Парите на здравната каса са на привършване, лекарите са пред бунт, а болниците пред колапс. Какво ще се случи с клиниките и пациентите, кои са най-големите недъзи на здравната система и как да се оправят, попитахме д-р Явор Дренски, председател на Националното сдружение на частните болници.
- Д-р Дренски, ако здравната каса ореже финансирането, пред какви проблеми ще се изправят пациенти и болници?
- Веднага ще започне да страда качеството на лечение. Първата стъпка ще бъде да се отложат плащанията към доставчиците. Второто ще е свиването на заплатите в частта, която идва от клиничните пътеки. Иначе болниците няма как да оцелеят. Така получаваме немотивиран персонал и снижаване качеството на лечението. Ще се наложи да купуваме по-евтини медикаменти и консумативи. Много важно е, че се увеличи изтичането на специалисти навън. Лекарите ще заминат за чужбина, където получават по-добри заплати и семействата им ще живеят по-добре.
Ако това се случи, ще е много недалновиден ход, защото здравното министерство може да купува оборудване, да плаща дълговете на държавните болници, но не може да задържи специалистите в тях, ако не ги мотивира. Пазарът е отворен и те ще избягат в чужбина.
- Чувстват ли се комфортно частните болници в сегашната здравна система?
- Не се чувстваме комфортно. Недофинансирането от НЗОК и неправилното разпределение на средствата по клинични пътеки са сред основните проблеми. Има диагнози, които са остойностени от касата на 110%, а други са много под себестойността на разходите. Това създава диспропорция в получените средства и се появяват привилегировани специалности. За пациентите обаче всяка е еднакво значима. Вторият проблем е неравнопоставеността - държавата е майка за едни и мащеха за други. Тя субсидира държавните болници - добре, опитва се да ги закрепи, но това не трябва да става чрез създаването на вражда между едните и другите. А в момента това се случва и "частна болница" е мръсна дума. Отиват например в касата колегите от публичния сектор да си вземат бюджета за следващата година и виждат, че е намален, а там им отговарят: Да, защото се появиха нови частни болници и те взеха парите.
- Не е ли така на практика, докъде може да стига роенето на болници?
- Неконтролируемото разрастване е проблем за всяка една система. Но в същото време не може да се спира частната инициатива. Има достатъчно публични заведения, които са в лошо състояние, нека да се даде възможност на частните предприемачи да ги преструктурират. Това може да става чрез публично-частно партньорство, приватизация. Така постепенно собствеността ще се преформатира и пазарът ще покаже дали ще оцелеят или не.
- Не е ли рисков този подход, защото здравният сектор не е чист пазар, той има огромна социална функция?
- Така е, това не е чист пазар. Никой няма да даде за приватизация 28-те областни болници, както и още толкова големи болници с национално значение. Остават обаче общинските болници, а частната инициатива има интерес навсякъде, ако й се даде гаранция, че инвестицията ще може да се възвърне. А не утре да се променят правилата на играта.
- В сегашните условия частният сектор няма ли да се насочи само към печелившите дейности и да останат непокрити останалите диагнози?
- Всичко зависи от остойностяването на клиничните пътеки, ако то е правилно - няма. Вижте какво се случва в другите сектори - оцелява това квартално магазинче, в което си купил всичко. Основен пазарен механизъм е печалбата да идва не от надценката, а от оборота.
- С оглед на сегашните възможности на държавата може ли до 5 години да се случи подобно преостойностяване?
- В момента над 1 милион българи не си плащат здравните вноски. Никой не може да каже колко са парите, които би трябвало да се съберат и дали са достатъчни, за да покрият реалните разходи. Така че трябва да се тръгне оттам - да се направи пълна събираемостта от вноските и реално остойностяване на лечението. В развития свят, когато си без здравни и социални осигуровки, не можеш да си прехвърлиш колата, да си регистрираш апартамент, да си запишеш детето на градина. Това е начинът нещата бързо да се осъществят и у нас. Иначе този социален модел, който е генезис на нашата система - не работи. Но явно няма политическа воля за тези промени.
- Има ли селекция на пациентите в частните болници?
- Когато пациент дойде в болница с три отделения и колегите там имат съмнение, че трябва да се включи друг специалист, а те нямат такъв - това селекция ли е? Според мен това е селекция в името на пациента. От тези случаи идва и схващането, че частните болници връщат или подбират пациенти. Но когато става дума за многопрофилна частна болница много повече са случаите, в които се оказва помощ на върнати от други лечебни заведения пациенти.
- Тогава идва въпросът - на кого са нужни такъв тип болници, които не могат да те излекуват?
- Колкото по-малка е една структура, толкова по-гъвкава е. Има и специалности като пластичната хирургия, където уединението и малкото хора са много важни. Пациентът има право да си избере болницата и за избора му може да има странични доводи - да е по-близко до вкъщи например.
- Ако частните болници искат да бъдат сериозна част от здравната система, не е ли време да се насочат към цялата патология, а не към определени печеливши специалности?
- Това е въпрос на развитие. Наистина в началото частният сектор започна с малки специализирани структури, но напоследък се появяват все повече големи - "Сердика", "Дева Мария", "Софиямед", "Акта Медика", "Черноморска Бургас" и др. Дойде моментът, в който нещата си идват на мястото и е важно да не се отрежат крилата на частния сектор. Държавата да намери правилния механизъм пациентът да се лекува, където желае. При нас вече са и по-добрите специалисти. Доходите, които получават, са в пъти по-високи, отколкото в обществения сектор.
- Какъв е този механизъм - колко каси, колко болници?
- Не трябва да се работи на парче, а комплексно. Първо трябва да е ясно какви средства ни трябват, след това как да си ги набавим. Ако става със здравни вноски - добре, ако не става - да се каже: Ние сме дотук, остава нещо, което не можем да покрием. Тогава ще се намесят частните фондове, ще се стимулира осигуряването в тях. Сега доста голям процент от пациентите доплащат и в публичните болници, не само в частните. Драстичен пример е да платиш на санитарката, за да донесе подлога. Трябва политическа воля, за да се каже - ще се доплаща официално. Тогава нещата ще се оправят. А моделите, по които може да става това, са различни - държавата може да остави 10 болници за социално слабите пациенти или социалното министерство да доплаща за тях.
- Има ли възможност държавата да извади парите за социално слабите, не спира ли това реформата?
- Не знам, но със сигурност парите за доплащане, дадени по официален начин, носят сигурност за пациента. Защото сега, слагайки в джоба на лекаря нещо, нямаш никаква гаранция. Не можеш да кажеш: Абе аз не съм ти видял очите, оперира ме асистентът ти, защо така. Ако фактурата е на бюрото ти обаче, имаш право да си търсиш правата. Но популизмът на политиците пречи.
- Моделът за демонополизация на касата, в който 2% се дават на частните фондове, а НЗОК доплаща, удачен ли е?
- Не мога да кажа кой е най-добрият модел, но не знам дали трябва да я демонополизираме. В другите страни в повечето случаи касата е една. Много по-лесно се контролира един обект от 10, а ние и сега не можем да контролираме касата. Още се чудим къде са 2 млрд. лв. от нея. Мисля, че не трябва да се мисли за демонополизация, а за създаване на надграждащ пакет, който да се поема от частни фондове.
- От години говорим за прекратяване на роенето на болници със здравна карта и разрешение за отваряне на нейна база като във Франция, това ли е пътят?
- Така е в повечето страни, но там има традиции в свободния пазар и частната инициатива. При нас механичното прилагане на това ще убие частната инициатива. Информацията за заболеваемостта, с която разполагаме, е изкривена и картата ще бъде грешна. Освен това клиничните пътеки и медицинските стандарти се правят с тежък лобизъм. Тоест няма кой у нас да изготви такава здравна карта.
- Ако я изготвят външни експерти, това ли е спирачката за появата на следващата болница? Например за 101-вата в София?
- Трябва не спирачка, а далновидност при създаването на нови болници. Наистина в големите градове като София, Варна, Пловдив болниците са много. Ако някой иска да отваря там болница, нека се насочи към региони, където няма. Но трябва много да се внимава, защото нямаме традиции в тази посока и вместо да изпишем вежди може да избодем очи с една свръхрегулация в полза на неефективно работещите болници, каквито са държавните. Вече се появява нелоялната конкуренция в битката за пациенти.
- Има ли черни каси в частния сектор, за да кара Бърза помощ опредeлени случаи в някои клиники?
- Не мога да кажа до каква степен информацията за черни каси е истина. Ние сме най-контролираните от всички видове институции. Може би съществува някъде, но не е принцип на работа. Това не означава, че на пациентите не може да бъде повлияно по друг начин. Обиколките за пациенти обаче съществуват и в частния, и в държавния сектор, и са нещо хубаво.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
