10 заплати не връщат престижа на учителя

10 заплати не връщат престижа на учителя | StandartNews.com

Делегираните школски бюджети превърнаха децата в стока

Десет заплати при пенсиониране на българския учител няма да променят статута му в обществото. Учителският труд трябва да получи своето обществено признание, защото създава бъдещето на нацията. Трудът на учителя е едновременно знание, грижа, отговорност и любов. И ако децата ни за нас са свръхценност, трудът на учителя трябва да е защитен от посегателства. Родителски амбиции, чиновнически мимикрии, непочтени интереси на външни за училището структури - това са унижението и унищожението на учителския труд. Трябва всички да сме наясно, че сринатият авторитет на учителя прави децата безпомощни и агресивни. "Подкрепящата среда" за провинилите се ученици трябва да значи поети отговорности и от ученика, и от неговия родител. Това сега не е така. Новият закон не постановява ефикасни процедури срещу нарушенията на реда в училище. Виждам в това основната причина за всички останали проблеми. Реформата в българското училище се бави. Подозирам, че тя няма да е жив рефлекс на общите ни проблеми, а ще е поредният експеримент по чужди модели, които са подложени на остра критика и не са доказали продуктивност.

Унищожихме традициите

Подменихме класическите безалтернативни методи в образованието с уж "иновационни образователни инициативи". Нароихме безброй безобразни учебници. Научихме децата, че ученето не е труд, а разни безобразни "проекти". Измислихме какви ли не основания всичко това да е така. Когато търсим отговорности, ги търсим единствено и само от учителя. Защото знаем само неговото име. Всички останали отговорности са анонимни. А те създават училищната среда. Защо? Отговорът за всички е ясен. Тежко осребрена за малцина вина на невинните и неграмотност, която се превръща в качество на поведението на младите хора, и ни застига с присъщата си примитивност и унищожителност навсякъде.
Делегираните бюджети превърнаха училището във феодално място. Всяко дете носи на училището определена сума.Така децата се превръщат в стока.

Това е не само отвратително, а осъдително

Налага се училището да опазва провинилите се, насилниците, за да не губи пари. Между училищата се води битка за ученици. Стига се до дисбаланс. Някъде пустеят училища без ученици, другаде се струпва огромен брой деца с всички последици от това. Делегираните бюджети изместват фокуса на внимание, осуетяват самото учене. Финансирането на държавното училище е несъпоставимо с това на частното, защото условията в тях са несъпоставими и коренно различни. Държавни пари за частни училища ще бъде новият тежък удар върху българското училище и ще увеличи тежките социални различия в обществото. Важна причина за неудовлетворителните резултати е огромната численост на паралелките - 30 ученици трудно ще получат еднаква грижа и внимание. Има частни училища с 5 ученици в час. Коментарът е излишен.
Оптимизирането на училищната среда изисква незабавно преконструиране на учебното съдържание и редуциране на обема му. Това не бива да става за сметка на фундаментални знания. Екипите, който се занимават с тези промени, е важно да не са анонимни и да са лично отговорни. Необходима е обществена дискусия при важни промени, а не високомерен отказ на диалог или имитиране на такъв. Застрашената ни общностна идентичност изисква ново очакване от изучаването на българската литература и история. Нека публично договорим очакванията и да работим всички така, че те да се сбъднат. Отношението към българския език и начина, по който той звучи в общественото пространство, е проблем не само на училището. Лошо е, че децата ни станаха безсловесни и голяма част от тях общуват най-често с междуметия, а когато и това не помага, направо удрят. Ясно е, че да имаме добри резултати в училище наистина, всички трябва да работим за това. Е, колко струва учителският труд?!

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай