- Няма град с по-драматична история, защото мястото е свещено за три религии
- Откриваме нови артефакти на места, където минават безброй туристи
- На Божи гроб вярата укрепва
- Само за половината от спирките по Виа Долороса е сигурно, че са автентични, казва доц. Екатерина Дамянова, изследовател и преподавател в областта на Библейскта археология, история и топография в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Доц. Дамянова, Вие от години се занимавате с Библейска археология. Какви открития са направени напоследък в земите около Йерусалим?
- Археологическите артефакти, чийто брой с всеки изминат ден се увеличава, дават възможност за по-надеждна реконструкция на историята на града. Проблемът за изследването на останките от миналото на Йерусалим обаче е сериозен поради религиозното и емоционалното значение на мястото за юдеи, християни и мюсюлмани. Има места, където е невъзможно провеждането на оглед или на разкопки и по политически причини. Работата е затруднена и от обстоятелството, че Йерусалим е гъсто населен. Обичайно находките остават изолирани от погледа на туристите или поклонниците, които имат утвърдени маршрути, но има и случаи, когато артефакти се появяват на места, които безброй хора посещават.
През октомври 2022 г. в гробницата на цар Давид бяха открити графити на рицар от Средновековието. Това е място, което се посещава от стотици хиляди поклонници, особено такива, които изповядват юдаизма. Над гроба на св. пророк и цар Давид се намира Сионската горница, която е от особена важност за християните. През януари 2023 г. край Стария град на Йерусалим бе открит отпечатък от ръка на повече от хиляда години в каменната стена на древен ров, обикалящ целия Стар град. Отпечатъкът е открит покрай Иродовата порта по време на строителни работи за разширение на път в анексирания от Израел Източен Йерусалим.
В началото на януари 2023 г., след 2000 години, бе открит за посещения Силоамския водоем, известен като мястото, където Христос изцерява слепец. Басейнът, разположен в южната част на Давидовия град, е построен по времето на юдейския цар Езекия преди около 2700 г. като част от водопроводната система на Йерусалим. През периода на Втория храм вероятно той е преустроен като басейн за ритуални умивания за поклонниците, които се изкачвали към Храма.
- През последните години доста българи посещават Светите земи чрез организираните пътувания, на които вие сте водач и лектор. Какво прави най-голямо впечатление на поклонниците?
- Поклонническите ни маршрути се основават изключително на Свещеното Писание и на ранни поклоннически пътеписи. Отправилите се към Светата земя християни споделят, че посещението на някои места, в съчетание с трудностите, укрепва, обновява и изяснява вярата им. С познанията по библейска история, които обогатяваме по време на пътуването, актуализираме миналото с това, което преживяваме на терен. При пътуванията си влизаме в общение с местните християни, тези наши приятели проявяват доверие към нас и ни показват реликви, които ревниво пазят от случайните погледи. Кулминация е среднощната Св. Литургия на Божи гроб, когато осезаемо се вижда как групата се е превърнала в общност.
Много от поклонниците се впечатляват от вида на планината Тавор, която не надхвърля 570 м. и виждат, че нейната важност не се дължи на топографските й дадености, а на Господнето Преображение, случило се там. Юдейската пустиня, която не отговаря на представите ни за пустиня, наблюденията над флората и фауната в региона, спомагат за правилната реконструкция на средата, в която се случват библейските събития.
Едно място, което поклонниците с вълнение посещават, е Българският параклис на Божи гроб. Българите са от първите народи със свое храмово пространство тук още от времето на Първото българско царство. Става въпрос за параклис от западната страна на Божи гроб, където са изсечените в скалата гробове на св. Никодим и св. Йосиф Ариматейски. Днес ние не притежаваме мястото, тъй като собствеността и условията за богослужебното ползване на параклиса, както и на целия храм "Възкресение Христово", са определени с хатишериф от 1757 г. Към времето на издаването му не съществува нито Българска патриаршия, нито Охридска архиепископия, поради което нашето присъствие е преустановено.
- Какви са вашите наблюдения за съжителството между християни, евреи и мюсюлмани?
- Йерусалим не е обикновен град с централно политическо и административно значение в библейските времена. Според библейския текст, Бог избира не само един народ и земята за него, но и самия град. Чрез Йерусалим Той изпълнява Своя план спрямо целия свят. Градът се ползва с голяма популярност и не случайно св. пророк Йезекиил го определя като център на света. Няма място в света с по-динамична и по-драматична история, която поставя отпечатък и на днешната ситуация в региона. Много от политическите стремежи и днес имат своите корени в библейското минало.
Символичното и политическо значение на Йерусалим за световните религиозни традиции е известно. Около 1000 г. пр. Хр. той става "Град Давидов", в продължение на над 400 години царете от династията на Давид установяват тук своите резиденции. От тогава надеждите на юдеите са насочени към идването на един месиански цар.
Християните приемат Месия в личността на Богочовека Иисус Христос. В своите повествования светите евангелисти отразяват историческото време и мястото на Неговия земен живот. Особено отношение те отделят на Йерусалим и неговите околности като място на страданията на Спасителя. Тук Той приема кръстна смърт и погребение, възкръсва от мъртвите и Се възнася на небесата, като със Своята смърт разширява географско-историческите граници на Светата земя и Светия град, превръщайки историята в спасителна история на човечеството. В Йерусалим става и слизането на Светия Дух над вярващите.
Политическото и религиозното значение, което Йерусалим има в исляма, също се основава на библейската традиция. До към 623 г. вярващите мюсюлмани се обръщат към Йерусалим като молитвена посока. Те считат, че на хълма Мория Авраам завежда не Исаак, а Исмаил. В основата на важността на Йерусалим за последователите на Мохамед, освен почитта към Авраам, лежи и предание, според което оттук пророкът се възнася на небето. Обстановката наистина е трудна, но местните жители в някаква степен са приели условията на живот с наличието на потенциална опасност при нестихващо насилие и противопоставяне. Днес можем само да се надяваме, че градът ще намери отново спокойствие и мир.
- Около Светите земи винаги има и мистерии, които се заплитат около образи и места. Кои от тези истории са истина и кои са фалшификация и как да ги разпознаваме?
- Разработването на нови методи коригира някои резултати от по-ранни разкопки, установява нови датировки, реконструкции и интерпретации. Някои от обектите за посещения почиват на по-нови традиции, които не се подкрепят от писмени или археологически извори. Преодоляването в такива случаи е трудно.
Един добър пример е мястото на река Йордан, където св. Йоан Кръстител извършва потапяне във водите на бавно течащата река. До преди едно десетилетие не беше възможно поклонниците да посещават истинското място в района на гр. Йерихон и бяха водени на север, където река Йордан излиза от Генисаретското езеро, за да продължи пътя си на юг към Мъртво море. Дълги години районът по границата с Кралство Йордания беше миниран и достъпът до него не беше възможен. На същото място, малко преди вливането на река Йордан в Мъртво море, южно от Йерихон, водените от Иисус Навин израилтяни преминават през р. Йордан и навлизат в Обетованата земя (12 в. пр.Хр.). Мястото е свързано и с понасянето на св. пророк Илия на небето с огнена колесница, за което се споменава в Свещеното Писание. Известна уговорка следва да се прави и за Kръстния път на страданията (Via Dolorosa), който е въведен в традицията по време на кръстоносците през 1573 г. и проследява 14 места, на които Спасителят спира по пътя Си към Голгота. Със сигурност може да се каже, че е автентичен само в частта от спирка 7 до 14 (от преминаването на старата градска стена до Голгота и Гроба Господен).
Археологическите находки изискват внимателна реконструкция и научно ориентирана интерпретация. Трудно се намират средства за сериозна изследователска работа, за разлика от бързите реинвестиции, които донасят популяризираните чрез филмовата индустрия "открития". Сензациите нахлуват по-бързо и по-шумно, особено около големи християнски празници. Подобни открития се явяват в отговор на нуждата на постмодерния човек от духовно просветление, която нужда го превръща в търсач на мистични преживявания.
- Какво е Вашето пожелание за Възкресение Христово?
- В празничната атмосфера не бива да забравяме за смисъла Христовите страдания. За да се зарадваме, трябва да минем през своите лични изпитания на вярата, да умрем за греха и да станем съучастници в духовното си възкресение.
Не бива да подхождаме консуматорски към въпросите на вечността. Посещението на храма в навечерието на Пасха не трябва да се превръща в състезание, при което формално да се наредим за върба, да минем под масата, да обиколим три пъти храма. Обикаляме храма като общност от вярващи, водена от храмовото духовенство, покланяме се на плащеницата със смирение и молитвата е тази, която ще доведе до благополучие и здраве. През Страстната седмица ние не само си припомняме, а преживяваме драматичните събития, които са се случили преди 2000 г. Бог не иска от нас да страдаме и да правим непосилни неща. Достатъчно е да направим една крачка към Него и Той ще измине останалото разстояние. Не трябва да предприемаме и дълги пътувания, за да достигнем до Него, но е достатъчно да извървим разстоянието от две педи, което е разстоянието от ума до сърцето.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
