На мястото, където днес се намира катедралният храм на Пловдив - между двата хълма Джамбаз тепе и Тексим тепе, още от IХ - Х век е имало красива и величествена църква, посветена на Света Богородица. Никита Хониат, който по онова време бил виден византийски интелектуалец, писател и управник на Пловдивската област, писал за нея, че с великолепието си буди удивление във всеки, който я посещава.
По време на последните възстановителни работи по обновяването на храма, под Светия Олтар, била намерена надгробна плоча с надпис, според който станало ясно, че първи ктитор на тази църква бил знатният византиец Амиант. През 1186 г. на филипополската катедра се установил епископ Константин Пантехи. През 1189 г. в града нахлули кръстоносците от Третия кръстоносен поход, плячкосали Филипопол и ограбили храма.
По-късно църквата била възобновена като катедрален храм, а около него бил вдигнат манастир. След завладяването на града от османците през 1371 г. манастирът бил напълно унищожен. Между 1844 до 1845 г. брациговски майстори издигнали нова църква, изцяло от камък. Ктиторът й в началото на ХIХ век е Вълко Чалъков, сменен от брат му Стоян Чалъков. Камбанарията е изградена през 1881 г. по проект на прочутия чешки инженер и архитект Йосиф Шнитер. Издига се над западния вход на катедралата и е в стил руски класицизъм. Четирите камбани са дело на Лазар Велеганов от Банско. На една от тях има надпис, който гласи, че е подарена на църквата в памет на Хр. Иванов от Пловдив, 25 декември 1895 г. Най-голямата също има надпис, който показва, че е дар в памет на освободителя Александър Николаевич II през 1909 г. С техния звън Лазар Велеганов е посрещнал освободителите и генерал Гурко на 4 януари 1878 г. На западната фасада на камбанарията е поставен надпис с месингови букви: "Въ Память Освободителямъ". В чест на това събитие на същата дата в храма бил отслужен и благодарствен молебен, на който присъствал лично генерал Гурко с цялата си свита. Църквата е с размери 32 м на 17 м. Трикорабна базилика, на която средната част е разделена на три кораба от два реда по шест колони, завършващи с пищни капители в стил барок, свързани една с друга посредством арки. Иконостасът е изработен от дебърските майстори резбари Андон и Димитър Станишеви в стил ампир - с малко, но едри резбовани елементи, които били апликирани върху основата. Иконостасът е с внушителни размери. В резбата са вградени растителни мотиви - рози, грозде, листа, маргарити, венци от дъбови клонки. Иконите са дело на Никола Одринчанин. Станислав Доспевски е автор на царската икона на Пресвета Богородица с Младенеца Исус от иконостаса, нарисувана през 1875 г. Архиерейският трон е дело на пловдивския резбар Иван Манов. Той също е украсен с резбовани растителни мотиви, ангелчета с корони и гълъби. През 1952 - 1953 г. с благословението на тогавашния пловдивски митрополит Кирил, по-късно Патриарх Български, църквата "Света Богородица" била изографисана от професорите Никола Кожухаров, Димитър Гюдженов и Васил Захариев. В чест на 2000-та годишнина от Рождество Христово храмът е цялостно реставриран и възстановен.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
