Пет сценария за войната в Украйна

Историята с Мюнхенската конференция се повтаря след 84 години

Пет сценария за войната в Украйна | StandartNews.com

„Хора, бдете!“ – безсмъртните думи на чешкия журналист Юлиус Фучик, написани в пражкия затвор Панкрац преди 80 години, са все така актуални. Но, за жалост родените поколения след края на Втората световна война се оказаха с къса памет, растейки безгрижно в различните държави на Стария континент, заобиколени от охолство и благополучие. За голямата част от тях събитията, случили се в първата половина на ХХ век, са само част от учебната програма в часовете по история и ми се струва че тази част от материала не е научена и осмислена, така че да не се повтарят грешките от миналото.

В сянката на събитията от последните дни все по-актуални са и думите на немския класически философ Георг Хегел: В историята вече всичко се е случвало, но народите и правителствата никога не са си правили изводи и не са извлекли за себе си уроците от историята.

всичко отново започна с конференция в Мюнхен

Преди 84 години на проведената в този град конференция през 1938 г. с участието на райхсканцлера Адолф Хитлер, френския министър-председател Даладие, италианския премиер Мусолини и британския – Невил Чембърлейн се поставя началото на безнаказания военен марш на Хитлер из Европа. На въпросната среща се подписва споразумение, което разрешава на Германия да анексира населената с етнически немци Судетска област в състава на Чехословакия.

Месеци по-късно централноевропейската държава е разпокъсана от съседите си Германия, Полша и Унгария и престава да съществува.

Мюнхенското споразумение развързва ръцете на Хитлер да прекроява политическата карта на Европа, показвайки безсилието на западните страни да спрат германските милитаристични амбиции. Знаменателен факт след подписване на т.нар. „Мюнхенски сговор” са кадрите, запечатали връщането на британския премиер Чембърлейн в Лондон, на които слизайки по стълбичката на самолета развява подписания договор в ръка с думите „Нося ви мир!”. След година поредната жертва на Хитлер става Полша, а след още една -  Белгия, Нидерландия и Франция са брутално премазани от германската военна машина.

Днес, на зъвършилата дни преди началото на войната в Украйна отново в Мюнхен конференция, посветена на сигурността, европейските държави пак реагираха само с празни думи и слова, изпълнени с пожелателни намерения, но лишени от последващи конкретни действия на фона на надвисналата опасност не само над Украйна, но и над Стария континент.Руският отговор на уклончивите решения и миролюбива риторика не закъсня:

пълномащабно нахлуване в независима Украйна

Нападението беше мълниеносно и непровокирано. Както отбеляза един английски политолог: „Да бяха измислили от кумова срама поне някакъв пограничен инцидент“. Но, чувството за безнаказаност и самоувереност на кремълския стопанин само се засили след полвинчатите мюнхенски декларации. Взетите икономически мерки от страна на САЩ и Европа на следващия ден отново се сториха като „майчинско пошляпване“ за руския военно-политически елит.

Неадекватността на санкциите може да предположат две неща. Едното е, че мерките не са тъй строги защото Европа и Щатите са се надявали да оставят възможна вратичка за преговори с Русия. Другата възможност обаче съвсем не е оптимистична – мерките са меки защото нито ЕС, нито САЩ са готови за конфликт с Русия. А, това би означавало че Путин вече е спечелил и всичко е въпрос на следвоенни пазарлъци. А, както знаем от историята, в тази област европейците са слаби – последиците от решенията взети на Ялтенската конференция през 1945 г. все още взимат жертви.

Трябваше Путин да обяви на цял свят, че поставя ядрените си ракети в бойна готовност, за да светнат сигналните лампи и да прозвучи воят на сирените в политическите кабинети на Стария континент и отвъд океана, та чак тогава да се забрани достъпът на руските финансови институции до международните пазари.

Добра мярка, но показа че световните лидери отново тичат след събитията, вместо да ги изпреварват и предотвратяват.

5 сценария за развитие на кризата са възможни

1. Пълномащабно руско нахлуване в Украйна с два подварианта- Анексиране на територията и вкарването й в състава на Русия – малко вероятно- Взимане под руски контрол на инфраструктурата, поставяне на марионетно правителство, като всички икономически, военни лостове са в руски ръце

2. Навлизане и окупация на южните и североизточни райони на Украйна с цел по-нататъшно отцепване по модела на Донецката и Луганска републики. Обявяване на „независимост“ на новозавладените територии и поставяне на послушни правителства. Като подвариант съществува възможността за обединение на тези територии в едно общо цяло като например „Независима Украинска република“.Към настоящия момент анексирания полуостров

Крим е „черна дупка“ за руския бюджет

и снабдяване. Ако Путин овладее южна Украйна, той би могъл да доставя безпрепятствено прясна вода и електричество на полуострова, което в момента е силно затруднено. От друга страна ако овладее течението на река Днепър, то така би могъл да свърже снабдителните си линии чак до послушния Беларус, без да се налага да заобикаля чужди територии.

3. Оттегляне на руските войски до границите на Донецка и Лугански области с Украйна. Постепенно приобщаване и интегриране на новите територии в състава на Руската федерация - най-вероятен вариант.

4. Военен отговор от страна на НАТО и международната общност на руската инвазия – слабо възможен.

5. Имитация на преговори с цел печелене на време, докато руските войски навлезнат още по-дълбоко в Украйна и провокиране на военен преврат извършен от украинските военни с цел сваляне на легитимното правителство. В условията на временен вакуум във властта проруските функционери лесно могат да овладеят ключови властови постове.

Възможностите за реакция на Европа и САЩ са ограничени, но не невъзможни. Единият път е в търсене на контакти и възможност за преговори, макар и с много отстъпки за постигане на мир. Но, това било довело до ескалиращи искания от руска страна в бъдеще, което в крайна сметка няма да доведе до трайно уреждане на конфликта. Другият път е демонстрацията на обща и силна воля, с цената на увеличаващ се риск от ядрен сблъсък, но показвайки на агресора, че правилата в света вече са други и всеки отклонил се от тях би понесъл жестоки последствия.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай