутати работим в тази посока, за съжаление Министерство на правосъдието работи в точно обратната. Дано да е само въпрос на неразбиране и политическо безхаберие, а не нещо повече.
- В деня на Европа - 9 май, какъв е отговорът на въпроса ще постигне ли ЕС в лицето на Комисията и Парламента мирен изход и намиране на компромисно решение за ситуацията в Украйна?
- Това е свещената дата не само за Европа, но и за целия свят. Би трябвало да си даваме сметка точно днес, когато конфликтите са навсякъде, какво означава мирът. Опасно е, когато по политически конюнктурни причини се правят опити да се пренапише историята, да се омаловажава саможертвата на милиони хора. За това трябва да се използват и най-малките възможности ситуацията в Украйна да бъде решена по пътя на преговорите. Нито санкциите, а още повече евентуалното влизане на мироопазващи сили са решение, напротив, биха задълбочили конфликта за десетки години напред.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
