Кметът на Белоградчик Боян Минков, собственикът на "Еврохолд" Асен Христов и Министерството на туризма спасиха фестивала "Опера на върховете", казва специално за вестник СТАНДАРТ Пламен Бейков, директор на Държавна опера - Русе
Благодарение на спомоществователи имаме завидно техническо оборудване
Очакваме публиката да се смее и да плаче с нас
Трудно е да задържиш младия талант
Трябва да се промени политиката към изкуствата
- Г-н Бейков, Държавна опера - Русе ще зарадва публиката на 10-я фестивал в Белоградчик с 6 внушителни спектакъла. Разкажете, моля Ви, кой и как покани трупата, която ръководите от 2022 г., а преди това сте бил неин солист и драматург?
- Поканата за участие в този вече авторитетен, благодарение на Националната опера и балет фестивал, дойде директно от екипа на "Еврохолд", които са основният спонсор на фестивала. Благодарение на тяхното упорство, както и на любовта им към класическото изкуство, на любовта към Белоградчик и неговите забележителни природни и исторически достойнства, у тях се породи смелостта, макар и с известно закъснение от няколко седмици, да бъде продължена традицията на фестивала и да се проведе неговото десето юбилейно издание. С такива хора аз вярвам, че фестивалът ще има успешно бъдеще, а на техните пориви не може да се откаже. Смелостта им е заразителна. Успях да убедя състава на Русенската опера да съкрати наполовина времето за заслужения си отпуск и вместихме в интензивната си програма за това лято четири гостувания на вече известната и очаквана от публиката фестивална сцена на "Опера на върховете". Мисля, че това беше нашият естествен отговор, който от намерения, със сериозната подкрепа на щедрите спомоществователи и с поддръжката на Община Белоградчик, ще се превърне в наистина привлекателни и вдъхновяващи музикални празници.
- Кметът на Белоградчик Боян Минков и собственикът на "Еврохолд" Асен Христов спасиха тържествата под открито небе. Има ли интерес към вашата опера от спомоществователи или липсват законови основания, свързани с меценатството?
- Да, г-н Минков и г-н Христов успяха! До тях със силна и категорична подкрепа застана и Министерството на туризма. Те самите знаят какви жертви и какви усилия им струва това. С това, което направиха, те дават един уникален пример. И, въпреки че законовите условия за меценатство съвсем не са подходящи и не са релевантни към настоящата действителност, този пример ще послужи за намиране на верния път към истинската подрепа на изкуството, културата и образованието. Нашият оперен театър в последните две и малко повече години намира своите поддържници и спомоществователи. Това лесно може да се види в регистрите ни за придобити материални активи - по мои най-общи сметки за този период имаме придобивки за повече от четвърт милион. Това са малки, но многобройни дарения, благодарение на които поставихме началото на едно завидно техническо оборудване, каквото не сме имали никога и за каквото мечтаем от много години. Ценни са материалните придобивки, но още по-ценно е отношението на хората към нас - вниманието и любовта към това, което правим е още по-ценен капитал. Когато придобием този идеалистичен капитал, както това се случва в момента с г-н Минков и с г-н Христов, следва и придобиването на материално изразените лихви, които са всекиму според възможностите. Русенската опера не забравя своите поддръжници. Чрез нас те поддържат високата естетика на българските деца, младежи и граждани, високата културна среда. Така хората, които живеят в България, са много по-ползотворни в делата си, в работата си за страната и вложенията във внимание, в обич и след това в средства се възвръщат многократно. Радвам се, че един кмет и един бизнесмен, които ръководят много хора, разбират това. Това ме обнадеждава. Вдъхва ми увереност и подклажда надеждите ми един ден и законодателите, и много повече политици и хора на бизнеса да последват този пример.
- На "Опера на върховете" стартирате на 1 и 2 август със "Зоро" и "Кармина Бурана". Следват "Травиата", "Севилският бръснар", "Набуко" и гала концерт "Марс и Венера" - тенори срещу сопрани. Как съумявате да създавате изкуство във време на войни зад граница и политически скандали у нас?
- Самите ние сме като воини, като стражи на поста си - изкуството не само дава наслада на сетивата, но то възпитава, то променя съзнанието на хората чрез най-съкровените емоционални съпреживявания. Ние сме тези, които носим историческата и емоционалната памет, културното и естетическо наследство, заветите на творците от миналото. А те ни завещават такива придобивки и духовни богатства, които следва да ни превърнат в човеци, които ще спрат войните, ще превърнат политическите разпри в конструктивни и интелигентни спорове за намиране на верните пътища на развитие. Всички ние, от най-крехкия певец в хора, от най-младия инструменталист, от все още не докрай усъвършенствания балетен артист, от изтощения сценичен работник - до всеобхватния диригент, интелектуалния режисьор, сензитивния хореограф, спонтанния солист - всички ние осъзнаваме това. Осъзнаваме нашата мисия и жертваме много, за да я изпълним - всеки според силите си, а и до края на силите си. Очакваме малко от властимащите - ние и малко получаваме, за да закрепим едва-едва нашето физическо съществувание, но очакваме стократно повече от нашата публика. Очакваме тя да ни почувства, да ни разбере, да съприживее с нас всичко, в което се въплъщаваме на сцената. Ние даваме себе си на публиката и очакваме нейните отворени сърца, нейната открита душа, нейната най-чиста детска реакция - да се засмее и да заплаче заедно с нас. Това е пътят на вътрешната промяна на всеки човек.
- На какво учи изкуството на операта?
- Изкуството на операта учи на уважение към традициите, на открита чувственост, на висша красота и извисен естетически вкус. Тя носи историчност, тя носи онази съществена ядка на детското и на детската игра, която остава в душата на всеки човек. Операта разкрива тези богатства и им дава възможност да се проявят в непотисната хуманност, съпричастност, себепознание, себеуважение и уважение към другите. А когато, вазпламенен от изкуството на операта, човек пожелае да запее, тогава той дава още една възможност за израз на своята личност. Операта е сценично изкуство, събрало в себе си изразните средства на всички други изкуства - музика, литература, танц, театър, изобразителни и приложни изкуства, архитектура. Какво богатство е да видиш едновременно всичко това на сцената!
- Съумявате ли и как да задържите младите таланти в Русе - град с доказани традиции в операта и театъра?
- Трудно е това. В Русенската опера работят много млади хора. Те идват от България и от всички краища на света. Овладяват изпълнителски умения, живеят и работят по няколко години, добиват ценна професионнална практическа квалификация и отлитат към места с по-големи възможности. С известна тъга, но и с не малко гордост ще кажа за кой ли път - Русенската опера е една работилница за перфектно изковаване на високопрофесионални кадри. Това наблюдавам вече от повече от две десетилетия и това е нашата съдба. Но и призвание. Щастливи са всички докато са заедно в Русе и на нашите концертни и оперни сцени. С тези хора, а и с немалко, които остават за повече от десетилетие, Русенската опера има забележителни постижения и национално и световно признание.
- В качеството Ви на ученик по оперно пеене на Кралския колеж за музика в Лондон как оценявате нивото на българските оперни певци, балетисти, корепетитори, режисьори, сценаристи?
- Има много какво да се желае... Но в последно време си мисля, че нивото на професионализъм е адекватно на образоваността и на очакванията на публиката. Затова често много неща в България се случват с десетилетно закъснение. Българските творци се съизмерват със своите колеги зад гърба на които има столетни културни традиции. Но ме тревожи друго - българските певци, инструменталисти и балетни артисти катастрофално намаляха. Тази празнота отвори широки пътеки на чуждестранни творци и изпълнители, които работят в българските оперни театри. В годините на преход националната стратегия за развитие на културата е във фатална летаргия и това доведе до катастрофална девалвация на нашите музикално-сценични професии, което прекрати порива на младите хора да усъвършенстват своите таланти и да се подготвят професионално в средните и висшите учебни заведения по изкуствата. Така кадрите изчезнаха... Ще трябват поне две десетилетия, за да се промени всичко, ако има воля за това. Българите са изключително талантливи и приспособими, с лекота овладяват изпълнителски умения от различни световни школи със столетни традиции. Трябва да се промени политиката към изкуствата и културата и това ще възпита едно общество, което ще бъде много по-склонно към единомислие, към целенасочен градеж, към отговорности за бъдещето на всички българи.
- Преди около 5 години изгоря покривът на Държавна опера - Русе. Съумявате ли в днешните тежки условия и без творчески дом да отговорите на интересите на публиката си в България и извън граница?
- Преди пет години загубихме покрива на сцената на Русенската опера. Този пожар застраши и стабилността на сградата. С чувства на удовлетворение, но едновременно с това и на неудовлетворение и недоволство, днес правя равносметки в края на моя директорски мандат. Покрив има, сградата е укрепена, за многобройните материални придобивки вече споменах, но още много има да се свърши.
През 2026 година се навършват 70 години от влизането на Русенската опера в тази сграда. Тя има нужда от още възстановителни дейности и ремонти. Явно управлението на страната не може да ни подкрепи пълноценно. Задействали сме план за спасяване "на парче"... За публиката си правим всичко възможно. През последния сезон нашите състави - хор, оркетър, балет гостуваха в Румъния, в Северна Македония, в Германия и Австрия, в Черна гора. Пътуваме и в много градове - малки и големи. Мисля, че творчеството и сценичните изяви ни спасяват от тежките изпитания на действителността, от неугледните битови условия, от спънките, от недоволството от ниските доходи.
- В Япония, САЩ, Португалия, Гърция и Италия са само част от турнетата Ви като творец. С какво вашата гилдия превъзхожда колегите Ви по света и къде все нещо не й достига?
- Както вече споменах, нашата, българската творческа гилдия превъзхожда с талант, с любопитство и любознателност, с приспособимост, с уникални умения да овладее изкуства, които в други страни са вековна традиция и наследство. Не ни достига единомислие, колегиалност - и към чуждите колеги, и към родните, гризе ни отровата на завистта, липсва ни единство. Затова и не защитаваме достойно своите интереси, а предимно си мълчим, търпим и завиждаме.
- "Музиката е по-възвишено откровение от всяка мъдрост и философия", е казал Лудвиг ван Бетховен. С цената на какво днешният артист успява да разголи душата си и да даде надежда на публиката за утрешния ден?
- Днешният артист в България, а и по широкия свят, когато обича изкуството, в което твори, когато цени таланта, който Бог е вложил в него, жертва целия си живот. Много често, почти винаги, тази жертва е неосъзната. Актът на раголване на душата, на отваряне на сърцето и на даряването на надежда за спасение в същността си е напълно безвъзмезден, когато е зареден с усещането за изповедност. А подкрепата на държавата и на спомоществователи като Боян Минков и Асен Христов дава на артистите възможността да въздействат и да възпитават.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
