Спасителят възкръсва в космически кораб

Ослепените Самуилови войници се лекували в аязмото на храма

Спасителят възкръсва в космически кораб | StandartNews.com

Най-честата причина туристите да пътуват до разложкото село Добърско е да видят дали наистина има църковни стенописи с Христос, който се е качил на ракета. Разбира се, някои отиват в селището заради красивата природа и близостта до курорта Банско, а трети - заради религиозния заряд на района. От селището се открива страхотна гледка към планините Рила, Пирин, Родопите и долината на река Места.

Според една от легендите в Добърско са се заселили част от ослепените при битката в Беласица през 1014 г. войници на цар Самуил. За това говорят стенописите в селската църква "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат". Войниците дошли в селото на път към Рилския манастир, но ги застигнала зимата и те намерили лек в аязмото на храма. Смята се, че с тази вода е лекувал очите си и Климент Охридски. Самият храм е граден между XI и XVII век и е с удивително добре запазени и до днес стенописи от 1672 г., въпреки че преди Освобождението е бил превърнат от турците в хамам. Самуиловите воини основали "школата на слепите певци", които са обикаляли страната, събирали и разпространявали песните на българския юнашки епос. На два от стенописите в църквата се вижда как Христос отлита с ракета към Космоса. Много хора идват да се уверят с очите си дали това наистина е така. Някои приемат тези твърдения иронично, а други твърде сериозно.


До живописното разложко село няма магистрала. Но нашенци и чужденци не спират да бият път до селището. Причината е в уникалната църква "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат", която следващата година ще стане на 4 века. Построена е в далечната 1614 година като трикорабна базилика от заможни и будни добърчани. Наполовина е в земята, няма купол и камбанария. Но пък има куп други забележителности. Само в този храм Христос възкръсва от мъртвите с космически кораб. Встрани светии сякаш похищават земляните, като ги бутат в летяща чиния. Някои тълкуват изображенията като симбиоза между предците ни и някаква високотехнологична раса, дошла от Космоса. Село Добърско привлича любителите на тайни и загадки от цял свят със своята църква. Хиляди са чужденците, които отскачат от курорта Банско до селището, за да видят неща, които могат да видят само на кино. На пода в светата обител е плочата с двуглавия орел. В краката на гордата птица са скиптърът и жезълът, символи на светската и църковната власт.

"Тази плоча притежава силно енергийно поле. Със сигурност помага на болни миряни, които влизат в храма с истинска и искрена вяра. Иконите също имат лечебна сила. Но истината е, че човек, който влезе тук, на практика храни душата си с видяното. Чудо е, че го има тук този свещен храм. Когато душата ти е пълна, няма как да не преодолееш болежките", твърди кметът на Добърско Никола Найденов. Местните хора се гордеят с църквата си и от години настояват да бъде под егидата на ЮНЕСКО. Засега обаче е само сред 100-те национални туристически обекта на България. Камбаната вътре е подарена от монасите от манастира Ватопед в Атон през 1888 година. Много легенди за този уникален храм вървят ръка за ръка. Една от тях гласи, че някога на същото място се е венчал българският цар Иван Шишман.

Първият писмен документ за светата обител се пази в Рилския манастир и е царска грамота на същия наш държавник от 1378 година. Друг мит разкрива, че след злополучната битка в планината Беласица ослепените войници на Самуил стигнали до Добърско. Останали да живеят на това място, като създали прочутата певческа школа на певци слепци. В самата църква има изображение на Самуиловите воини, които мият слепите си очи с чудодейна вода. Малката трикорабна базилика е събрала ликовете на 460 библейски и местни герои. Няма и милиметър стена, който да не е изографисан. По централния и двата допълнителни корпуса няма празно място. За първи път тук е изографисан като светец Кирил Философ. Набива се на очи, че свети Георги и свети Димитър са изрисувани само тук и в Атон в цял ръст, а не на кон, както сме свикнали да ги виждаме. Образите на светци при норма от 4-5 за храм, тук са поне 30. Това не се среща никъде на друго място, твърдят иконографи. Има хипотеза, че художникът е бил жена, но засега това не се потвърждава. По онова време всички зографи са били мъже. Който и да е авторът обаче, той си е позволил да изобрази Исус Христос като астронавт. На един от стенописите Исус седи в нещо, което поразително прилича на високотехнологичен летящ апарат. С негова помощ Божият син се въздига над земята, а под нозете му се виждат очертанията на атмосферата и стратосферата.

Възможно ли е в онези далечни години иконописците наистина да са виждали ракета? Този въпрос не ви дава мира, докато разглеждате със затаен дъх църквата. Стенописите смайват миряните и с факта, че са отлично запазени - сякаш са рисувани вчера. А в храма дори не е правена реставрация. В идеално състояние е и другата уникална икона от сюжетната линия Бог-астронавт - "Божието възкресение". На нея Христос слиза в Ада и възкресява мъртвите. Той поема към повърхността в космическа капсула, подобна на тази, с която астронавтите се връщат на земята. Съдейки по надписа на плочата, вкопана в пода пред олтара, може да се предположи, че годината на строителство е 1122.


Чудодейна вода извира на метри от храма "Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат". Изворът лекува болките на очите. Няколко измивания и забравяте за проблемите със зрението, уверяват жителите на селото. "Преди време и аз страдах от очите, но започнах да ги мия редовно на извора и ги излекувах. И заради лековитата вода насам идват доста гости не само от страната, но и от чужбина. Някои пускат монети в него, за да се върнат отново на това свещено място", категоричен е кметът на Добърско Никола Найденов. Местните хора пък са убедени, че всеки техен гост е длъжен да влезе в старинната църква, да я разгледа и да чуе разказа за нейната история. "Да дойдеш в селото ни и да не видиш този чудодеен храм, е като да стигнеш в Рим и да не зърнеш папата", казват жителите на селището.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай