- Расте недоволството сред привържениците на войната
- След 20 години победи иде ли провал за руския президент у дома?
Ненадейният успех на украинската контраофанзива край Харков бе неприятна изненада за почти всички в Русия - за Кремъл, за пропагандната му машина, за военното командване, както и за милиони патриотично настроени руснаци. Само за няколко дни украинското знаме беше издигнато над градове и села, които от месеци бяха под контрола на руснаците. Медиите показаха кадри на руски танкове и друга военна техника, които отстъпващата армия изглежда е изоставила набързо. Краткият извод е, че военните неуспехи на Русия може би отслабват репутацията на президента Владимир Путин у дома като опитен геополитически стратег. Но дали е така?
Пропуква се една легенда
Развитието на нещата в последно време не убягва от вниманието на водещите световни, а и руски медии и наблюдатели. Тази седмица "Ню Йорк таймс" писа, че разгромът на руските сили в Украйна създава нов вид политическо предизвикателство за президента Владимир Путин - подкопава имиджа на компетентност и сила, за чието изграждане той е работил повече от две десетилетия.
От дни вече руската армия се оттегля от позиции в североизточна Украйна, които бяха окупирани от месеци. В репортажите на държавната телевизия в Москва отстъплението се определя като внимателно планирана "операция за прегрупиране", като в същото време се възхваляват героизмът и професионализмът на руските военни. Проблемът обаче не е само в отстъплението, а и в начина, по който Кремъл се справя с него. Нито руският народ, нито войнолюбците по огромната територия на страната са подготвени да приемат жертвите и щетите, които се очертават в ескалиращия шестмесечен конфликт с все по-енергичен враг.
"Силата е единственият източник на легитимност за Путин", казва в интервю за "Ню Йорк таймс" Абас Галямов, бивш автор на речи на руския президент, който сега е политически консултант и живее в Израел. "И в ситуация, в която се окаже, че той няма сила, неговата легитимност ще започне да пада към нулата", предупреждава Галямов.
И докато Украйна се възползваше от предимствата на бойното поле, превземайки населени места, руската армия прибягна до друг изпитан метод, къде за да спре устрема на украинците, къде за да отмъсти за загубите. Ракетни атаки по електрическа инфраструктура в източна и централна Украйна потопиха части от страната в мрак, а удари по важни пътни артерии ще затруднят по-нататъшен украински напредък. До момента обаче не е ясно докъде е готова да стигне Русия, за да спре инерцията на Украйна, дори когато мащабът на неуспеха на бойното поле стана по-ясен и се появиха повече доказателства за хаос сред руския елит. Преди да изсипе купища бомби в Украйна, Путин ще трябва да се справя с мини, изникващи в неговия двор, макар те да не са буквално пълни с взривни смеси.
Критики и критикари
Нямаше начин да не е екстравагантният Рамзан Кадиров, назначения от Путин лидер на Чечения, който пръв да се обади по въпроса. Той директно обвини руското командване, че е допуснало грешки и не е обяснило на обществеността защо се налага отстъпление. Но ако Кадиров е цапнат в устата (и в ръцете!) то се надигнаха гласове на влиятелни хора, които се смятат за по-предпазливи в антивластовата риторика.
Сергей Миронов, лидер на представената в руската Дума пропутинска партия "Справедлива Русия", разкритикува властите за празнуването на ежегодния Ден на град Москва точно в момента на отстъплението. "Не може и не трябва да бъде така, че там днес нашите момчета гинат, а ние тук се правим, че нищо не се случва!", написа Миронов в Туитър.
"Поради някакви неизвестни за нас грешки контролът върху политическите процеси се губи", споделя в социалните мрежи близкият до Кремъл анализатор Сергей Марков, който е чест гост в програмите на държавната телевизия. "Гарантирам ви, че това объркване няма да продължи дълго. Но в момента е бъркотия", признава той.
Според анализатори на запад основният проблем е, че склонността на Владимир Путин да заблуждава собствения си народ се връща като бумеранг. Реалността на руския неуспех къса посланието на Кремъл, че руската армия е непобедима, Украйна е пронизана от корупция и страх, а Путин е брилянтен геополитически стратег. Миналата седмица руският президент заяви , че Русия "не е загубила нищо" в резултат на войната - твърдение, което противоречи на западните оценки за десетки хиляди руски жертви.
За момента привържениците на "специалната операция" в Украйна насочват гнева си основно към неуспехите от последните дни към московските политици или към военното ръководство. Но има и ранни признаци, че разочарованието може да навреди на престижа на самия Путин. Социалната мрежа Телеграм, която, нека си го кажем честно, е поле на изява на проруската пропаганда, даде тон за нещо, което обитателят на Кремъл едва ли е очаквал. В Москва имаше грандиозни фойерверки на 10 септември, с които бе отбелязана 875-та годишнина от основаването на града. Това бе шамар за руските военни в може би най-унизителния ден за Русия от началото на инвазията на 24 февруари, възмутиха се интернет стратезите.
"Няма да подкрепим това управление на изборите през 2024 г.", извикаха в един глас администраторите на провоенен профил в Телеграм, имащ повече от 400 000 последователи. "Мина много време, но това е последната капка", категорични са те по повод предстоящите след две години президентски избори.
Паралелни светове
Татяна Становая, руски политически анализатор, казва, че решението на Кремъл да омаловажи динамизма и обхвата на войната в Украйна е създало паралелни светове - реалността на най-голямата сухопътна война в Европа след Втората световна от една страна, и от друга - обичайната атмосфера на безгрижие за проблема в средната класа и по-богатите в Москва.
Описването на войната като "специална военна операция", която не трябва да засяга ежедневния живот на повечето руснаци, се основава на очакването, че Русия бързо ще я спечели. Но след всеки неуспех фактът, че нещата не вървят по план, става все по-труден за скриване. По принцип Кремъл базира цялата си политика на идеята, че не може да има поражение. Не са се подготвили за факта, че може да има сблъсък с този втори паралелен свят, смята Становая.
Първоначално след новините за изтеглянето сякаш проблесна лъч надежда - надежда, че Путин може да протегне ръка към руснаците и да ги призове да приемат неуспехите в името на по-голямата цел. В централната седмична новинарска емисия на държавната телевизия водещият Дмитрий Кисельов описа миналата седмица като "може би една от най-трудните" от началото на войната.
"Под натиска на превъзхождащи вражески части, съюзническите сили бяха принудени да напуснат предварително освободените селища", каза Кисельов, имайки предвид "съюза" на Русия с подкрепяните от Кремъл сепаратисти в Източна Украйна.
Това беше рядко признание и то в национален ефир на факти, за които дори привърженици на военната операция в Украйна и разбира се на Путин предупреждават от седмици. Президентът отказва да прибегне до повиквателни за наборни военнослужещи, с които да попълни руската армия, а последната е превъзхождана по численост от украинските сили в много части на фронтовата линия.
Не са много далеч от истината и предположенията, че Владимир Путин може да прибегне до ескалиране на военната кампания, което редица негови поддръжници отдавна искат. Макар и плахо, той демонстрира, че може да направи такова нещо. Руски обстрел прекъсна тока и водата в неделя вечерта в голяма част от североизточния град Харков. Местните побързаха да нарекат атаката "отмъщение", но те дори не биха искали да допуснат какво може да е истинското отмъщение, ако такова бъде наредено от Кремъл. Доколко неуспехите на бойното поле ще навредят политически на президента Владимир Путин ще зависи най-вече от способността му да ги преодолее и обърне в успехи, като същевременно продължава да предпазва руснаците от последствията на западните санкции. Никога не трябва да се забравя, че любимият елит на Путин може да бъде убеден от несполуките, че може би е време да се мисли за смяна на върха. Унищожителните атаки на украинските сили само ускоряват процеса.
Болезнена тишина
Самият Владимир Путин все още не е отговорил на критиците си или не е казал нещо конкретно за провала край Харков. За първи път от началото войната се наблюдава от една страна мълчанието на Путин, а от друга рязко активизиране на ястребите, които уж го поддържат, но сега искат да му диктуват как веднъж завинаги да победи украинците. Миналата седмица Путин каза на света, че Русия "не е загубила нищо" във войната до момента. Светкавичният украински напредък подкопава това послание и много други. Всеки ден на мълчание играе против президента и дава козове в ръцете на тези радикални патриоти, които светът сякаш не забелязва. Няма съмнение, че в Русия, включително в обкръжението на Путин, има хора, които чакат нещо друго - преговори и скорошно сключване на мир с Украйна. Проблемът е, че те засега, за разлика от ястребите-патриоти, мълчат.
Има и много по-сериозен проблем лично за Путин. Популярността му се топи, както сред "патриотите", които искат по-жестока война, така и сред тези в лагера на тихия мир. Освен ако силите му не постигнат зашеметяващ обрат бойното поле, а това изглежда много малко вероятно, той неизбежно ще трябва да предприеме решителни действия - да отстъпи и да иде на преговори или да нанесе по-мощен удар. Ако е второто, то изобщо може да не се хареса на света.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
