МОН увеличава броя на учениците, които учат професии за сметка на езиковото обучение
Все по-често златните медали са вход за техническите университети
Огромен е проблемът с недостига на медицински сестри
Хидроинженерството е сред критичните специалности
Връзката между бизнес и висше образование у нас е силна
Държавата дава шанс на младите за преквалификация
Подготвяме нов правилник за изследователските унимерситети
Има недостиг на хидроинженери и ВиК специалисти
Работим по програма, с която да задържим победителите от международни олимпиади в България, казва зам.-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Акад. Витанов, вече е ясна стратегията на МОН за развитието на висшето образование в България. Ще има повече технически специалности
в синхрон с новите реалности. Как тази ваша визия се приема от университетите?
- Имаме пълна подкрепа от техническите университети. Проведохме две срещи с техни представители и те приеха единодушно визията ни.
В техническите специалности има голям недостиг на студенти с редки изключения на специалности като компютърна техника и архитектура. Но в почти всички инженерни специалности има голямо разминаване между броя на студентите и това, което пазарът на труда изисква.
Работодателските организации поставят въпроси за повече кадри с инженерни познания и за повече ученици, които да излизат от професионалните гимназии. Защото това са кадрите, които са им необходими и които движат реалната икономика.
- Доколко училищата и университетите се съобразяват с тези тенденции?
- Те разполагат с ограничен ресурс. Всички знаем за демографската криза. Имаше сериозен отлив от професионалното обучение, затова МОН планира да увеличи приема в професионални паралелки.
Визията на министерството е да увеличи броя на учениците, които изучават професия.
МОН има два инструмента, както за средните училища и професионалните гимназии, така и за университетите. Това са приемът и финансирането. Ще ги използваме, за да повишим интереса към тях.
Ще разширим и възможностите за допускане на маломерни паралелки за дуално обучение, за да може учениците да се подготвят в реална производствена среда – това ще им даде възможност веднага след завършване на средно образование да имат сигурна работа. А и доста бизнеси вече отпускат стипендии за младежи, които да продължат следването си в технически специалности. За децата, които се изявяват на национални състезания по професии, все по-често техническите университети признават златните медали за вход във висшето училище без изпит.
- А имате ли социологическо изследване, което отразява желанията на децата и младежите?
- Най-доброто социологическо изследване е броят на кандидат-студентите в различните специалности. Знаем, че родителите до голяма степен определят какво да учат децата им, особено след 7 клас. За съжаление, много от тях ги насочват към езикова подготовка, която не дава други умения.
Преди няколко години община Бургас беше поръчала проучване във връзка с откриването на филиал на Софийски университет там. От изследването стана ясно, че най-голям интерес има към информатиката и към езиковото обучение.
- В момента МОН отчита голям дисбаланс между търсенето на висше образование и нуждите на пазара на труда. Но 100 души инженери, които се пенсионират, идват едва 45 нови. На 100 медицински сестри, които се пенсионират, идват 38-40 нови. Какво е решението?
- Проблемът с медицинските сестри е огромен и той ще става все по-голям поради застаряването на работещите тази професия. В момента съотношението между лекари и медицински сестри е едно към едно, а медицинските сестри трябва да са два до три пъти повече. Годишно се дипломират по-малко от 800, докато нуждата е много по-голяма. Народното събрание задължи правителството да предприеме мерки за повишаване на броя на дипломираните медицински сестри. Решено е приемът да бъде увеличен, но проблемът е, че няма кандидати. Не се запълват бройките на десетте университети и колежи, които подготвят медицински сестри.
Другото, което МОН направи, е да освободи учещите за медицински сестри от такси при обучението. Това струва около 1 млн. лева годишно и не е сума, която е проблем за държавата. Друга мярка, която МОН прие, е да направи тази специалност защитена, което гарантира финансирането на висшите училища, които я предлагат.
Сред другите критични специалности е хидроинженерството. В България има хиляди хидрообекти, а броят на дипломираните студенти с този профил е около 10-15 на година. Министерството увеличи приема за хидроинженерство на 100 бройки за тази година. Преди две седмици имаше среща в Университета за архитектура, строителство и геодезия с ВиК фирмите. Те обърнаха внимание, че проблемът е не само в хидроинженерите, но и с ВиК специалистите - нещо, за което досега ние не си давахме сметка. Имаме намерение да добавим ВиК специалностите към онези, които третираме преференциално. Обсъдихме въпроса и с бизнеса, който е съгласен да съфинансира заедно с МОН сериозни по размер стипендии за студентите в тези две специалности дори и без обвързващ договор младите хора да работят след дипломирането си в тези фирми.
Ако обаче тези студенти сключат контракти с определени дружества да работят в тях, те ще получават още по-големи стипендии от министерството и от бизнеса.
- Има ли МОН стратегия за задържане на младите специалисти в България?
- Обсъждаме някои мерки. Трябва обаче да кажем, че през последните няколко години се наблюдава положителна миграция, в страната ни се връщат повече хора, отколкото напускат. От 2020 г. е налице обръщане на тенденцията.
МОН разработва национална програма, с която медалистите от международни олимпиади да бъдат задържани в България. Да не ходят да учат в чужди университети, тъй като повечето от тях не се връщат. Ще даваме атрактивни стипендии на даровити ученици, с които се надяваме да им дадем още една причина да останат тук.
- А как би могъл да бъде променен моделът на финансиране на университетите?
- Не съм убеден дали има нужда от такава промяна, защото моделът на финансиране на висшето образование е според качеството. То зависи не само от броя на студентите, но и от коефициента за качество на обучението. При различните университети този коефициент е различен. Така, че голяма промяна не е необходима, по-скоро има нужда от фини настройки. Например, може да се подобри моделът на финансиране на природните, инженерните и селскостопанските специалности – където обучението до голяма степен е индивидуално. Често студентите работят с опасни химични и биологични субстанции, радиоактивни източници, с големи машини в инженерните специалности, където има риск от инциденти и контузии. Според мен една от промените трябва да бъде повишаване на коефициента за финансиране във всички подобни специалности, които изискват и сериозна материална база. Там има изоставане по отношение на финансирането. Защото едно е даден преподавател да чете лекция, а друго е, когато буквално държи ръката на един студент и внимава да не се случи нещо с него.
- Кои са световните тенденции по отношение на професиите на бъдещето?
- Когато аз бях студент преди 40 години нещата изглеждаха доста скучновати, не ни напрягаха толкова много както е в днешната действителност. Всичко се променя пред очите ни. Изкуственият интелект навлиза навсякъде. Това, което днес учи един студент, след 10 години може да не е толкова релевантно. Трябва да има възможност за преквалификация. По тази причина МОН подкрепи предложение на група народни представители за промяна в Закона за висшето образование, където имаше ограничение един студент да може да учи с държавна издръжка само една специалност. Сега даваме възможност, ако студентът иска да учи втора и трета специалност от търсените на пазара на труда, това да е безплатно. Защото от една страна имаме нужда от такива хора, от друга – на 18 или 19 години, когато младежите кандидатстват, може и да не направят най-добрия избор за своята професия. Държавата може да си позволи да даде втори шанс на такива студенти.
Трудно можем да предвидим бъдещите професии. Това е въпрос, както се казва, за един милион долара. Виждаме, че някои от тях може би ще бъдат заменени от роботи. Вероятно ще се появят и нови професии, но какви ще са те, е трудно да се каже. Наскоро си направих труда да намеря предсказания от миналото за науката и технологиите. Беше много интересно, тъй като хора на по-високо от моето ниво са предричали събития, които днес са далеч от реалността.
- Неотдавна Илон Мъск заяви, че университетите не трябва да са поточна линия, а място, което да развива конкретните умения и таланти на всеки студент. А фокусът при преподаването да не е върху поставянето на проблемите, а върху практическото им решение. България има изключителни млади учени. Достатъчно силна ли е връзката наука – бизнес?
- Силна е връзката между бизнеса и висшето образование, но между бизнеса и науката не е това, което трябва да бъде. Но това е европейски проблем. Можем да се поучим от страни, където връзката е много по-силна като САЩ, Израел, Южна Корея и др. България има положителни тенденции в това отношение. Например, университети като Техническия, Минно-геоложкия, Химико-технологичния работят много добре с бизнеса. От друга страна топката е и в полето на бизнеса, който по мое мнение не търси достатъчно университетите и не знае какво се случва там.
Много повече може да се направи в диалог с бизнеса и с работодателските организации и в обмяна на добри практики между университетите, които имат потенциал. В момента в МОН изработваме нов правилник за изследователските университети - за научната им дейност, за дейностите по технологичен трансфер и интелектуална собственост.
Министерството ще промени тези правилници, за да окуражим университетите да търсят повече контакти с бизнеса. В същото време в диалозите с работодателските организации ние повдигаме въпроса те да предлагат лектори. Защото е много важно лектори от практиката и активния бизнес да преподават на студентите. Високотехнологични държави като Германия например, също непрекъснато говорят за засилване на връзките с бизнеса.
- А достатъчно ли са възможностите на нашите университети да кандидатстват по международни проекти?
- Да, рамковите програми на ЕС са отворени за всички наши висши училища, научни организации и фирми за кандидатстване. Сега сме в програмата „Хоризонт Европа“. В нея България се представя доста по-успешно, отколкото в предишната, която беше „Хоризонт – 2020“.
Разбира се, винаги може да е и по-добре. До дни ще имам среща в Брюксел по тази тема. В „Хоризонт Европа“ има една хоризонтална мярка, която се нарича „разширяване на участието“ и предлага специални мерки за 15 по-слабо развити държави в ЕС, които да наваксат изоставането от другите 12. Така, че не само България, а и останалите да наваксаме в научно и технологично отношение. Средствата, привлечени от „Хоризонт Европа“, влизат с особено голяма тежест в оценката за научната дейност на университетите, с което ги окуражаваме да кандидатстват по тези програми.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
