- Г-н Терзийски, преди няколко дни се обърнахте към депутатите с думите "Имайте страх от Бога". Какво имахте предвид?
- Точно това и нищо друго. Според мен най-големият проблем на съвременния българин, пък и на съвременния човек е, че гради поведението си върху една твърде прагматична мотивация. Практична и материалистическа. Еснафска. Дълбоко жестока и неморална в същността си. Ще го кажа съвсем направо - за съвременния човек дори и кражбата и убийството са съвсем приемливи - ако водят до финансов или политически успех. Успехът е сегашният бог и оправдание за всичко.
Можеш да извършиш всякакво безчестие, стига да не попаднеш под ударите на закона (а това е твърде лесно!). Съвременният българин е готов да извърши всичко, воден от алчност, от желание да преуспее в материално отношение. Или не да преуспее - но поне да "бъде добре"! Да живее прилично. Уф, отвратителни са тия фашистки желания! Заради това "нормално, прилично живеене" - тоест с коли, къщи, децата, учещи в чужбина, и всякакви материални блага - богатият българин, пък и средният, пък дори и не малко от бедните българи - са готови да извършат всякакви безчинства. Моралът е в ужасно жалко състояние. Всъщност - кризата на България е морална! Естествено, говоря не за всички, а най-вече за тъй наречените преуспяващи хора. Но не само за тях за съжаление, а и за тия -"вечно оцеляващите". За които оцеляване означава да имат нова кола на всеки пет години или нещо подобно. Хора, за които материалният успех, утилитарните ценности са на върха на моралната стълбица. Такива хора са готови на най-долни постъпки. Готови са - заради материалните си интереси, които са приели формата на партийни интереси - да извършат нечувани низости.
И затова аз казах и казвам: Ако няма страх от нещо Надчовешко, ако нямаме упование в нещо, от което няма как да се скриеш, няма как да изклинчиш, няма как да подкупиш и излъжеш - ако нямаме такава вяра и упование в нещо над Нас - тежко ни. Ако нямаме страх от Бог, ние ще правим всичко долно без страх, стига да не се разбере, стига добре да се скрием и добре да излъжем.
На някой дълбокомъдър материалист това ще се стори елементарно и инфантилно. Но нека помисли той - не се ли основава и нашата хуманистична съвест на идеята за един Абсолютен Наблюдател над нас? На някой, който знае всяка наша стъпка и я оценява с везните за Добро и Зло? Ще го кажа така: Ако човек гради морала си само върху страх от това да не го видят, да не го заловят, когато прави злини - той просто ще се научи добре да се прикрива.
И така: Политиците - струва ми се - просто си работят. Изкарват кинти. Печелят. Обслужват интереси. И се оправдават с идеята за Успеха. Успехът на всяка цена! Да спечелим! - това е техният бог. Те имат чиста съвест (поне така си мислят!) - защото наричат себе си добри професионалисти. А от професионалиста (тази удобна дума - параван!) не се изисква да е милосърден, добросърдечен, себеотрицателен, скромен и така нататък. Той не се гнуси от алчността. Та той е професионалист! От него не се искат човешки емоции и морал - а само знания и точност! Казвам ви - това е опасно и отвратително!
Затова аз не искам да виждам професионалисти във властта! Науките за управлението се учат бързо! Аз искам добри хора, основаващи морала си на страх от Бог и на висшите принципи на милосърдието и човечността. На любовта. А не на пошлия, отвратителен, бездушен професионализъм. Свързан с изкарването на пари и преуспяването на всяка цена!
- Какво още бихте искали да кажете на парламента, който заседава под обсада?
- Да заседава! Но докато заседава - всеки един да си помисли за бъдещето! Да помислят - дали с това, че предизвиква гнева, отчаянието и омерзението на народа - не вкарват България в още по-дълбока криза. Криза на разделението, на отвращението и на омразата. Нова морална криза. С такова упорито и крайно съмнително вкопчване във властта - сегашните управляващи предизвикват подозрение и презрение към властта въобще. А това - народът по принцип да не вярва във властта и да я мрази - е извънредно вредно. Пагубно! Този инат на управляващите - това страстно вкопчване във властта води хората до съвсем логичния извод, че властта е прекалено сладка за тия управляващи. Че те са готови дори да бъдат мразени и да предизвикват всеобщо отвращение - но да не я изпуснат.
- Коментира се, че енергията на протеста отслабва и вероятно ще намалее още, ако депутатите си гласуват ваканция. Така ли е според вас? Продължавате ли да участвате лично вие в протестите?
- Хитрините на политиците нямат край. Но има едно такова нещо. Те наистина си осигуряват ужасно бъдеще! Ако техните деца ще живеят в такава аморална държава - подготвена от техните аморални хитрини, - тежко на децата им. Това - да спечелиш едни избори или една власт на момента, а да натрупаш тонове безчестие, отвращение и погнуса сред хората (а и още по-лошо - тонове чувство за безнадеждност), това означава да подготвиш отвратително бъдеще - за децата и внуците си!
- Какво се случи с българите за тези над 40 дни, в които имаше протести? Събуди ли се българският дух и какво трябва да правим, за да го поддържаме буден оттук нататък?
- Аз се надявам протестиращите да не се уморяват никога! Както е казал Джоузеф Пулицър - нито ден без борба срещу безобразията на властниците! Случи се така, че българите се почувстваха въодушевени и смели. Разгневени и пълни с надежда. Крехка надежда. Дано не се налага да защитават надеждата си с кръвта си.
- Излязоха проучвания дори на организации, свързани с дясното пространство, според които едни избори сега биха възпроизвели приблизително сегашния състав на парламента. Според вас трябва ли да продължи натискът за избори и защо хората избират сигурното, след като всъщност очевидно искат повече демокрация?
- Да, така е. За съжаление не може да се създаде нов и чист елит за две седмици. Или за един месец. Нито за половин година. Може би - за една? Но процесите - надявам се - са задействани. И ако всичко върви така, както досега - нещата занапред вече няма да са същите. Политическите сили ще се наложи да се трансформират; и да се преизградят така, да направят така, че от инструменти, обслужващи олигархията, да станат отново изразители на интересите на седемте милиона българи. Иначе ще получават отново и отново отвращението и протестите на хората. Тая - кучето си лае, керванът си върви - няма да я бъде вече. Надявам се.
- Имаме ли две Българии - една на жълтите павета и една, която не иска повече протести, а предпочита стабилност?
- Винаги е имало хора, които са готови да се примирят и да клекнат. Доста много хора. Тъжно е това, но е така. Но - я да направим една малка историческа аналогия: Помислете - Ботев тръгва от Козлодуй на юг, но хората "искат стабилност" и си кротуват! Никой не тръгва с него. Никой не го подкрепя. Ужасното е още повече това, че български овчари са убивали някои от момчетата, когато вече са се разбягали по планините. Хвърляли са ги в понори - за да се отърват от тях. Били са опасни. Нали така? Така е било... И за съжаление - така ще бъде. Нашият народ е създал поговорката: "Преклонена главица сабя не я сече". Така е. Българският народ е доста склонен към примирение. Към унизителни компромиси. Помислете хубаво: С кого ли не сме правили най-унизителни компромиси в последните стотина години? С нацистка Германия, с руските комунисти, с нашите си мутри и с кого ли още не. Търпяхме ги. С мисълта, че преклонена главица сабя не я сече. Което на друг език звучи така: Искаме стабилност.
Част от българския народ обича да се примирява. А след като се примири - той мрази себе си и се срамува. И така - в порочен кръг. Слава Богу - явяват се и Ботевци.
- Стана ясно, че вие участвате в подкрепа на организация на деца с аутизъм. Какво трябва да се направи според вас за тях, чува ли обществото "невидимите" си деца и защо избрахте тях за своя кауза?
- Просто трябва да сме християни. Мили, добросърдечни, състрадателни и готови на жертви. Когато някой ти каже да ходиш с него една миля - ти ходи седем. Така казва Христос. И те ми казаха - ела и ни помогни с нещо. И аз го правя, без да се колебая. Аз не се опитвам да търся каузи. Те сами ме намират. Нали разбирате - това с добродетелността не е като в мола: да отидеш и да си избереш най-подходящата, най-атрактивната и най-качествената кауза! Ха-ха - не! Който има нужда от теб - без да се колебаеш, тръгвай и му помагай. Това е. Иначе всичко друго - подробностите - идват от само себе си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
