Фондация "Миню Балкански" определи шестимата победители в конкурса си по математика и физика. През септември те ще заминат за Париж. В продължение на десет дни талантите ще разгледат града, ще се запознаят с френската култура, живот и система на образование. Най-добрите двама няма да се върнат. Кои? Това решава журито. В него влизат елитни, учени професори, амбициозни щастливци, които не толкова отдавна, също като тези момчета и момичета, доказали способностите си и попаднали под крилото на фондацията. По традиция и тазгодишните избраници ще постъпят в престижния лицей Luis le Grand, където в продължение на 24 месеца ще се готвят за конкурса в Политехниката, или Висшето еталонно училище. Всичките български таланти, минали по този път, досега са побеждавали в тежката надпревара и са влизали в елитните университети. Но първият въпрос е по горещата тема:
- Г-н Балкански твърдите, че България няма гражданско общество. Пълните с протестиращи хора улици не ви ли опровергават?
- Във Франция, когато има опасност парламентът да гласува закон, който не се харесва, два милиона излизат на улицата. Ако правителството е силно, прокарва закона, ако ли не, подава оставка. Трябва да има гражданско общество и аз се радвам, че тук вече го има. Протестират млади хора. Така трябва да бъде, това е демокрацията.
- Тази година Фондация "Миню Балкански", която има мисията да търси млади български таланти, навършва двадесет години. Какво се случи през това време?
- Нещо удивително. Когато след половин век извън родината се върнах, отидох направо във френското училище. Избрах него, защото моят български не беше много в ред. Предложих да направим генерален конкурс за България по математика, физика и информатика. За да разберете точно какво е станало за тези двадесет години, трябва да се върна далеч назад. Към времето на Наполеон.
- Има ли връзка императорът с днешните български таланти?
- За да създаде елита на Франция, Наполеон основал две училища: Политехниката и Висшето еталонно училище. Най-престижните. Всички политици, професори, президенти, индустриалци, писатели са минали през тях. Всяко семейство дава мило и драго детето му да учи там. До преди тридесетина години това бе възможно само за френски граждани. По тази причина мен не ме допуснаха. После станах професор и въпреки това синовете ми не успяха да се преборят с конкуренцията. Първият българин, който влезе в Екол нормал, е Младен Димитров. През 1993 година той спечели общия ни конкурс по математика, физика и информатика за средношколци. Доведохме го в Париж и днес е пълноправен професор в университета в Лил. Подреждат го сред най-талантливите млади математици от своето поколение в света. След Младен Димитров дойде Димитър Жечев, също лауреат на нашия конкурс, днес преподавател в Екол Политекник в Лозана. Трудно ми е да изброя всички, на които сме помогнали. Общият им брой е около тридесет. Убеден съм, че ако някога има Нобелов лауреат с българско име, той ще е един от тях.
- Вие ли поемате издръжката на тези деца по време на обучението им?
- Няма кой друг. Търся помощ от България, но не намирам.
- Има ли ваш възпитаник, който е завършил тези две престижни училища и се е върнал в България? Съветват ли се те с вас за бъдещето си?
- Постоянно са с мен. Идват, питат. В България няма какво да правят. Там не се създават условия за развитието им. Споделял съм го в София, но кой ме чува. Кой ми обръща внимание.
- Дейността на вашата фондация, в която освен всичко останало има двадесет души на заплата, се нуждае от много пари. Откъде идват те?
- Дава ги синът ми. Аз нямам. Той е в Америка. Голям изобретател в областта на физиката. Завърши Харвард. Казва се Ален-Мишел-Александър. Зад океана го наричат Алекс Балкански. Един от големите хора в Калифорния.
- Той е роден във Франция, не знае български, а дава пари за нашите таланти...
- Не само че дава, но и много дава. Интересува си от всичко, което правим. Познава всичките ни възпитаници.
- Днес вие сте един от най-големите български патриоти и меценати. Признавате обаче, че близо петдесет години родината е била зачеркната от съзнанието ви?
- Заминах след войната. Имах смъртна присъда като дезертьор, защото не отидох войник. Отнеха гражданството ми. Всичко лошо, което може да се причини на един човек, комунистите ми го сториха. Не съм и мислил, че някога отново ще се върна. Никога не съм говорил за България в семейството си. Защото трябваше да кажа грозни неща.
- Предпочитали сте синовете ви да не знаят нищо.
- Един ден на 1992 година Симеон Ангелов, посланик на България във Франция, пристига вкъщи и ми дава паспорт и самолетен билет. На 16 юни трябва да сте в София, казва. Ще ви правят почетен доктор на Софийския университет. Преди вас е бил Франсоа Митеран. Подскочих: Няма да ида. Митеран се е кланял на диктатора Живков. Обясниха ми обаче, че последният доктор хонорис кауза е бил физикът Луи дьо Брой. Тогава може. Пристигнахме с жена ми Нели. Тя е французойка. Минаха тържествата и на другия ден заминаваме за родното ми село Оряховица. Пристигаме, площадът пълен с хора. Всички красиви, облечени с нови дрехи и букетчета цветя в ръцете. Нели недоумява: Сватба ли има. Сигурно нас чакат, отвръщам. Братовчед ми Георги, с който израснахме заедно, представя: това е леля ти, вуйчо ти, целият род. След половин век не мога да ги позная. Отивам в бащиния ми дом. Дворът буренясал. Къщата полусъборена. Влизам в стаята си, на масата мастилницата и перата, с които съм писал, а в дюкяна юзчетата, в които баща ми сервираше ракията. Петдесет години застой. Мъртвило. Нищо не се е случило.
- Отчая ли ви това, което видяхте? Сигурно сте решили никога повече да не се връщате?
- Напротив. На Коледа винаги имаме семейна вечеря. Седнаха всички на масата: синовете, снахите, петимата внуци и аз започнах своята презентация на тема България. За първи път. Показах снимките на бащината ми къща. Там, където съм се родил. Дюкяна и накрая казах: Имам идея да направим фондация, която да помага на българските таланти. Какво мислите? Всички скочиха, започнаха да ме целуват. Ален тича, носи бутилка шампанско. Поздравяваме се. Така почнахме. С голям ентусиазъм. Цялото ми семейство работи безкористно. Като възстановихме къщата, на откриването дойдохме всички. Кацнахме в Бургас с частния самолет на сина ми. Обявих, че това е обществена сграда, "Център "Миню Балкански". Но тогава тръгна слух, че всъщност съм си направил вила. Напуснах Оряховица и си направих колиба горе на баира, в село Крива круша. Спя там и ми е много приятно.
- Четиридесет учители минават курс във вашия център за квалификация. Осигурявате им условия, храна, елитни преподаватели. Приютявате деца изследователи, въобще развивате широка дейност. Помага ли държавата? Познавате ли министрите на образованието?
- Виждал съм ги всички. Много приятни и любезни хора. Добре ме приемат и толкова.
- Вие сте на 86 години. Вършите толкова много неща, не се ли уморявате?
- Работя по 24 часа в денонощието и съм безкрайно щастлив. Знам, че не мога да уредя нещата в България. Но аз съм тук, за да дам пример. Да покажа какво може и какво трябва да се направи, за да вървим напред. България е пълна с таланти. Миналата седмица проведохме конкурс за млади изобретатели. Има деца, които в един ъгъл на стаята си правят неща на световно ниво. Едно момче например изобретило апарат, с който можеш да си заредиш телефона с ток, ако закъсаш в планината. В България обаче никой не го знае. Трябваше да дойда и да го открия. Не очаквам благодарности, но се вярвам, че ще има кой да последва примера ми.
Баща му носи книги от фронта
Миню Балкански едва ли е чувал думата фондация, а сега в родното му село Оряховица има такова чудо на негово име. През Първата световна война бащата на големия български физик отказва да носи пушка. Мотивирал се така: Не мога да стрелям срещу човек, който не познавам. Той нищо не ми е направил. Искали да го осъдят на смърт, но капитанът преценил, че му е нужен. Той единствен в ротата можел да пише. Самоук. Върнал се от фронта с куфар книги. Застанал пред училището и започнал да продава тетрадки и моливи. Търговията потръгва. Прави си магазин, предшественик на днешните молове. Продава се всичко: от газ до гащи, конци и сирене. Има и кръчма. Отчетността е изключително строга. Жена носи кокошка и 20 яйца например. Всичко е записано. След час се връща и взема салам, кашкавал, маслини. Обменът е честен, никой не е ощетен. Миню кандърдисал селяните да събират гроздето и правят виното общо. Така се появява прочутият еликсир "Оряховица". Кръчмата на Балкански винаги е пълна, хората идват, търсят го за помощ и съвет. Докато се разболява от рак. Минко моли да пуснат баща му във Франция, за да го лекува. Властта не разрешава. Умира през 1958 година.
Градинар е първият му занаят
На петнадесет години Минко Балкански завършва гимназия и става студент в Софийския университет. Войната току-що е свършила. Фронтоваци търкат банките, а младокът мисли за Париж. Роднина милиционер му помага да получи паспорт и той с единадесет долара в джоба е вече във влака. Носи писмо, което семеен приятел праща на годеницата си в Бордо. Човекът и французойката били голяма любов. Пред брак. Преди да се оженят обаче, нашенецът решил да прескочи до България, да продаде имотите си и да се върне. Народната власт обаче го изненадва и осуетява плановете му. Трябва да забрави Айфеловата кула. Благодарение на Минко обаче писмото стига до адресата. Дамата зачела тъжната вест и разбрала, че всъщност годеник вече няма. После погледнала изгладнелия, недоспал младеж и установила, че всъщност загубата не е толкова голяма. Господ пак й пратил българин. При това много по-млад. За да докаже симпатиите си към новия познат, дамата го праща в гимнастически салон, за да развие мускулатурата си. После го прави градинар. Заплата няма, но има храна и легло. Така започва кариерата на бъдещото световно светило на физиката.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
