Неведоми са пътищата Господни, се казва в Евангелието. Екипът на експедицията "Преоткрий България" често се убеждава в тази мъдрост. На път за Якоруда, която бе основната ни цел, решихме да се отбием от магистралата до знаменитата крепост над Момин проход - или Траяновите врата, известна с битката между българи и византийци през 986 г. И разбрахме, че доста общини вече "преоткриват" историческите обекти, разположени на тяхна територия.
До древната твърдина се стига лесно - табелките, указващи пътя към нея, слава Богу, все още не са отмъкнати или унищожени от вандали. Самата крепост, реставрирана частично още през 60-те години, е видимо занемарена и е обрасла с бурени, люляци и акации. Макар не чак дотам, че да не се вижда каква е била някога. Дори прочутият проход, макар и позатрупан с паднали камъни, все още се различава. И с малко въображение човек може да си представи как са се измъквали или вмъквали в потайна доба съгледвачите и куриерите по време на безбройните обсади, които е познала крепостта.
Приятната изненада бе, че калето отново е "под обсада". "Армията" е от десетина майстори от местна фирма, а
бойната им техника се състои от мощна фадрома
Техният командир - строителния техник Милен Димов, с охота споделя "бойните си" планове. Те, впрочем, са изписани на голямото табло, от което става ясно, че община Костенец е защитила европроект за 4,2 млн. лева за рехабилитация на обекта. "Проектът се състои от две части, обяснява Милен. Едната предвижда това, което сега виждате, вече да се прави - изграждане на паркинг и туристически информационен център. Втората част е свързана със самата крепост. Тя включва направата на дървени пътеки за посетителите и осветление, пълно очистване и запечатване на стените, за да се предпазят от събаряне. Има идея на разклона към магистралата да се възстанови съществувалата някога арка и там да се изгради площадка, от която да се наблюдава и снима обектът", реди Милен. Димов не само е изчел всичко за прочутата битка от 986 г., но има интересни идеи какво още може да се направи, за да се превърне крепостта в истински туристически център ."Надявам се да се направи и някакво заведение. Крепостта се посещава от 30-40 коли през уикендите, идват и автобуси. Но сега наистина
няма къде да пият едно кафе
или безалкохолно, да не говорим за нещо по-сериозно. А защо не и за винен туризъм - тук сме съвсем близо до известните производители от Пазарджишкия край. Може да се направи например дегустационна зала вън от крепостта, до която да се отива пред тайния проход. Ето ти една атракция!", пали се Милен.
А екипът ни се убеди, че българинът вече има сериозни идеи за това как се прави културно- исторически туризъм. "Бензинът" за тяхната реализация, както би казал Остап Бендер, чака в Брюксел.
Василий Българоубиец едва не загива в прохода
Проходът е наречен така по името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост. Датата на първоначалното й строителство е неизвестна, като първите писмени сведения за нея са от III век. Крепостта е наричана още Щипон. В античността проходът носи името Суки, като изграденото до него укрепление и пътна станция на име Соней (на латински Soneium). През IV век историкът Амиан Марцелин описва прохода по следния начин:
"Хребетите на високите планини Хемус и Родопи, от които първата започва от Истър, а втората - от отсамния бряг на Аксий, се сближават в една теснина, където те завършват със стръмни скали. Това място отделя Илирик от Тракия, като оставя от едната страна Вътрешна Дакия и Сердика, а от другата - Тракия с Филипопол. А тия градове са големи и известни. И сякаш природата е предусещала, че околните племена трябва да бъдат подчинени на римската власт, та преднамерено тъй е устроила това място, та на първо време да даде между издигащите се един до друг хълмове един тесен и не толкова известен прелез, който по-късно със засилващото се величие и блясък на римската държава бил разширен и за преминаване на колесници. А колкото пъти бил затварян достъпът към него, толкова пъти били отблъсквани оттам велики пълководци и цели народи. Страната, която е откъм Илирик, тук се извишава слабо, като че ли е леснодостъпна, за да се издигне след това наведнъж. А насрещната страна откъм Тракия се спуска стръмно и е труднодостъпна поради провалените пътеки и мъчно става преминаването й, дори и когато никой не се противопоставя насреща. В подножието на тази планинска преграда се простират от двете й страни обширни равнини."
През средните векове проходът е наричан Царски проход, а по-късно и Български проход. Влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий II предприема поход срещу България в стремеж да откъсне територии. На 17 август войската ни начело с бъдещия цар Самуил пресреща византийците при прохода Траянови врата и напълно ги разбива. Самият император - бъдещият Българоубиец - едва е спасен от личната му гвардия.
Името Траянови врата е използвано за пръв път от историка Антонио Бонфино във връзка с похода на Владислав Варненчик, който преминава с войските си оттук през 1443 г. По време на турското робство проходът е наричан и с турското име Капъджик дервент както и Маркова капия. Огромната арка на римската порта, висока около 18 м, била запазена до XIX век.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
