На 14 октомври почитаме Света Петка - една от най-тачените и обичани светици от нашия народ. В народния календар празникът е известен още като Петковден.
Родена е през ХI век в градчето Епиват на Мраморно море, недалеч от Константинопол в заможно семейство. Още като девойка тя раздавала скъпите си дрехи на бедните, следвайки Христовата повеля за любов и милосърдие към нуждаещите се. Когато родителите ѝ починали, тя раздала имуществото си на сиромасите и като поклонница обиколила много храмове и обители край Константинопол и Йерусалим, сетне заживяла като отшелница в Йорданската пустиня. След време ѝ се явил ангел, пратен от Бога, който ѝ казал да се върне в отечеството и там да остави тялото си. Св. Петка се върнала в родния си Епиват и след две години починала.
В представите на предците ни Св. Петка била медиатор между земния и отвъдния свят, покровителка на митичния праотец и закрилница на жената и рода. Вярват, че има свръхестествена сила да лекува бездетни и млади родилки. По стар обичай на Петковден жените споменават мъртвите и в тяхна памет раздават подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, диня и грозде.
В памет на светицата се прави семейна родова служба. Месят се малка питка за здраве и благополучие на семейството.
В миналото жителите на някои родопски селища свързвали Петковден с есенните женски жертвоприношения, известни като „черкуване за Господа". Всяка стопанка колела бяла животно - обикновено кокошка, която готвела с ориз. От обредната храна раздавала на жените в махалата за здраве на семейството, да се плодят животните, да има берекет в нивите. А в двора на църквата правели общоселски курбан.
В календара празникът е известен още като зимен Петковден. Той бележел края на стопанската година и началото на нечистите дни, които продължават до Димитровден (26 октомври). През това време са забранени веселбите, правят се магии и заклинания, гадае се каква ще е годината, като на всеки ден съответствал по един месец в от нея.
Когато нечистите дни отминат, започват сватбите. По къщите тръгват лятници и годежари. Стопанките организират седенки и надпявания. А на площада се вият широки петковденски хора.
Именици са всички, които носят имената Петка, Петко, Петкана, Пенко, Петя, Петьо, Параскева, Параскев, Параско, Парашкев, Паца, Паша, Пачо
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
