Мариан Бачев е актьор от първа класа - в театъра, "Шоуто на Слави" и дублажа. Преди години с жена си Милена влязоха в главните роли за тв филма "Филип", така че го бива и за кино - единственият му проблем е, че родното седмо изкуство доста го е закъсало. Но на сцената "произведе" двама топгерои от Фабриката за мечти - Клод Буковски от "Коса" и Дейвид Нюман от "Ах, този джаз". Каквото и да изиграе Бачев обаче, детайлно и маниакално съблюдава стилистиката на всеки от жанровете. Не ги смесва и не спекулира - убеден е, че иначе ще дойде в повече на публиката и на себе си. Тук и сега той печели овации в два съвсем нови спектакъла - "Досадникът" /16 февруари в Сатирата/ и "Апокалипсис кога?" /6 и 8 февруари в Кюстендил, скоро и в София/. Сред най-големите му фенки са четири дами - баба му, майка му, съпругата му и 5-годишната Александрина.
В "Досадникът" Мариан е наемен убиец, който трябва да види сметката на свидетел и това ще бъде последната му мокра поръчка. В съседната хотелска стая е фоторепортер на свободна практика, който иска да заснеме екшъна, обаче го гони манията за самоубийство. Играе го Александър Кадиев, за когото Бачев казва: "Имам чувството, че цял живот съм работил с него - отличен партньор, буден, талантлив, вслушва се за разлика от доста високомерни млади. Нашият мач е красив, не е злобен за победа. За първи път съм на сцената с Александър Сано, Петьо Шайбата, Сашо Дойнов и Михаил Петров. Режисьор е Богдан Петканин. Всички знаем къде сме, няма нужда някой да се доказва на другите".
- Мариане, как попадна на времето в шоуто на Слави Трифонов - прочут като човек махнаджия и с вечни претенции?
- Той просто е перфекционист - за да се задържиш толкова година на пазара, трябва да имаш много качества, не само харизма. А аз се озовах в екипа му през 2007-а. Тогава търсеха трети актьор - освен Виктор Калев и Краси Радков. Не съм бил на кастинг, а на проби. Обади ми се Тошко Йорданов, един от сценаристите. Чул от колеги, че имитирам Георги Русев и че съм добър в "Ах, този джаз". Отидох един понеделник следобед, дадоха ми скеч и съвсем делово ми казаха: "Довечера си на ефир". Щях да получа удар. Така се появи проститутката Цура Миянкова. "Премиерният" ми клип още се върти из мрежата - регистрирал е доста гледания. Най-трудно се играе жена, пиян и циганин. Психическото натоварване от "сефтето" беше огромно. На другия ден станах в 11 часа, което ми се случва изключително рядко. Направих още четири-пет проби. В края на месеца се обадиха от счетоводството на шоуто и казаха: "Елате да вземете хонорарите си". "Ама и пари ли давате?", изненадах се аз и ми стана много приятно. Оказа се, че в това предприятие ти плащат веднага за труда и в зависимост от таланта. Това ме изненада. В театъра не е точно така - там има много условности: на кого си ученик, от коя групировка си и други подобни.
- И понеже ти не си от нито една мафия...
- Не, не, за мафии е крайно да се говори - все пак става дума за изкуство. Всеки театър заслужава да съществува, след като има почитатели. Може аз или някой друг да не харесваме представленията му, но това не означава, че не трябва да ги има. Не ходя в "Сфумато", но и там си имат публика.
- Не бъди толкова толерантен - когато ти остана без щатна работа, никой не ти подаде ръка...
- Така беше. В един момент се оказа, че няма къде да играя. И започнах да озвучавам филми. Там схемата също беше установена. Да влязат нови гласове беше повече от трудно. Но ме спасиха кастингите, задължителни за американските продукции. Явих се на прослушване за пълнометражните анимации - а там изискването е гласът да бъде максимално близък до излъчването, техниката и присъствието на "оригинала". Изпращаха пробите отвъд океана и тогава се получаваше окей. А от другата страна, никой не се интересува дали съм студент на Надежда Сейкова или на някой друг. Тогава спечелих сума ти ангажименти - от "Атлантида" до "Рататуи". Печелих тройно повече пари от щата.
- Но не заряза сцената...
- Отидох на кастинга, който обявиха в театър "199" за "Веселите разплюеви дни". Младен Младенов се прибираше след доста години от Америка и не ме познаваше. Бях млад Г-н Никой. Обаче стигнах до последния кръг, но не попаднах във финалното разпределение. Младен, светла му памет, не след дълго ме видя и ми каза: "Много съжалявам, че си бил толкова зает - исках да работя с теб". Така разбрах, че друг е взел решението вместо него. Обясних му, че ситуацията е малко по-различна, но се надявам, че рано или късно ще се срещнем. Така и стана - той постави "Старчето и Стрелата" в Сатирата. Обадиха се оттам, за да ме извикат на кастинг. "Г-н Киселов държи да дойдете", уточниха по телефона. След това Младен беше категоричен: "Ти си моят човек за ролята". На премиерата имаше два аплауза - на два мои монолога, бяха бунтарски текстове. Играех подлизуркото - една от коронните роли на Константин Коцев. Имам още поне два подобни абсурдни случая в кариерата си - като този във "Веселите разплюеви дни", но не искам да ги коментирам. Човек говори само ако може да промени нещо. Иначе звучи като оплакване.
- Вярно ли е, че за малко да станеш "Господар на ефира"?
- Отидох на предварителен разговор - да ме пробват за водещ и за рубриката с имитации на политиците. Но предупредих, че имам ангажимент с шоуто на Слави Трифонов. Че все още нямам писмен договор, но думата ми на две не става и ги моля да изчакат. Дамата, с която разговарях, и Джуди Халваджиян бяха приятно изненадани от моята коректност. Но друг начин за общуване и бизнес няма - твърде малко хора сме на пазара и се знаем много добре. През декември влязох в шоуто. Благодарих на "Господарите" и останахме в отлични отношения...
- ... Което не се случва всеки ден на "Раковски". Затова ли си тръгна от театър "София"?
- Напуснах, защото не бях съгласен с действията на тогавашния директор Доротея Тончева - много добра актриса, дано да играе на сцената още дълги години. Та тя беше предложила на Борис Панкин да се кандидатира за шеф на трупата. Защото нямала намерение отново да го прави, тъй като с мъжа си Стефан Цанев не били в добри отношения със Стефан Софиянски. Но в последния момент се оказа, че са се "сдобрили", без Борис да разбере за това - въпреки че през цялото това време той поставяше "Всички луди ме обичат". Пиеса на Цанев с Доротея и Сава Пиперов. Беше подло. Спектакълът излезе, а Борис не го викаха никъде по телевизиите да говори за него. Нещо ставаше. За първи път в историята на театъра нямаше купон след премиерата - мина дори без чашата наливно вино в пластмасови чашки. Седмица по-късно Панкин получи предизвестие за освобождаване - заради намаляване на обема на работа. Борис само подхвърли: "Представяш ли си колко са ме възневидели - кроили са ми шапката, докато сме репетирали?". Отидох при г-жа Тончева и й казах, че е крайно несправедливо и затова си подавам оставката - заради несъгласие с нейната политика. Така доброволно напуснах софийския щат.
- Почука ли на други врати?
- О, да. Наивно си въобразявах, че няма да имам проблеми - особено след Клод Буковски в "Коса". Но никой от директорите не искаше да влиза в обяснения с Доротея заради мен. Казаха ми: "Няма начин, всички места са заети". За две години без работа и след четири номинации за "Аскеер" започнах да мисля, че не ставам за нищо.
- Ти обаче си много амбициозен - имаш магистърска степен в "Мениджмънт в сценичните изкуства", притежаваш европейски сертификат.
- Даже се явих на конкурс за директор на театър "София" - с Ириней Константинов, с проф. Здравко Митков и други кандидати. Когато Ириней спечели, го поздравих. "Ти си единственият, който го направи", благодари ми той. Но какво като съм толкова образован. Заговорих пръв за делегираните бюджети. Те обаче и сега не се случват както трябва. Министърът на културата трябва лично да назначава шефовете на театрите, за да носи отговорност - а не разни комисии. Конкурсите са безумни - как да кажеш кои режисьори ще поканиш, след като не можеш да им гарантираш нищо, докато не са те назначили. Или пък да коментираш средната цена на билета и да обещаеш по-голям брой зрители - примерно в Пазарджик, където безработицата расте и почти на никого не му е до театър.
- Има ли от всички тези БГ прелести в "Апокалипсис кога?" - постановката на Борис Панкин за афиша на Кюстендил?
- Това е много добре написана сатира - динамика, музика, сценография, красив финал. Орлин Горанов е изключителен актьор. Хората ще го преоткрият - извън попмузиката и операта. Толкова е смешен, толкова е внушаващ - свалям му шапка. С Диана Любенова сме състуденти от ВИТИЗ. Вяра Зайкова, четвъртата в квартета, е завършила колежа "Любен Гройс" при Надежда Сейкова - като нас с Диана. Взехме "изгряваща" партньорка, защото сме убедени, че трябва да се дава шанс на тези, които тепърва излизат на сцената - нека покажат какво могат.
- За какво е историята?
- За влиянието на електронните медии върху Човека - всяка вечер той стои като зомбиран с дистанционно в ръка и коментира света. Дали някой го чува, няма никакво значение. Неговият мозък е промит от реклами, внушения, новини. Живото общуване е на умиране. С Орлин сме напълно противоположни образи по пиеса. Моят герой се влюбва в девойка от отсрещния блок, ляга пред багерите на Иракли, ходи да гаси пожари на Витоша, вярва в идеалите. Неговият е бащата, който иска да се беси през ден, но после чува поредна реклама и решава да опита това, което тя му предлага.
- Това ли е българинът - хомо медиа?
- Той е някъде по средата. Няма само бяло или само черно. Важното е да е забавно. Примерно като в изключителния филм "Наистина любов", който гледаме всяка Коледа и винаги откриваме нещо прекрасно в него. Важното е да има романтика и вълнения и те да са отправени към нормалните хора - надявам се, че все още има останали от тях в нашата мила татковина.
- Къде още е иронията в "Апокалипсиса"?
- Може би в това, че авторите Мирослав Милков, Йордан Колев, Тодор Карагяуров работят в телевизията - те са от сценаристите на Слави Трифонов. Тъкмо те осъждат своя герой, че докато се е фиксирал в риалитата, не вижда живота през прозореца. А там се случват не особено приятни неща. Не можем да се правим, че те не съществуват - какво става във Вазовските заводи, как се справят пенсионерите, защо младите непрекъснато напускат страната. Всъщност народът едвам оцелява.
Някой може да каже: "На вас, там, в шоуто, ви е смешно, правите си скечовете, от друго не се вълнувате". Но не е така - и аз ходя в магазина, и аз пазарувам, и аз плащам безумни сметки. Благодаря на Бога, че работя това, което обичам и не съм подложен на стрес. Нямам битови проблеми - имаме жилище, автомобил, заплата. Е, разбира се, човек винаги се стреми към следващото стъпало. Но всяка вечер с жена ми си казваме, че трябва да сме благодарни на съдбата за това, с което разполагаме сега. Целият свят се търкаля нанякъде. Този "ролинг стоунс" или ще произведе хубава музика, или ще помете всичко по пътя си. Но апокалипсисът е най-вече в сърцето и главата - гръмнеш ли там, няма спасение. Та затова Милена ме предпазва от неразумни ядове с фразата: "Пиле, това са бели кахъри, минават и заминават". Хората обаче са наострени - не отстъпват, не отварят врати пред другите, не признават предимството. Затворили са се, показват среден пръст на пътя - като че ли ако са с лимузина, ще живеят с 200 години повече. Хора с големи коли и малки... умове се опитват да владеят живота ни.
- Интересуваш ли се от политика?
- Да, но няма нужда да я анализирам. Трябва да има коректив на властта - по всяко време. Така настъпва отрезвяването. При нас, в шоуто, всичко се коментира с чувство за хумор. Това е най-хубавото - приема се по-лесно и се асимилира по-бързо.
- Да не би да си романтик?
- Вероятно. Най-добре съм с жена ми и с дъщеря ни вкъщи. Александрина държи, когато е възможно, да я взимам от градината. Харесва й да бъде в телевизията - докато продължава репетицията в шоуто, тя оцветява, гледа филмчета, общува с всички. Знае, че не може да гледа шоуто - то е само за възрастни. Когато чуе "препоръчителен родителски контрол", казва: "Това не е за мен, отивам си в стаята". Има ли вещици и вампири на екрана, ни информира: "Не искам да гледам, викнете ме, като свърши".
- Не се ли обърква, че се правите на жени с Виктор и Краси?
- О, не, не - наясно е с всичко. А и не се вторачва - понякога хваща обедните повторения. Знае, че с майка й сме актьори. Гледала ме е в "Площад Синева", в "Досадникът".
- Милена не съжалява ли, че временно е извън сцената?
- При нея ситуацията е "Разум и чувства". Като на всяка актриса й се иска да се върне. Но съм й много благодарен, че засега го отлага, за да гледа повече Александрина. Милена в момента преподава театър в детска градина и в начално училище. Малките я обожават. А и прави магистратура по публична реч. Трябва да се развива човек.
- Къде и как се залюбихте с нея?
- В Шумен. Панкин отиде да поставя там "Синята стая" на Дейвид Хеър. Извика ме, но аз трябваше да започвам репетиции в театър "София". И, естествено, му отказах. Оказа се обаче, че те се отлагат и че той отново ми предлага една от ролите. Така че се качих на влака. По това време, по волята на съдбата, Милена също се беше присъединила към екипа. Започнах да я ухажвам, но тя не поддаваше. Наричаше ме "похотливко" и "пчеличко", защото била чувала, че съм прелитал от цвят на цвят. Поне три месеца продължи обсадата. После станахме гаджета и заживяхме заедно.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
