Илия Илиев от Благоевград, който обра банка, за да залага, има стотици събратя по съдба
Кражба на каса от банков офис в сградата на КАТ в Благоевград прати в ареста 27- годишния Илия Илиев с прякор Тарантулата. Досега Темида е милостива към него- зад гърба си той има две присъди за кражби. Първата от 2013 г. е условна, а втората година по-късно е пробация за срок от три години. Тарантулата не краде поради недоимък или защото обича да живее нашироко. Той краде, защото е хазартно зависим, и постоянно му трябват пари за да удовлетворява страстта си.
Демокрацията донесе на народа много благини, но и някои съпътстващи я злини. Една от тях е свързана с хазартните игри, които едно разумно общество се старае да контролира, защото по традиция, те са обект на интерес от страна на организираната престъпност, и най-важното защото пораждат зависимост, подобна на наркоманията.
Когато човек стане зависим от хазарта, той по правило постоянно има нужда от пари. И често си ги набавя чрез кражби, някои от които имат далеч по-злополучен край от този с Тарантулата. Примерите на са малко. На 2 март 2007 г. пристрастеният към хазарт ученик Димитър Кънчев от столичния квартал „Гео Милев" прави опит да открадне от баща си неговия пистолет и да го продаде, за да изплати дълговете си. Баща му го вижда, избухва скандал, ученикът го застрелва, после и мащехата, а накрая с нож прерязва гърлото на 4- годишното си братче, което е свидетел на убийството на бащата и мащехата. На 7 януари 2010 г. 28-годишният Георги Серафимов от Исперих се самоубива в казино в родния си град след като е проиграл и последните си пари.
На 25 октомври 2013г. окръжният съд в Разград осъди на 25 години затвор Алпер Хасан от с. Йонково за жестокото убийство на Румяна Генчева заради чифт златни обици и златна гривна. Хасан затънал в дългове заради хазарт и примамил в апартамента си жената, под претекст, че иска нейна фирма да почисти жилището му.
Удушил я, после изгорил с бензин трупа
в гората и след това продал бижутата за 400 лева.
Хазартно зависимият вреди не само на себе си. Съкрушеният баща на Тарантулата, 53-годишният Павел Илиев отчаяно търси възможност синът му да се излекува в някаква специализирана клиника и моли съдът да го пусне у дома, като обещава да го закопчае с белезници до себе си. Съгласно едно проучване в Австралия, където са регистрирани около 400 000 хазартно зависими, за всеки пристрастен още около десет души около него са засегнати от пагубния му навик. Става въпрос за съпруги, деца, близки роднини, приятели и колеги, от които той взима заеми, които не може да връща или направо краде пари и ценности. Тези разсъждения мога да ги подкрепя с драмата в семейство на мой близък. Неговият син се пристрасти към хазарта, първо изнесе и продаде телевизора, а след това и всичко ценно от семейният апартамент. Затъна с дългове към свързани с казиното криминални типове, които финансираха такива като него, скри се от тях в жилището на сестра си, но един един ден мутри посетиха баща му и му казаха, че ако той не изплати дълговете на сина си, те рано или късно
ще го намерят и ще му строшат с бухалки краката
Бащата продаде многостайния апартамент в центъра, изплати дълга и се изнесе в малко жилище в покрайнините на София. Синът му обаче наново затъна в дългове и за да ги изплати прие да стане "муле"и пренася наркотици в Европа. Арестуваха го във Франция и лежа една година в тамошен затвор. Върна се и обеща на баща, си че ще се оправи, намери хубаво платена работа, но не издържа, наново се върна към хазарта, и загуби работата си. Съсипа здравето на баща си, който в последните годшнш стана клиент на болниците, а наскоро получи тежък инсулт, сега е на легло и не е ясно кога и дало ще се възстанови.
Още много подобни истории за погубното влияние на хазарта могат да бъдат разказани. Често някои от тях стигат и до криминалните хроники.
Затова и критиците на хазарта го обявяват за проклятие за районите, в които игрите са разрешени. Това е причината в САЩ казината да са съсредоточени в отдалечени от големите градове райони (в Ню Йорк например няма казина)- а в много държави казината са главно разположени в курортни градове. В други страни казината се всъщност клубове и трябва да си състоятелен за да членуваш в тях. На Запад дейността на казината е строго регламентирана и поставена под силен контрол. Много казина, които се страхуват от отнемане на лиценз, изискват от играещите да купуват чипове с кредитни карти, така че държавните органи в случай на проверка да могат да проследят произхода на парите. Ако такава практика има и в България, Тарантулата и другите трима описани по-горе, нямаше да имат възможност да играят в казината, а от там и да станат хазартнозависими. По света съществуват и начини,
казината да не се превръщат в перачници на пари
Във Великобритания казината са задължени да докладват на службите за борба с организираната престъпност за всеки, който изразходва повече от 10 000 паунда в кеш. Те са също задължени да регистрират счетоводно всяко плащане на печалби над определен размер с цел да се избегне възможността да се перат пари, когато някой обяснява, че доходите, с които разполага са спечелени от успешна игра в казина. Към казината се прилага е специална данъчна политика. Във Великобритания държавата облага печалбите на казината по скала от 15 до 50%, подобна е практиката и в САЩ. В България плоският данък от 10% е данъчен рай за казината. Без да произвеждат нищо, освен да събират пари, собствениците на залите за хазарт трупат огромни печалби, докато държавата няма пари за да осигури нормално пенсии, здравеопазване и образование на своите граждани.
У нас хазарт предлагат над 800 игрални зали и десетки казина и бингозали. Хиляди сайтове за онлайн залагания, много от тях нелегални и извън контрола на Държавната комисия за хазарта, са пряко ориентирани към българския пазар.
Защо в България са разрешени толкова много казина и игрални зали, включително в жилищни кооперации ? (Дори в последното изменение на Закона за хазарта от 1 януари 2017г. не се забранява организирането на хазартни игри в жилищни сгради). Ползуван ли е чужд опит по отношение на регламентирането на дейността на казината и игралните домове? Имат ли отношение МВР и службите за борба с организираната престъпност участие, или консултирани ли са при издаването на лицензи? Има ли криминално проявени лица, личности свързани с организираната престъпност, които притежават казина? Колко от разкритите кражби и обири са извършени от пристрастени към хазарта лица? Правени ли са акции от службите за проверки на такива казина? Има ли отнети лицензи на казина? Проверявани ли са от НАП и има ли казина, които укриват данъци? Има ли машини за теглене на кеш в тях или до тях, което е недопустимо? Отпускат ли кредити на клиенти, по време на посещения и залагане? Има ли социологически изследвания относно ефекта, който оказват казината върху обществото? Спазват ли се възрастови ограничения? Защо трябва да работят 24 часа? Не е ли правилно, както е в повечето западноевропейски страни и САЩ казината
да са разположени далече от големите градове
Защо трябва да има казина в малки населени места, като е ясно, че в такива места има голяма безработица, населяващите ги не могат да си позволяват да залагат, т.е. казината не могат да печелят от нормални залагания а от пране на пари? Кой държи казината в малките селища?
Това са въпроси, които трябва да се дискутират, включително и в парламента, да получат отговор и да се пристъпи към сериозни регулации и необходимите ограничения на хазартния бизнес, за да не се стига трагични пристрастявания, които да вкарват в дългове млади мъже и разбиват семейства и да водят до тежки престъпления, понякога и със загуба на човешки живот.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
