- Факт е, че Алиансът увеличава присъствието си у нас, независимо от думите на един или друг министър, казва Милен Керемедчиев в специално интеврю за вестник СТАНДАРТ
- Какъв е Вашият коментар за преговорите Русия-САЩ?
- Двете страни не искат да ескалират повече конфликта за Украйна. Защото имат други, по-важни ангажименти, които са поели за тази година като външнополитически приоритети. Тези разговори са за деескалация на напрежението. За Русия това беше ситуацията в Казахстан, защото руската страна беше изненадана от събитията там. Казахстан е много по-важен стратегически партньор на Русия от Украйна, защото оттам минават основни газопроводи за Китай. Сътрудничество имат и в сферата на отбраната, и в икономиката, но важността на Казахстан за националната сигурност на Русия е от първостепенно значение. Затова Русия толкова бързо реагира и насочи цялото си внимание в потушаване на напрежението в Казахстан. Така че ескалация на напрежението в Украйна в момента не е на дневен ред за руските интереси. Те добре се справят с дестабилизацията на страната в рускоезичната част на Украйна и с прокарването там на своите интереси, без това да преминава във въоръжен конфликт. Освен това Русия не би си позволила да й бъдат наложени допълнителни икономически санкции от САЩ и ЕС.
САЩ пък имат по-сериозен враг и това е Китай, който стана приоритет номер 1 на външната им политика. Отварям една скоба - бюджетът за отбрана на САЩ е вторият най-висок в историята на страната - 768 милиарда долара. Това означава, че САЩ сериозно се подготвят за горещ конфликт с Китай и цялата им икономическа и военна мощ е насочена към този конфликт. Беше подписано обединението на англоезичните държави, подписват се двустранни споразумения между САЩ и Австралия, Австралия и Япония, за подобряване на взаимодействията в сферата на отбраната - това показва, че основният фокус на конфронтация през тази година ще бъде Китай. Затова за Украйна САЩ по-скоро желаят да се запази статуквото, т.е. на Киев да не се дават прекалено много обещания за членство в НАТО или пък за реална военна интервенция на САЩ в случай на ескалация на конфликта с Русия, а по-скоро САЩ и Русия да запазят своите сфери на влияние, но и двете държави да се концентрират върху по-важните за тях теми.
- Но като говорим за горещ конфликт с Китай, Москва едва ли ще бъде безразлична.
- Да, Русия и Китай извършиха няколко съвместни военно-морски учения, има близки икономически връзки между двете държави. Но САЩ и Китай са двете най-големи икономики в света, конфронтацията им минава на такова ниво, че малко държави биха могли да вземат отношение. Събирането на коалиция на САЩ и англоезичните държави, насочена към Китай, показва, че за тази година това е приоритетът на външната политика на САЩ. Русия за момента предпочита да оправи своя вътрешен двор. Тази червена лампа, която светна в Казахстан, би могла да светне и във всяка една от държавите в близкото обкръжение на Русия, дори и в самата Русия.
- А относно искането на НАТО за разширяване, с което Русия не беше съгласна - какво да очакваме?
- Тези преговори тепърва ще започнат. Но е видимо, че разширяването на НАТО в особена близост към Русия в момента остава на заден план. Русия създава буферни зони между себе си и страните членки на НАТО. Беларус е един от буферите на Русия срещу НАТО, такива буфери бяха създадени и с анекса на Крим, и с Донбаския регион, Южна Осетия в Грузия, увеличено руско влияние в Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан.
- Каква е Вашата прогноза относно искането на НАТО да увеличи присъствието си в България и неопредената позиция на нашите политици?
- Това е факт, независимо какво говори един или друг български министър. В предходните месеци се видя засилено сътрудничество в сферата на отбраната на страните членки на НАТО, в това число и България. На наша територия се проведе мащабно военно-морско учение с 18 000 военнослужещи. Координационният център на НАТО във Варна ще има все по-голямо влияние за операциите в източното крило на НАТО. Това, което става в Румъния - увеличаване и на военното присъствие, и на военно-въздушните операции, ще се разпространи и върху България, тъй като на двете държави, както и на Гърция, ще се гледа като на страни с много по-голяма важност в Източното крило на НАТО, които биха могли да се противопоставят на руското присъствие в Черно море. Защото Турция става все по-несигурен член на НАТО от гледна точка на заиграването с Русия, приемането на руски системи за сигурност, договорите в сферата на енергетиката и т.н.
- Какво точно се случи в Казахстан - нещо подобно на Майдан, социално-икономически бунт, премахване на двувластието?
- Протестът започна заради удвоените цени на газта за потребителите. Но прерастна в много сериозни противодействия. Имаше и провокатори от съседни държави, в това число и ислямски фундаменталисти, които проникнаха на територията на Казахстан. Явно тази ескалация е била планирана, но е била проспана и от казахските, и от руските служби. Тези протести бяха използвани и от вътрешнопартийни сили, за да се премахнат структурите, които бяха подчинени на предишния президент Назарбаев. Аз по-скоро смятам, че това беше един вътрешно-дворцов преврат,който прерасна неочаквано до нива, които изненадаха и самите казахстански служби.
- Споменахте ислямски фундаменталисти - те пък какво правят там?
- Опити за дестабилизация и за налагане на по-стриктни ислямски правила. В Казахстан все по-често се говори за налагането на ислямските закони. Това има противодействие от службите и властите, но открай време Казахстан е център на интереси за внасяне на по-радикален ислям.
- А може ли да търсим икономически причини - в Казахстан, една от най-големите износителки на петрол и уран, хората живеят бедно. Защо?
- Да, много тежка корупция има там, откраднати са милиарди от икономиката. Самата икономическа политика на Казахстан даваше съмнения за бъдещи проблеми. Казахстан беше една от държавите, която субсидираше цената на горивата. От развиващите се държави Казахстан беше с най-високи субсидии на глава от населението. 680 долара струваше на всеки казахски данъкоплатец субсидирането на цените на горивата. Това е два пъти повече от другите държави, които също субсидират цените на горивата. И в крайна сметка източваше допълнително бюджета и създаваше предпоставки за много сериозен дефицит. Дупките в хазната докараха до обедняване на населението.
- Какво да очакваме в политиката на Казахстан след махането на Назарбаев?
- Няма да има промяна в политиката, напротив - руското влияние ще се затвърди още повече.
По времето на Назарбаев имаше уклон към национализъм, казахският език ставаше все по-налаган в държавната администрация. Но сега речта на Токаев беше на руски, всички изказвания бяха на руски, това означава, че Казахстан се връща отново в най-близката орбита на влияние на Руската федерация.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
