Бурени и джанки превзеха Аугуста

От 1984 г. само иманярите копаят в древния римски град

Бурени и джанки превзеха Аугуста | StandartNews.com

София. Вече четвърта година Сдружение "Културни проекти" и агенция БУЛФОТО провеждат експедицията "Преоткрий България". С високопроходим автомобил екипът обикаля малко известни или труднодостъпни, но атрактивни културно-исторически паметници.

За успеха на проекта помагат "София Ауто", "Ауто груп 5", "Шевролет" и HDI -"Застраховане", а научни консултанти са проф. Христо Матанов от СУ "Св. Климент Охридски, проф. Валерия Фол и други видни наши историци и археолози. Основен печатен медиен партньор на експедицията е вестник "Стандарт". Затова нашите читатели ще имат шанса първи да се докосват до неизвестните или позабравени съкровища на родината.

Дунавският рейд на експедиция "Преоткрий България" стана по-дълъг, отколкото бе планиран. Защото се оказа, че в района на Оряхово има твърде много наистина забравени - или направо зарязани паметници на нашето минало. В самия град всеки турист може да се полюбува на монумента на загиналите за освобождението на Оряхово през 1877 г. румънски войни, дело на Арнолдо Цоки. А в музея да види статуя на Христос - "Добрият пастир", призната за най-съвършения образец от този тип. Копие от нея навремето е поръчал и Ватиканският музей. Тук се пази и уникален каменен раннохристиянски кръст, изобразен като живо дъбово дърво.

Но докато в Оряхово археолозите продължават да търсят стените на древния Бургузоне, един друг римски град на територията на съседната община Козлодуй тъне в забрава.

Сред царевичните и слънчогледови ниви край село Хърлец все още се различава внушителна крепостна стена, дълга почти половин километър - въпреки джанките и орехите, които волно растат не само от двете й страни, но и върху самите зидове. Това е древният римски град Аугуста, обявен за национален археологически резерват още през 1965 г. Крепостта има форма на неправилен петоъгълник, издължен от север към юг. Портите на крепостта са три - по една от запад, север и изток, а кулите са 13 - 2 ъглови и 11 междини. През периода 1973-1984 г. на територията на крепостта са провеждани последните археологически проучвания, последвани от частична реставрация. Тук е имало поселение от времето на траките, просъществувало до установяването на римското владичество в днешна Северна България.

През средата на I век е изграден укрепен лагер. През II-VI век се развива римски и ранновизантийски градски център с характерна за периода укрепителна система. Крепостната стена е вкопана до 2,30 м, а дебелината й е достигала до 2,50 м. Стените й са изградени от грубо обработени камъни, споени с бял хоросан. Градът е последователно разрушаван и възстановяван при готските нашествия през III-IV век. Последното разрушение е през VI век от аварите, след това не е възстановен. Впоследствие върху развалините на Аугуста е изградено славяно-българско селище.

Някогашното величие обаче днес е забравено, а крепостта е плячка за иманярите. В чиито "разкопки" спокойно може да пропаднеш, защото цялото вътрешно пространство на древния град е обрасло с бурен до пояс. Няма нито една табела, която да укаже пътя към обекта, да не говорим за някакво информационно табло. А не са нужни Бог знае какви средства, за да се превърне Аугуста в атрактивен туристически обект.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай