Царете се превръщали в богове като пиели вино от златни ритони и фиали
Най-прочутите тракийски съкровища на България ще блестят в Лувъра от 15 април. Панагюрското, Рогозенското, Боровското спират дъха на всеки, който ги види. На ювелирната прецизност, с която са направени златните венци от Голямата косматка, Мушовица могила и Могиланската могила, на невероятните златни диадеми, обеци, мъниста и нишки за дрехи може да завиди всеки днешен бижутер. Кои са били майсторите от VI-III в. пр. Хр., какво са представлявали ателиетата им, колко време е отнемала изработката на един предмет? С тези въпроси потърсихме експертите...
Тракийски майстори от различни ателиета са направили рогозенските съдове, казва проф. Тотко Стоянов
Проф. д-р Тотко Стоянов и доц. д-р Милена Тонкова са българските куратори на изложбата "Епопеята на тракийските царе. Археологически открития в България", която представя България в Лувъра от 15 април до 15 юли 2015 г. Концепцията на изложбата и подбора на експонатите са направени от тримата френски куратори - президентът на Лувъра д-р Жан Люк Мартинез и специалистите от Департамента по гръцка, етруска и римска древност д-р Александър Баралис и д-р Негин Матий, както и от проф. Стоянов и доц. Тонкова.
- Проф. Стоянов, Къде са били изработвани изящните ритуални съдове от Панагюрското, Боровското, Рогозенското съкровище?
- По-общият отговор е: в различни ателиета в Тракия и извън нея. Ако трябва да се прецизират отговорите за всяко от съкровищата, те не са еднозначни. Защото има различия и дискусии във вижданията на различните специалисти и в България, и извън нея.
Част от българските археолози и историци са на мнение, че съдовете от Панагюрското съкровище са изработени в Тракия от тракийски майстори, за тракийски клиент. Други, заради пластичните качества на съдовете и гръцката иконография на представените персонажи и декоративни елементи, приемат тезата на Ив. Венедиков, че съдовете от този комплект, който няма истински аналог досега, са изработени в ателие на град Лампсак, намиращ се на южния бряг на Мраморно море. Но приемат също, че те са били изработени за, или са станали притежание на Севт ттт. Други, сред които съм и аз, смятат, че ателието (или ателиетата) изработило съдовете е в района на Мраморно море, включително и на тракийска земя, примерно в Лизимахия, столицата на наследника на Александър Велики в Тракия Лизимах, ок. 300 г. пр. Хр. Впрочем, за датата няма особени различия. В последната група мнения предназначението на съкровището, неговата изобразителна програма и стил, се свързват с наследството на Александър, като политически и религиозни идеи и стремежът на всеки от наследниците му, т.нар. Диадохи, да доказват, че те са преките последователи и наследници на великия завоевател. На практика, и в тази версия съкровището е свързано с Тракия и бурните събития в първите десетилетия на ттт в. пр. Хр. на тракийска земя, довели до заравянето на сервиза в района на днешния град Панагюрище.
- Какви послания носи Панагюрското съкровище?
- Съдовете от съкровището са ярко свидетелство за желанието на владетелите от Ранноелинистическата епоха да демонстрират политическа и икономическа мощ пред своите поданици и съперници. Възможността да пият от съдове от чисто злато ги приравнява с боговете. Именно след обожествяването на Александър, приживе, се утвърждава трайно практиката неговите наследници да подражават на великия си предшественик. Ако е било поръчано от Лизимах, попаднало в хазната на Севт III, или друг тракийски владетел, то е било източник на престиж по същия начин.
- На кого е принадлежало Боровското съкровище?
- Три от петте сребърни съда от Боровското съкровище - ритон с протоме на кон, ритон с протоме на сфинкс и кана-ритон, носят надписи, които съдържат името Котис. Това е основание за някои автори да отнесат комплекта към продукцията на ателиета пряко подчинени на могъщия одриски владетел Котис т (ок. 383-359 г. пр. Хр.). Според тази теза съдовете са били дипломатически подарък на одриския цар за местен гетски династ или владател в земите на днешна Североизточна България. Скрупульозният аналаз на съдовете поотделно, обаче, води до една по-сложна, и може би по-интересна картина. Трите съда с името на Котис, може и да са изработени в Югоизточна Тракия, но високото им качество и конкретни белези, особено на ритоните с протоме на кон и сфинкс, подсказват дата на създаване преди времето на Котис и продуциране по-скоро в реномирани ателиета на някой от големите гръцки полиси в Западна Мала Азия. Ритонът с протоме на бик има много ясни стилови белези, които сочат силно влияние на стила на торевтите, работещи за царя и висшата аристокрация в Ахеменидската империя (т.нар. дворцов стил). Той би могъл да бъде продукция на ателие от Североизточна Мала Азия, например в Синопе (дн. град Синоп). Петият съд - широка купа с две дръжки, служил вероятно за наливане, охлаждане и влагане на добавки за по-приятен вкус на виното, има форма и стилови белези, които го сродяват с изделия на тракийската торевтика от земите между Хемус и Дунав, например апликациите за конска сбруя от Летнишкото съкровище. Масторът (ателието) който го е създал вероятно е работил в района на Русенско или в дн. Централна Северна България, около или след средата на тV в. пр. Хр., т.е. по-късно от останалите съдове в съкровището.
- На едно място ли е изработено Рогозенското съкровище?
- Огромният брой на съдовете от Рогозенското съкровище - 165, без аналог по отношение не само на броя, но и разнообразието във формите и декорацията им, подсказва нееднозначен отговор. При това, трябва да се има предвид, че няколко съда могат да се датират в края на Vт или началото на V в. пр. Хр., много от съдовете датират от целия тV век, а друга немалобройна група съдове от първите десетилетия на ттт в. пр. Хр. Сред по-ранните съдове има със сигурност такива, които са произведени от ателиета на юг от Тракия, а други може би в Мала Азия. Огромната част от фиалите, каликс-купите и каничките с вариации на формата и украсата, обаче, са произведени вероятно в различни ателиета от тракийски майстори.
- Специалисти твърдят, че петте предмета в съкровището от Борово - т.нар. празничен сервиз на Котис I, са липсващите ритони от Рогозенското съкровище. Вярно ли е това?
- Тази хипотеза е интересна, но е трудно доказуема. Вярно е, че сред съдовете, главно фиали, има такива които носят надписи сходни с тези от трите ритона от Борово. Ритонът е съд с къс или дълъг рог, завършващ обичайно с глава или предната част (протоме) на животно или фантастично същество, където има втори отвор за изтичане на виното. Това е ясен знак за неговата ритуална функция. Освен директно в устата на пиещия, както е изобразено в гръцки рисувани вази, е по-обичайно виното да изтича във фиала (широка, плитка чаша), което също е познато от много изображения върху гръцки вази и релефи. Ако приемем, че е обичайно да се комплектоват ритон с фиала (чаша), за 108 фиали и още 3 чаши с други форми, не достигат твърде много ритони. Като добавим широкия времеви диапазон и стил на съдовете, идеята е по-скоро любопитна. Тъй като голяма част от фиалите (каликс-купите) и каничките са вероятно произведени за местни аристократи в днешна Северозападна и може би Централна Северна България, където за сега няма данни ритоните да са възприети в местната традиция, тази хипотеза изисква нови факти, за да се приеме сериозно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
