Проф. Герхард Мангот е един от най-видните европейски експерти по проблемите на енергийната сигурност и Източна Европа, политолог е в университета в Инсбрук, Тирол. Съветник е в Австрийския институт за международна политика във Виена.
- Вероятно по-големите и по-силни страни ще имат приоритет за синьото гориво от Азербайджан, казва проф. Герхард Мангот
- В последните дни като че ли в енергийната политика на ЕС цари известно объркване. След срещата във Версай председателят на ЕК Урсула Ван дер Лайен заяви, че ЕС трябва до 2027 г. да се освободи от вноса на руски газ, нефт и въглища. Малко по-късно върховният комисар по външната политика Жозеп Борел настоя, че това трябва да стане до 2024 година.
- Както заявлението на Борел, така и огласената от Ван дер Лайен инициатива са преувеличени. С какво могат да бъдат заменени въпросните 155 млрд. м3 газ, които страните от ЕС внасят годишно от Русия? Всички отговори, които чухме досега, по принцип са логични, но не са реалистични. Нито вносът на втечнен газ от САЩ или от където и да било другаде, нито увеличението на обемите от Норвегия, северна Африка или Азербайджан ще са достатъчни. Норвегия би могла, в най-добрия случай, да даде допълнително 5-7 млрд. м3, северна Африка - не повече от 1-2 млрд. м3, Азербайджан евентуално 5 млрд. м3. САЩ и сега продават не малка част от своя експорт на втечнен природен газ (ВПГ) на европейския пазар. Но за да увеличат доставките, те трябва не само да произведат, но и да транспортират допълнителни количества, което означава, първо, да създадат нови мощности за добив и второ, да се построят нови терминали за втечняване, нови специализирани танкери за пренасяне и нови терминали за регазификация в Европа. Това означава, че скоро ЕС няма да стане независим от руския газ.
- Прави ли се нещо в тази насока?
- До края на т.г. в САЩ трябва да влезе в действие нов експортен терминал и с него ще станат общо 7. Половината от наличните в Европа 27 терминали за регазификация са в Испания и Португалия, от където няма изградена тръбопроводна мрежа за разпределение в останалата част на Европа. Би могло в бъдеще газът, който идва от северна Африка, да се пренасочва повече към Италия и от там да се разпределя по съществуващата вече тръбопроводна мрежа и в други страни от ЕС. Но количествата са незначителни и не биха променили съществено картината.
- При най-благоприятни обстоятелства допълнително могат да бъдат осигурени 25-28 млрд. м3, а останалите 130 млрд. м3?
- Би могло да бъде увеличено производството на биогаз, който да даде още 5 млрд. м3 допълнително, да се направят нови инвестиции в слънчева и вятърна енергия, но всичко това не може да стане краткосрочно.
- Цената на ВПГ е по-висока от тази на тръбопроводния газ.
- Тя е значително по-висока, но има и още едно обстоятелство. Ако ЕС не плаща по-висока цена от тази, която получават днес американските експортьори в Азия, обещаните от САЩ 15 млрд. м3 няма да пристигнат в Европа, а ще заминат както досега за Китай или Япония. Никой няма да продава по-евтино в Европа, ако може да продаде по-скъпо в Азия. В такъв случай ЕС ще трябва да се примирява и да плаща все по-високи и по-високи цени. Каквото и да обещава Байдън, той няма как да задължи частните американски фирми да експортират в Европа.
- Това застрашава европейската промишленост да стане нерентабилна и неконкурентноспособна на международния пазар и стотици предприятия, най-вече в Германия, да фалират?
- Разбира се, това бе и причината Германия така упорито да иска газопроводът "Северен поток-2" да бъде изграден и пуснат в експлоатация, за да обезпечи стабилна, надеждна и ценово изгодна енергия за германската промишленост. В случай, че Германия се откаже от пускането на СП-2 и увеличи вноса на ВПГ, това ценово преимущество ще бъде загубено.
- Има и още един начин вносът на енергоносители от Русия да бъде намален - да се затворят предприятия и да се върви към деиндустриализация на Европа.
- Това Западна Европа не може да си го позволи, но ако продължават да се увеличат издръжките, а от там и цените на германските експортни стоки, много фирми ще бъдат "изхвърлени" от международните пазари и тогава ще се наложи правителството да предприеме специални мерки за тяхното дотиране, за което ще са необходими колосални бюджетни средства. Въпросът ще бъде доколко европейските правителства ще искат и ще могат за дълъг период от време да дотират не само индустрията, но и домакинствата. И всичко това заради санкциите срещу Русия, което всъщност не е пазарно, а чисто политическо решение на ЕС.
- България покрива 100% от потребностите си от газ от Русия. Правителството обяви, че ще търси начини за внос на газ от другаде по предстоящия да влезе в действие интерконектор с капацитет 3 млрд. м3 от Гърция.
- Хубаво е да го има този интерконектор, но газът трябва да дойде от някъде, най-вероятно от Азербайджан. Както споменах, най-големите оптимисти говорят за допълнителни 5 млрд. м3. Да приемем, че е така. Тогава възниква въпросът каква част би могла да получи България и влиза ли тя въобще в тази сметка?
Най-вероятно по-големите и по-силни страни от ЕС ще имат приоритет. По тази причина не бих разчитал особено на гръцкото направление.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
