Да възпитаваме децата в православните ценности

Изпитанията трябва да преминаваме с търпение, казва Константийският епископ Михаил

Да възпитаваме децата в православните ценности | StandartNews.com
  • Времената са трудни, но знаем, че силата Божия в немощ се проявява
  • Изпитанията трябва да преминаваме с търпение, казва Константийският епископ Михаил

На 8 ноември Българската православна църква чества празника Събор на свети архангел Михаил. По този повод разговаряме с един от имениците - Константийския епископ Михаил, викарий на Ловчанския митрополит и игумен на Чекотинския манастир "Св. архангел Михаил". Трудно ли е духовното служение в размирно време, как да възпитаваме децата, какви са ценностите днес и защо е важно духовното бодърстване, разказва епископ Михаил пред "Стандарт".

 

- Ваше Преосвещенство, на 8 ноември Българската православна църква чества празника "Събор на светите Архангели". Разкажете повече за самия празник - какво всъщност празнуваме на 8 ноември?

- На 8 ноември честваме празника, наречен Събор на св. архангел Михаил и на всички небесни сили. Св. архангел Михаил е първия измежду архангелите, един от ангелите, които са най-близки до Бога в Царството Небесно. За него знаем, че от еврейски името му означава "Кой е като Бога". Като пазител на Небесното царство и архистратиг той е бил този, който е изгонил архангела Деница от Небесното царство с думите: "Кой е този, който е като Бог". Архангел Михаил е защитник на еврейския род в старозаветно време. За архангелите знаем, че са седем, а ангелските чинове са девет. Те се делят на три вида йерархии, като архангел Михаил, който е и патронът на празника на 8 ноември, е от на-високия чин, който е най-близо до Бога.

- Чекотинският манастир, на който Вие сте игумен, също носи името на св. архангел Михаил и на 8 ноември отбелязва храмов празник. През последните години в него се забеляза голям подем в строителството, в реставрацията на храма. Докъде достигнахте в обогатяването на обителта и нейното възстановяване?

- През 2006 г., когато дойдох в светата обител, тя беше в тежко състояние, понеже пет години е била почти изоставена. Имало е един човек, който е бил нещо като охрана в манастира, а състоянието на храма беше също лошо. Иконите и иконостасът бяха плесенясали. Под църквата се бяха опитвали да копаят иманяри, а покривът на жилищните сгради и параклиса беше компрометиран. Нямаше вода, имаше натрупани сметки за ток, за телефон. С Божията помощ и с много хора, които са помагали, както със средства, така и с труд и със своите знания като специалисти,

ремонтирахме както църквата и покрива, така и манастирските сгради

През 2020 г. довършихме голямата трапезария, която е била започната преди много години, но така и не е била довършена. Занимавахме се и с деца, които посещаваха манастира. Подпомагахме учители, които да преподават вероучение в училищата и детските градини. Слава на Бога, вече сме двама монаси, имаме един послушник. Очакваме още един скоро да дойде в манастира, който има желание за монашество, но за това има време и Бог ще покаже.

- Вие носите името на св. архангел Михаил и на този празник отбелязвате и своя имен ден. За какво най-често се молите на св. архангел Михаил? Коя е Вашата молитва към ангелите?

- Винаги съм се молил на св. архангел Михаил да ми даде сили, за да мога да понеса това служение, което е твърде много за моите възможности. Молил съм се да успея да удържа всичко до край, както е написано в Свещеното Писание: "Който претърпи до край, ще бъде спасен". Това винаги ми е давало надежда и съм се молил да ме укрепява и тия човеци, които са заедно с мен в манастира, да мога да ги запазя, защото е много трудно. Необходимо е човек да има много таланти, за да успее в тези трудни времена, защото няма достатъчно хора, на които да се опреш и трябва да имаш всевъзможни познания за много дейности, които да ти помогнат, както и много добри приятели. За св. архангел Михаил, поне за няколко случая мога да кажа, че съм чувствал неговото присъствие и неговата молитвена подкрепа и съм виждал впоследствие и своевременно чудесата, извършени от него.

- Вие казвате, че живеем в усилно, трудно време за всички ни. Това е време на изпитания. Виждаме, че от година на година те стават все по-сложни и като ситуация вътре в страната, и отвън. Какво е нужно на нас като християни, за да преживеем тези трудности, така че да съхраним себе си и духовния си живот?

- Безусловно трябва да имаме много силна вяра, защото това е основата. Трябва да имаме търпение, за да могат да се случат нещата във времето. Ако имаме достатъчно търпение, бихме могли да достигнем и до смирението.

Това може да ни даде да ни отвори вратата към любовта

Ако успеем да достигнем до там, то тогава за нас няма нищо страшно. Но в тези времена е трудно човек да се възпита, да бъде търпелив, да има силна вяра, виждайки големите отстъпления отвсякъде. Трудно е, когато не си видял, както е написано, да повярваш. Лесно е, ако до нас има големи светии и имаме техния път и подвиг, който е непосредствено до нас. Друго е да виждаме около нас отпадания, слабости. Да виждаме немощи и ние в същото време да бъдем силни. Това е. Трудни времена са, но знаем, че силата на Бога в немощ се проявява. Разчитаме на това, че Господ ще бъде милостив към нас и дълготърпелив и ще ни даде възможност във времето, в което сме, да можем да постигнем своето спасение.

- По отношение на възпитанието. В края на октомври тази година Вие имахте посещение в манастира на ученици на епархийското училище на Ловчанска митрополия "Св. Седмочисленици". В Ловчаска епархия полагате много усилия в това да възпитавате духовно подрастващите. И тук идва въпросът, който регулярно се повдига в обществото ни - за въвеждането на предмета "Вероучение" като задължително избираем. Според Вас това би ли дало възможност поколенията, които идват и тепърва ще дойдат, да се закърмят с устоите и традициите на вярата? А изпитанията, които ще ги връхлетят, да могат да ги понесат по един духовен начин, а не да изпадат в депресивни и тежки състояния, на каквито сме свидетели сега.

- Ще ви дам един пример. Бях в един град на 31 октомври, когато се отбелязваше т.нар. Хелоуин - някакъв американски празник. Имаше деца, които се бяха направили да изглеждат като скелети. Плашещи физиономии имаха. Това мен доста ме натъжи, защото ние нямаме такива традиции. Нямаме нищо такова. Това прониква в нас, в нашето общество. Защо не могат да проникнат добрите нрави и традиции на времето, които са на Православната църква? А проникват

ето такива практики, които са демонични и граничат с някакви сатанински ритуали

Това нещо доста ме обърка, но малко по-късно видях тия деца, явно нещо не им беше харесало. Явно, че се бяха почувствали недобре и се бяха демаскирали и имаха красиви лица.  На първо време ние трябва да възпитаме децата на нашите си ценности. Те, когато пораснат, със своята свободна воля могат да решат как да постъпват, но ако в тях е заложен правилният път, то може да се очаква, че в годините нататък, когато вече са пълнолетни, ще могат, със своята свободна воля, да решат как да живеят, как да постъпват и от тях може да се очакват добри плодове. Ако ние не сме посели нищо, тогава какво можем да очакваме? Или както е написано и на друго място - "който сее вятър, ще пожъне буря". Ако ние нищо не посеем, ако добрите нищо не правят, то злото не спи, работи денонощно и скрупульозно.

Нашата епархия се старае да работи в полза на децата

Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил много прави за Ловеч, за епархията. Ние, разбира се, виждайки добрия пример, гледаме да му подражаваме доколкото са възможностите ни. Разбира се, с Божията помощ.

- Вие вече една година сте епископ на Българската православна църква. През септември 2021 г. бяхте ръкоположен в епископски сан. Трудно ли е епископското служение в едно такова размирно време? Знаем, че епископът е преди всичко духовен надзорник над повереното му духовно паство. В случая вие като викарен епископ на Ловчанския митрополит. Но трудно ли е за един епископ времето днес, което можем да определим като сложно?

- Да, трудно е. Мога обаче с чисто сърце да кажа, че моят духовен наставник - митрополит Гавриил, много ме пази и служението, което имам в момента, не е чак толкова тежко за моите възможности. Имам трудности, но те са свързани с неща, с които успявам да се справя. Благодаря на Бога за това, че дядо Гавриил с големи сили и голям кураж е на всички нас като един пътеводител.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай