През 1969 г. социалисти, комунисти, социалдемократи, леви християндемократи и радикалната левица се обединяват в Народен фронт на Чили който издига Салвадор Алиенде за кандидат за президентските избори. Година по късно, през 1970-а, Аугусто Пиночет провъзгласява чилийския път към социализма - революция с мирни парламентарни средства в момент, когато Чили се отличава в Латинска Америка с няколко десетилетия стабилно гражданско управление. Само три години по-късно - на 11 септември 1973-а, Салвадор Алиенде става герой за голяма част от света. Законно избраното правителство бива свалено от военната хунта, ръководена от ген. Аугусто Пиночит. 50 години по късно кошмарът от преврата е избледнял, а прагматизмът надделява в оценките за събитията в онези мрачни времена.
Салвадор Алиенде се дипломира като лекар в Чилиския университет през 1933 г. Критикува предложенията на Чезаре Ломброзо в докторската си дисертация "Престъпление и психична хигиена". През същата година започва политическата му кариера, като е съосновател на Социалистическата партия на Чили с полковник Мармадук Гроув, Оскар Шнаке, Карлос Алберто Мартенес и други. Аленде е първият председател. През 1941 г. Народният фронт е преименуван на Демократичен алианс, а Алиенде е избран за негов заместник. Той е сенатор в няколко провинции от 1945 до 1969 г. Въвежда законодателство за създаване на Чилийската национална здравна служба. Прави редица социални реформи, които включват по-високи пенсии за вдовици, безплатни програми за обяд в училище, грижи за майките, закони за безопасна работа за работниците в завода. Идвайки на власт, правителството е изправено пред сериозни социално-икономически проблеми, като инфлацията нараства с 30% и
- повече от 50% от децата страдат от недохранване
Алиенде разбира, че трябва да се справи сам с положението, изправен пред външен натиск срещу правителството му. Аленде с ентусиазъм започна да прилага т. нар. "Път на Чили към социализма". Увеличава заплатите с до 40%, а много големи индустрии и банки са национализирани. Предприема стъпки за съживяване на образователната система, здравеопазването и държавната администрация. По време на неготово управление се подобряват социално-икономическите условия за най-бедните хора в Чили чрез предоставяне на повече възможности за заетост.
Американския президент Никсън обаче през 1971 г. налага търговско и финансово ембарго, което води до рязък упадък на Чили. Съединените щати блокират заемите за страната, финансират опозицията, саботират медните мини, спират доставките на резервни части за транспорта. Започват стачки. Съветският съюз отказва да помогне - харчи твърде много за Куба.
- Пучът на Пиночет идва в момент, в който годишната инфлация стига 600 процента
а насилието на екстремистки групи расте. Идеята на Алиенде за социализма е замяна с държавен контрол на съществуващия социално-икономически ред. След падането на правителството на Алиенде се слага край на идеята за втора Куба в Латинска Америка - идея, на която Съветския съюз (СССР) възлага големи надежди и пари. Крайният резултат е, че разузнаването и диверсионната работа на ЦРУ дават плодове. Пиночет и съмишлениците му осъществяват преврата в рамките на един ден. Отприщват се репресии. В следващите дни Конгресът е закрит и политическите партии - разпуснати, тъй като военната хунта взема контрол върху всички аспекти на обществото.
Бруталността на преврата превръща Алиенде в мъченик на демокрацията и глобална икона на левите, защото хунтата на Пиночет убива 2130 души и изтезавала 30 хиляди, според разследвания, продължили десетилетия. Решен да ликвидира марксизма в Чили, Пиночет установява лична диктатура. Превръща тайната полиция в инструмент за държавен терор. Няколко съперници генерали умират при странни обстоятелства. Друг резултат от преврата е, че когато военните поемат управлението, те въвеждат свободна пазарна икономика. Чилийската икономика, засегната от екстремните санкции, наложени от "администрацията на Никсън", е с непрекъснати ръстове при новите политики за приватизация и икономическа либерализация. Но и Пиночет се удря в икономическата политика и през 1988 губи референдум за оставането си на власт. Срещу него е съюзът на социалисти и християндемократи - същият, който се оказва невъзможен през съдбовната 1973-а. В последстиве през 1988 г. в отговор на международния натиск конституцията е изменена, за да позволи преминаването към по-демократично правителство. Развръката е, че според условията на конституцията от 1980 г., той се заклева като сенатор за цял живот.
Пиночет е роден на 25 ноември 1915 г. Посещава военно училище и се дипломира със звание втори лейтенант. Впоследствие той бързо се издига през пехотата и с периодични връщания в "Пехотното училище" и "Академията на войната", достига чин майор до 1953 г. Като президент
- той се стреми да унищожи левите в Чили и да въведе свободна пазарна икономика
Той го прави чрез сурови политики, потискащи другомислещите, като същевременно демонтира контрола на правителството над индустрията. Пиночет се издига през военните сили на Чили, като става командир на полк, началник на щаба, бригаден генерал и главнокомандващ на 6-та дивизия. През 1971 г. става генерал на дивизията и е обявен за генерален командир. В периода 1972-1973 г. той е обявен за генерален началник на щаба на армията, но след като генерал Пратс подава оставка, бързо е повишен от президента Салвадор Аленде в главнокомандващ на чилийската армия. Месец по-късно участва във военния преврат, който сваля президента Алиенде.
Ирония на съдбата е, че новото управление през следващите две десетилетия всъщност запазва пазарната икономика на Пиночет, като добавя фискална строгост и повече социални помощи. Чилийското чудо обаче се оказва мит. През 2019 година минимално вдигане на билета за метрото в Сантяго отприщи дълго стаявано недоволство, а президентът по онова време беше принуден да се извини от името на предшествениците си за социалните неравенства. След него дойде друг президент, който възхваляваше наследството на Алиенде, но също не успя да вдигне на крака държавата.
- След пандемията и кризата Чили отново влезе в криза с хиляди затворени много малки и средни предприятия.
Затова и мнозинството от чилийците вече нито героизират Алиенде, нито сатанизират Пиночет. Искат двамата да останат като исторически фигури, а не източници на политическо вдъхновение. Защото след 50 години вече са напълно убедени, че митовете може да крепят политиката, но разрушават икономиката. В краи?на сметка това събитие остава в историята, като ясно се вижда как за период от 20 години военно управление в Чили, една от наи?-демократичните страни в Латинска Америка се превръща в затвор и пример за погазването на човешките права.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
